Начало/Законопроект за промени в Закона за управление на отпадъците

Законопроект за промени в Закона за управление на отпадъците

24.02.2020

Чрез г-жа Цвета Караянчева

Председател на 44-то

Народно събрание

До народните представители

В 44-то Народно събрание

 

ПИСМО

 

От група инициативни комитети и граждански организации, борещи се за нов ред при управлението на отпадъци

Адрес: 1000, София, ул. Дякон Игнатий №4 ап. 7;   e-mail: office@izpravise.bg

тел: 0988157354

 

Уважаеми дами и господа народни представители,

На форум за обсъждане на проблема с вноса, съхранението и третирането на отпадъци в страната, иницииран от гражданската платформа „Изправи се.БГ“ инициативни комитети, занимаващи се с проблема от София, Шумен, Попово, Пещера, Батак, Севлиево, Благоевград, Враца обсъдихме и решихме да представим приложения законопроект за изменение на Закона за управление на отпадъците с конкретни предложения за решение на този проблем.

През последните години напълно явен стана проблемът със съхранението на отпадъци в цялата страна без достатъчно сериозни изисквания по отношение на фирмите, опериращи с този ресурс, по отношение на местата за съхранение и по отношение на технологичните изисквания към тях. Прокуратурата образува досъдебно производство заради констатирани сериозни нарушения при изгарянето на отпадъци в ТЕЦ Бобов дол, включително по отношение замърсяване на въздуха. Междувременно започна разследване за нарушения в инсталацията за съхранение и сепариране на отпадъци в село Яворец, община Севлиево.

На този фон жителите на Пещера сигнализират за замърсяващо въздуха индустриално изгаряне в града и събират подписи за референдум срещу инвестиционни намерения за съхранение на опасни отпадъци. В Шумен, Попово и София граждани са против намеренията за изграждане на инсталации за инсинерация на отпадъци и продукти от отпадъци. В Батак и село Варвара, община Септември има напрежение заради условията, при които се съхраняват отпадъци, записани като отпадъци за рециклиране.

През последните години вносът на отпадъци в България с цел съхранение и третиране се е увеличил 15 пъти. Според официални данни на Евростат през 2011 година той е бил 10 000 тона, а през 2017 г. внесените в България отпадъци са над 150 000 тона. Публично известните данни за 2018 година показват, че тя е била рекордна за вноса на отпадъци в страната спрямо предходните 10 години.

Дейността с отпадъци генерира огромно обществено напрежение. При неадекватна регулация и занижен контрол, тя има съществен отпечатък върху околната среда и качеството на живота и здравето на хората.

Съхранението на отпадъци се случва хаотично и при недостатъчната нормативна регулация, което отнема възможността за ефективен контрол по отношение на задължението на лицата за премахване на тези отпадъци от площадките в три годишен срок и тяхното задължително третиране. По този начин се създава опасност от безсрочно струпване на отпадъци в населените места или в тяхна близост без ясна перспектива за тяхното унищожаване.

Едновременно с това, налице са достатъчно сигнали, че част от внесените отпадъци не отиват за обезвреждане или оползотворяване, а се изхвърлят нерегламентирано на места, които не са предназначени за това. Същото, в по-голяма степен, важи и за отпадъци, които се образуват на територията на страната. Липсата на проследимост на движението на превозните средства, които пренасят отпадъци, не позволява на контролните органи да установят кой е причинителят на незаконното сметище и да наложат необходимите санкции.

В сегашния си вид Законът за управление на отпадъците не съдържа достатъчно гаранции по отношение на лицата, които извършват някоя от дейностите, свързани с отпадъци, с изключение на тези, които подлежат на разрешителен режим.

Наред с това трябва да се има предвид, че законът е допуснал режима на мълчаливо съгласие при подаване на документи за разрешение или регистрация на дейност с отпадъци, каквото облекчение няма по отношение на други икономически дейности, които са далеч по малко рискови.

Във връзка с всички тези проблеми групата инициативни комитети и граждански организации, борещи се за нов ред при управлението на отпадъци предлагаме приложените промени в Закона за управление на отпадъците. Молим да предоставите законопроекта на вниманието на народните представители за обсъждане и евентуално внасяне в Народното събрание.

Прилагаме проект на Законопроект за изменение на закона за управление на отпадъците с мотиви и предварителна оценка на въздействието.

 

С уважение,

Гражданска платформа "Изправи се.БГ"
Гражданска инициатива "Против изграждане на завод за третиране на отпадъци в кв.Дивдядово" - гр. Шумен
Граждаски инициативен комитет "Пещера"
Инициативен комитет "Граждани за Севлиево"
Инициативен комитет "Батак"
Инициативен комитет срещу изгарянето на отпадъци в Попово
Инициативен комитет “Горубляне”
Инициативен комитет “Драгалевци”
Инициативен комитет “Нови Искър”
Гражданско сдружение "България на гражданите"

 

 

 

 

Проект!

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците

(Обн., ДВ бр. 53 от 13 юли 2012г.; в сила от 13.07.2012г.; посл. изм. ДВ, бр. 81 от 15 октомври 2019 г. )

 

 

§1. Чл. 36 се променя, като след думите „се смята за“ текстът се заличава и се добавят думите „мълчалив отказ“.

 

§2. В чл. 41а се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 след думите „битови отпадъци“ се добавя запетая и следният текст „както и лицата, които ползват площи за съхраняване на отпадъци, независимо от тяхната собственост“, а след думите „разрешително за инсталацията и/или съоръжението“ се добавят думите „или извършената регистрация за имота“.
  2. В ал. 2, т. 1 след думата „третиране“ се добавя запетая и думата „съхранение“.
  3. В ал. 3 след думите „се намира инсталацията“ се добавят думите „или имота за съхраняване“.

 

§3. Създава се нов чл. 41б, със следния текст:

41б. (1) Лицата, извършващи превоз на отпадъци от и към територията на Република България, използват превозни средства, които са оборудвани с GPS система за наблюдение в реално време , която предоставя информация относно прилагане условията на дейностите по регистрацията, данните по нотификацията и следи за спазване на правилата за превоз на отпадъци.

(2) Системата за наблюдение в реално време по ал. 1 трябва да осигурява:

  1. точното местоположение на превозното средство;
  2. скорост на движение;
  3. време на престой;
  4. маршрут;
  5. натоварване и промяна в натоварването на осите или промяна във водоизместимостта на превозното средство.

(3) Операторите по ал. 1 осигуряват за своя сметка отдалечен достъп на Министерството на околната среда и водите и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. Операторите са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.

(4) При извършване на проверка операторите предоставят на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от GPS системата за наблюдение в реално време и контрол.

 

§4. В чл. 49 се правят следните изменения:

  1. В ал.4 се създава нова т.4а със следния текст: „достатъчно информация за критериите и необходимите мерки за разрешаване/отказ за трансграничен превоз на отпадъци, съобразно количествата отпадъци по ал.4, т.1 и капацитетите на съответните инсталации по ал.4, т.4.“
  2. В ал.7, т. 2 думата „висока“ се заменя с думата „пълна“.
  3. В ал.10 накрая се добавя текста „и се актуализира ежегодно в срок до 15 Януари на всяка календарна година“.

 

§5. В чл. 68, ал. 1 се правят следните изменения:

  1. В т. 2 след думите „на отпадъците“ се добавя следния текст: „и на площадките за съхранение на отпадъците;
  2. Създава се нова т. 10 със следния текст: „мястото, начинът и условията на съхраняване на отпадъците, така че да не оказва негативно въздействие на околната среда и да не вреди на здравето на гражданите.“

 

§6. В чл. 69 се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 се създава нова т. 16 със следния текст: „за дейности по изгаряне на отпадъци трябва да се предоставят доказателства, че  след последното подаване в горивната камера на въздух за процеса на изгаряне температурата на хомогенната газова смес, получена при смесване на подадения въздух и получените в процеса на изгаряне газове, достига контролируемо до температура не по-ниска от 850°С и времето на престой на хомогенната газова смес при посочената в т. 1 температура е не по-малко от 2 секунди, а получените в процеса на изгаряне газове се подават към втора камера, където постигната температура е не по-ниска от 1250°С.
  2. Ал. 2 се изменя по следния начин: „Към заявлението по чл. 68 лицата, които извършват дейности, обозначени с кодове D10 по Приложение № 1 към 1, т. 11  и R1 по Приложение № 2 към  §1, т. 13, предоставят гаранция в размер на 100 000 лв. и допълнително по 30 000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъде извършвана дейността, независимо от броя на изброените потоци отпадъци, а за всички останали дейности по Приложения № 1 и № 2 лицата предоставят банкова гаранция в размер от 15 000 лв. и допълнително по 5 000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъде извършвана дейността , независимо от броя на изброените потоци отпадъци, а за дейностите.“
  3. Създава се нова ал. 10, както следва: „В срока по ал. 9 компетентният орган по чл. 67 съгласува заявлението и приложените документи с кмета на съответната община, на територията, на която ще се третират отпадъците.“
  4. Алинеи 10-12 се преномерират съответно 11-13.

 

§7. Чл. 71 се изменя по следния начин:

  1. Ал. 2 става със следния текст: „Когато удостоверението по чл. 69, ал. 9 не е предоставено по служебен път или положителното становище по чл. 69, ал. 10 не е получено в сроковете по ал.1, компетентният орган по чл. 67 се произнася с решение в 3-дневен срок от деня на получаване и на двете.“
  2. В ал. 4 се добавя нова т. 9 със следния текст: отрицателно становище на кмета на общината по чл. 69, ал. 10.

 

§8. В чл. 78, ал. 5-21 се изменя по следния начин:

„(5) Към заявлението по чл. 78, ал. 3 лицата по ал. 1 предоставят банкова гаранция в размер от 15 000 лв. и допълнително по 5 000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъде извършвана дейността , независимо от броя на изброените потоци отпадъци.“

(6) Банковата гаранция по ал. 5 е безусловна и неотменяема и се издава от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции.“

(7) Банковата гаранция по ал. 5 се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява при:

  1. наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление, която не е заплатена доброволно - до размера на вземането;
  2. установено по съответния ред нарушение при събирането, превоза, съхраняването и третирането на отпадъци - до размера на банковата гаранция, предоставена за съответната площадка.

(8) В случаите по ал. 7 в едномесечен срок след усвояването на банковата гаранция се представя подновена до пълния размер банкова гаранция съгласно ал. 5.

(9) Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите.“

(10) Банковата гаранция по ал. 5 се предоставя за едногодишен период, като се продължава или подновява всяка следваща година през периода на регистрацията, минимум един месец преди изтичане срока на действието й, като остава валидна най-малко 60 дни след прекратяване на дейността.

(11) Когато заявителят е чуждестранно лице, документът по ал. 5 се представя и в официален превод, а документите по ал. 4, които са на чужд език, се представят в превод на български език.

(12) Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подават на хартиен и технически носител или по електронен път до:

  1. директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите с отпадъци;
  2. директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци;
  3. директора на РИОСВ - София, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, когато заявителят е чуждестранно лице.

(13) В случай че заявителят извършва дейности, за които се изисква регистрация на територията на различни РИОСВ, заявленията се подават до директора на всяка РИОСВ поотделно.

(14) В тридневен срок от постъпване на заявлението компетентният орган по ал. 12 изисква по служебен път издаването на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения и проверява дали е заплатена дължимата такса.

(15) Когато заявлението е за съхраняване на отпадъци по смисъла на §1, т. 42 компетентният орган по ал. 12 съгласува в срока по ал. 14 заявлението и приложените документи с кмета на съответната община, на територията, на която ще се съхраняват отпадъците.

(16) При нередовности в представените документи по ал. 3 или 4 компетентният орган по ал. 12 уведомява писмено заявителя в срок до 14 дни от постъпване на заявлението за нередовностите и/или изисква допълнителна информация.

(17) В срок до един месец от уведомяването по ал. 16 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

(18) Регистрацията се извършва от компетентния орган в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението или отстраняване на нередовностите, и/или предоставяне на допълнителната информация, и се удостоверява с регистрационен документ, издаден в този срок.

(19) Когато удостоверението по ал. 14 не е предоставено по служебен път или положителното становище по ал. 15 не е получено в срока по ал. 18, регистрацията се извършва в 3-дневен срок от деня на получаване и на двете.

(20) Компетентният орган отказва с мотивирано решение в срока по ал. 18 или 19 извършването на регистрацията при:

  1. неспазване изискванията на този закон и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
  2. неотстраняване на нередовностите в представените документи по ал. 3 или 4 и/или непредоставяне на изисканата информация в определения срок;
  3. незаплащане на дължимата такса.
  4. отрицателно становище на кмета на общината по ал. 15

(21) Решението по ал. 20 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

 

§9. В чл. 98 се правят следните изменения:

  1. В ал. 2 текстът „в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително по чл. 35, ал. 1: се заменя с следния текст „в количества, съответстващи на остатъчния капацитет на инсталацията за съответната календарна година, определен в разрешението или комплексното разрешително по чл. 35, ал. 1, след приспадане на всички необходими количества за оползотворяване, генерирани на територията на Р България, в съответствие с определеното в НПУО по чл.49, ал.4 и ал.10“.
  2. Създава се нова ал. 4, със следния текст: „Забраняват се превозите за Република България от трети страни на битови отпадъци по смисъла на §1., т. 4. от Допълнителните разпоредби.“

§10. В чл.99 се правят следните промени:

  1. В ал.1, т.2 текстът „документа по т.1“ се заменя с „ изискванията на чл.98, ал.2“.
  2. Ал.2 и ал.3 се заличават и на тяхно място се създава нова алинея 2 със следното съдържание: „Обстоятелствата по ал.1 се следят в реално време от компетентния орган по чл.95, ал.2 чрез Националната информационна система „Отпадъци“ (НИСО).

§11. В чл. 103 текстът „годишна справка-декларация по реда на наредбата по чл. 48, ал. 1“ се заменя с „ежедневно чрез Националната информационна система „Отпадъци“ (НИСО) информация за извършените превози в съответствие с чл.48, ал.1 и ал.2 от този Закон“.

 

§12. В чл. 113, ал. 3 текстът „/или“ се заменя с „едновременно с това“.

 

§13. Чл. 119 се изменя, както следва:

  1. В ал. 2 думата „веднъж“ се заменя с думите „два пъти“
  2. В ал. 3 думата „веднъж“ се заменя с думите „два пъти“
  3. В ал. 7 след думите „задължително предписание“ се поставя запетайка и текстът придобива следния вид: „ определят срок за отстраняване на нарушенията и съставят акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който се издава наказателно постановление, с което се налага някоя от предвидените в глава шеста, раздел втори санкции“

 

§14. В чл. 120 се заличава следният текст „/или“.

 

§15. В §1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:

  1. В т. 42, б. а) думите „три години“ се заменят с „шест месеца“;
  2. В т. 42, б. б) думите „една година“ се заменят с „шест месеца“;
  3. Създава се нова т.49 със следния текст „непосредствено след влизането в страната“ е третиране на отпадъка, което започва веднага след приключване на превоза, неговото разтоварване и подготовка за третиране, но не по-късно от 30 календарни дни от датата на влизане в страната“.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§16. Собствениците, наемателите или ползвателите на имоти, на територията, на които се складират отпадъци за време, надвишаващо сроковете по параграф 10, следва в срок от 2 месеца от влизане на закона в сила да отстранят отпадъците за собствена сметка и да възстановят качествата на околната среда. В случай на неизпълнение лицето се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение от 10 000 до 20 000 лв.

 

§17. Всички разрешителни, издадени за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци следва да бъдат съобразени с чл. 69, ал. 1, т. 16 в срок от 6 месеца от влизането на закона в сила.

 

§18. (1) В срок от 6 месеца от влизане на закона в сила лицата по чл. 69, ал. 2 следва да допълнят банковата си гаранция до посочения размер, а лицата по чл. 78, ал. 1 следва да предоставят банкова гаранция съгласно разпоредбите на чл. 78 ал. 5-10.

(2) При неизпълнение на ал. 1 разрешителното, съответно регистрацията, се прекратяват.

 

§19. В срок от 6 месеца от влизането на закона в сила лицата, извършващи дейности по съхранение или превоз на отпадъци следва да инсталират системите по чл. 41а и чл. 41б в съответствие с изискването на тези разпоредби.

 

 

 

М О Т И В И

 

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците

 

През последните 7 години вносът на отпадъци в България с цел съхранение и третиране се е увеличил 15 пъти. Според официални данни на Евростат през 2011 година той е бил 10 000 тона, а през 2017 г. внесените в България отпадъци са над 150 000 тона. Публично известните данни за 2018 година показват, че тя е била рекордна за вноса на отпадъци в страната спрямо предходните 10 години.

 

Дейността с отпадъци генерира огромно обществено напрежение. При неадекватна регулация и занижен контрол, тя има съществен отпечатък върху околната среда и качеството на живота и здравето на хората. Многобройни са вече случаите на безразборно ситуирани имоти, на територията на които се съхраняват отпадъци. Площадки за съхранение в Плевен, Батак, Стара Загора, Бургас, Варна, и други са разположени в близост до жилища или питейни водоизточници и не отговарят на основни правила за безопасното съхранение на боклука. Следва да се отбележи, че това става без да се потърси отношението на органите на местната власт, които са пряко избрани от местните общности и гражданите, търпящи вредните последици от съхранението и третирането на отпадъци.

 

Хаотичното разположение на имотите за съхранение и недостатъчната нормативна регулация отнемат възможността за ефективен контрол по отношение на задължението на лицата за премахване на тези отпадъци от площадките в три годишен срок и тяхното задължително третиране. По този начин се създава опасност от безсрочно струпване на отпадъци в населените места или в тяхна близост без ясна перспектива за тяхното унищожаване.

 

Едновременно с това, налице са достатъчно сигнали, че част от внесените отпадъци не отиват за обезвреждане или оползотворяване, а се изхвърлят нерегламентирано на места, които не са предназначени за това. Същото, в по-голяма степен, важи и за отпадъци, които се образуват на територията на страната. Липсата на проследимост на движението на превозните средства, които пренасят отпадъци, не позволява на контролните органи да установят кой е причинителят на незаконното сметище и да наложат необходимите санкции.

 

Друг проблем е свързан с изгарянето на отпадъци в централи, които нямат необходимите инсталации за екологично извършване на дейността по третиране и унищожаване на вредните за здравето газове и токсични съединения. При изгарянето на модифицирано гориво (РДФ) се отделят множество съе­динения като въглеродни окиси, хлороводород, серен двуокис и др., в зависимост от морфологията на горивото. Образуват се токсични метални съединения на базата на арсен, олово, хром, никел, кадмий, отделят се и кан­церогенните бензоли, феноли, диоксини, фурани. Топлоцентралите, които внасят отпадъци за изгаряне, не са пригодени да пречистват тези токси­ни. Нужни са значителни инвестиции, каквито към момента липсват на пове­чето места. Унищожаването на отпадъци в непригодни инсталации оказва отражение върху чистотата на атмосферния въздух и е причина за това България да е държавата с най-високи нива на токсини и фини прахови частици във въздуха.  По данни на Световната Здравна Организация 15 000 българи умират всяка година заради заболявания на дихателните органи в следствие на мръсния въздух.

 

В сегашния си вид Законът за управление на отпадъците не съдържа достатъчно гаранции по отношение на лицата, които извършват някоя от дейностите, свързани с отпадъци, с изключение на тези, които подлежат на разрешителен режим. Това дава възможност на фирми с капитал от 1 лв. или фирми без реално имущество, което да гарантира тяхната дейност, да извършват събиране, превоз и съхраняване на отпадъци, както и определени дейности по третиране.

 

Наред с това трябва да се има предвид, че законът е допуснал режима на мълчаливо съгласие при подаване на документи за разрешение или регистрация на дейност с отпадъци, каквото облекчение няма по отношение на други икономически дейности, които са далеч по малко рискови. С оглед на важността и вредните последици, които тези дейности могат да окажат върху околната среда и здравето на хората, необходимо е повишаване на изискванията към лицата, които се занимават с тях.

 

С цел намаляването на възможностите за заобикаляне на задължителните изисквания към дейностите с отпадъци и подобряване на контрола върху вноса, събирането, превоза, съхранението и третирането на отпадъци на територията на Република България се налага извършването на промени в Закона за управление на отпадъци, свързани с:

  • Намаляване на сроковете за съхраняване на опасни и неопасни отпадъци от съответно 1 година и 3 години на 6 месеца;
  • Замяна на режима на мълчаливо съгласие при заявяване на разрешение или регистрация с режима на мълчаливия отказ;
  • Ограничаване на вноса на отпадъци до капацитета на наличните инсталации за изгаряне след приспадане на количествата отпадъци, които се образуват в България и които са предназначени за изгаряне;
  • Предвиждане на задължително видеонаблюдение на площадките за съхранение на отпадъци и въвеждане на система за проследяване на превозните средства, които внасят или превозват отпадъци на територията на Република България, включително отчитане на натоварването на техните оси;
  • Поставяне на изискване към технологиите на централите и инсталациите за изгаряне на отпадъци, които да гарантират, че всички вредни газове и съединения, в резултат на изгарянето, ще бъдат унищожени и излизането им в околната среда няма да бъде допуснато, а именно – наличието на две горивни камери, от които едната да достига температура не по-ниска от 850 градуса за не по-малко от 2 секунди, а другата да достига температура на по-ниска от 1250 градуса;
  • Изискване за предоставяне на банкова гаранция от фирмите, които осъществяват дейности с кодове D10 и R1 в адекватен размер, а именно 100 000 лв., както и въвеждане на банкови гаранции за събиране и превоз на отпадъци в размер на 15 000 лв.;
  • Въвеждане на съгласувателна процедура с кмета на съответната община, където ще се съхраняват или третират отпадъците при заявление за разрешително или регистрация;
  • Увеличаване на честотата на задължителния контрол от съответните органи по документи и на място от веднъж на два пъти годишно;
  • Въвеждане на задължителна санкция за нарушения на закона с цел прекъсване на практиката по неналагане на глоби за сметка на издаване на формални предписания;

 

 

Неспазването на задължения, които произтичат от настоящия законопроект е скрепено със санкции, описани в параграф 13.

 

 

ВНОСИТЕЛИ:

 

Гражданска платформа "Изправи се.БГ"
Гражданска инициатива "Против изграждане на завод за третиране на отпадъци в кв.Дивдядово" - гр. Шумен
Граждаски инициативен комитет "Пещера"
Инициативен комитет "Граждани за Севлиево"
Инициативен комитет "Батак"
Инициативен комитет срещу изгарянето на отпадъци в Попово
Инициативен комитет “Горубляне”
Инициативен комитет “Драгалевци”
Инициативен комитет “Нови Искър”
Гражданско сдружение "България на гражданите"

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

На проекта на закон за изменение и допълнение на

Закона за управление на отпадъците

 

  1. Основания за законодателната инициатива

Целта на законопроекта е намаляването на възможностите за заобикаляне на задължителните изисквания към дейностите с отпадъци и подобряване на контрола върху вноса, събирането, превоза, съхранението и третирането на отпадъци на територията на Република България.

 

Специфичните цели на законопроекта са:

  • Въвеждане на ограничения и по-стриктен ред по отношение на площадките и местата за съхранение на отпадъци;
  • Подобряване на контрола и въвеждане на по-строги изисквания спрямо лицата, които се занимават с отпадъци;
  • Забраняване на вноса на битови отпадъци от трети страни, както и ограничаване на вноса на отпадъци от ЕС, като се взема предвид капацитета на инсталациите за третиране на отпадъци от една страна и нуждите за третиране на отпадъците, образувани на територията на Република България от друга;
  • Въвеждане на прозрачност и проследимост при превоза, съхраняването и третирането на отпадъци;
  • Повишаване на изискванията към инсталациите за горене на отпадъци и уеднаквяването им, както спрямо новите инсталации, така и спрямо сега съществуващите;

 

  1. Заинтересовани групи
  • Гражданите на Република България, чието качество на живот се определя от наличието на опасни или неопасни отпадъци в околната среда, както и от нивото на екологичност на методите за тяхното съхранение, оползотворяване или обезопасяване;
  • Операторите на инсталации или площадки за третиране на отпадъци;
  • Лицата, които извършват дейност по събиране, превоз, съхраняване, търговия и брокерство с отпадъци;
  • Министерството на околната среда и водите, Регионалните инспекторати по околна среда и води и кметовете на общини, които осъществяват дейности по издаване на разрешения, извършване на регистрация или контрол по отношение на дейности с отпадъци;

 

  1. Анализ на разходи и ползи

За прилагането на законопроекта е са необходими финансови средства за държавния бюджет.

Приемането на законопроекта ще доведе до ограничаване на вноса на отпадъци на територията на Република България, повече ред в дейността с отпадъци и превантивна защита на здравето на хората, както и опазване на околната среда.

 

  1. Административна тежест и структурни промени

Предлаганите изменения увеличават административната тежест по отношение на дейностите с отпадъци с оглед на рисковете за здравето на хората и околната среда, които се отнасят до тези дейности.

Не се изисква извършването на промени по отношение на структурата или числеността на администрацията.

 

  1. Въздействие върху нормативната уредба

Предлаганият законопроект изисква изменения в подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за управление на отпадъците.

 

 

 

ВНОСИТЕЛИ:

Гражданска платформа "Изправи се.БГ"
Гражданска инициатива "Против изграждане на завод за третиране на отпадъци в кв.Дивдядово" - гр. Шумен
Граждаски инициативен комитет "Пещера"
Инициативен комитет "Граждани за Севлиево"
Инициативен комитет "Батак"
Инициативен комитет срещу изгарянето на отпадъци в Попово
Инициативен комитет “Горубляне”
Инициативен комитет “Драгалевци”
Инициативен комитет “Нови Искър”
Гражданско сдружение "България на гражданите"
Тагове: Новини