До г-жа Цвета Караянчева

Председател на 44 НС

До г-жа Анна Александрова

Председател на комисията по

правни въпроси в НС

СТАНОВИЩЕ

от Мая Манолова, председател на гражданска платформа Изправи се.БГ

Адрес: 1000, гр. София, ул. Дякон Игнатий 4 ап. 7, е-мейл: [email protected]

Г-жо Караянчева,

Г-жо Александрова,

С наближаването на изборите за народни представители, насрочени за 4 април, все по-актуална става темата за гарантирането честността на вота и прозрачността при преброяването на бюлетините. В условията на епидемична обстановка е изключително важно да се осигури правото на гласуване на всеки български избирател, независимо къде се намира.

Предвид това, ние от Изправи се.БГ категорично подкрепяме предложенията, направени от различни организации за:

- въвеждане на видеонаблюдение или видеозаснемане на процеса по преброяване на бюлетините и отчитането на гласовете, чрез което ще се осигури законоустановената пряка видимост на наблюдателите и застъпниците и ще се ограничи манипулирането на вота;

- въвеждане на гласуване по пощата, чрез което ще може да се осигури възможност на избирателите, които не може да отидат до избирателната секция да гласуват;

- въвеждането на изборен район „Чужбина“ и създаване на условия за разкриване на повече избирателни секции извън страната, чрез което ще може да гласуват повече от нашите сънародници в чужбина, за което прилагам проект на разпоредби. Това ще отговори на очакванията на над 250 000 българи във Великобритания, както и на такива в други държави, които при сегашните условия ще гласуват в ограничен брой секции;

- изработването на правила от ЦИК в качеството й на независим държавен орган за управление на изборите, относно гласуването на карантинираните граждани и безопасен изборен процес, осигурен със съответните противоепидемични мерки.

Приложение: съгласно текста

С уважение

Мая Манолова

Проект!

З А К О Н

за изменение и допълнение на Изборния кодекс

(обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г., посл. изм. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г.)

• 1. В чл. 7, ал. 1 думите „територията на страната се разделя на” се заменят със „се образуват”.

• 2. В чл. 11 алинея 2 се отменя.

• 3. В чл. 12 след думата „място“ се добавя „въз основа на обобщените данни по чл. 14“ .

• 4. Член 14 се изменя така:

„Образуване на избирателни секции извън страната

Чл. 14. Избирателните секции извън страната се образуват:

1. където има дипломатическо или консулско представителство - при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1;
2. извън т. 1 - при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави - членки на Европейския съюз;
3. в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; списъкът на местата и прогнозният брой секции във всяко място се обявява от Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави -членки на Европейския съюз;
4. извън местата по т. 1 - 3 по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на Република България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави -членки на Европейския съюз.

• 5. В чл. 59, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „с изключение на многомандатния изборен район извън страната“.

• 6. В чл. 247 ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. точка 1 се изменя така:

„1. определя броя на мандатите в многомандатните изборни райони по методиката съгласно приложение № 1;“.

2. Създава се нова т. 2:

„2. изпълнява функциите на районна избирателна комисия за многомандатния изборен район извън страната;“.

3. Досегашните т. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно т. 3, 4, 5, 6 и 7.

• 7. В чл. 249, ал. 1, изречение първо думите „територията на страната се разделя на” се заменят със „се образуват”, числото „31” се заменя с „32”, а думите „и два в област Пловдив” се заменят с „два в област Пловдив и един многомандатен изборен район извън страната“, а в изречение второ накрая се добавя „в страната“.

• 8. В чл. 250, ал. 1 думите „като използва метода на най-големия остатък.” се заличават.

• 9. В чл. 261 ал. 6 се отменя.

• 10. В чл. 375 думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „т. 2 - 4“ .

• 11. В Приложение № 1 към чл. 248 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието става „Приложение № 1 към чл. 247 и чл. 248”.
2. Точка 2.1 се изменя така:

„2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя в зависимост от броя на населението по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението - за изборните райони в страната, и броя гласували на предходните два избора за Народно събрание - за изборния район извън страната.”

3.Точка 2.4 се изменя така:

„2.4. Усредненият брой гласували на предходните два избора за Народно събрание се разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно се нарича тежест на един мандат.”

4. Създават се нови т. 2.5, 2.6 и 2.7:

„2.5. Усредненият брой на гласувалите в избирателния район извън страната на предходните два избора за Народно събрание се разделя на тежестта на един мандат изчислена по т. 2.4. Избирателният район извън страната получава толкова мандати колкото е цялата част на полученото при това деление частно. Когато остатъкът е равен или по-голям от 0,5 се добавя още един мандат.

2.6 От общия брой мандати се изважда резултатът по т. 2.5. Резултатът от изваждането представлява броя мандати за разпределяне в изборните райони в страната.

2.7. Полученото число мандати в т. 2.6 се разпределя между избирателните райони в страната съгласно процедурата в т. 2.8-2.14.“

5. Досегашната т. 2.5 става т. 2.8 и се изменя така:

„2.8. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се разделя на броя мандати определен в т. 2.6 и полученото частно определя единната норма на представителство за страната.“

6. Досегашната т. 2.6 става т. 2.9 и се изменя така:

„2.9. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на представителство за страната.“

7. Досегашната т. 2.7 става т. 2.10 и се изменя така:

„2.10. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.9.“

8. Досегашната т. 2.8 става т. 2.11 и се изменя така:

„2.11. Оставащите мандати до числото по т. 2.6 се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.9).“

9. Досегашната т. 2.9 става т. 2.12 и се изменя така:

„2.12. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите.“

10. Досегашната т. 2.10 става т. 2.13 и се изменя така:

„2.13. Когато процедурата по т. 2.12 не може да продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване.“

11. Досегашната т. 2.11 става т. 2.14 и се изменя така:

„2.14. Окончателният брой мандати за всеки МИР в страната е сумата от първоначално получените мандати по т. 2.10 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.12 и 2.13.“

12. Досегашните т. 2.12, 2.13 и 2.14 се отменят.
13. В т. 2.15 думите „т. 2.6“ се заменят с „т. 2.5“.
14. В точка 4.1 числото „31” се заменя с „32”.
15. В точка 4.4.1 думите в „страната и в чужбина” се заменят с „от всички 32 MИР”
16. В точка 4.5.1 числото „31” се заменя с „32”.
17. Точка 4.5.2 се отменя.

Вносители:

МОТИВИ

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс

1. I. С проекта на Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс се решава проблема с образуването на достатъчен брой избирателни секции за българските избиратели във Великобритания, за които след напускането на Европейския съюз, ще важи правилото от максимум 35 секции.

Вносителите подкрепят въвеждането на дистанционно гласуване по пощата, но поради липса на политическа воля за приемането му за предстоящите избори за Народно събрание, предлагат да се възстанови действието на отменените през 2016г. облекчени условия за образуване на физически секции извън страната, действали в периода 2014г. и 2015г. и довели до значително нарастване на избирателната активност сред относително разпръснатите български общности в Западна Европа и Северна Америка (+67%). По този начин всички български граждани извън страната ще могат да упражнят активното си право на гласуване.

Освен в интерес на избирателите, предлаганите правила, в частност режима на т.нар. автоматични секции (разкриват се там, където на предходни избори са гласували  не по-малко 100 избиратели), е в интерес и на по-добрата и по-евтина организационно-техническа подготовка на изборния процес зад граница, защото създават предвидимост. Това е така, тъй като образуването на тези секции, техният брой и местоположение стават известни в ранен момент от предизборната подготовка - близо два месеца преди изборния ден (всъщност яснота къде ще има секции за следващ избор съществува много по-рано, въз основа на публичните данни на ЦИК за броя гласували на предходни избори). Така участниците в процеса - ЦИК, МВнР, дипломатически и консулски представителства по места, български общности, могат своевременно да извършат необходимите действия за оптимална подготовка на изборния ден: получаване на разрешение от приемащата страна, своевременно намиране и запазване на подходящи зали, навременна оценка на необходимия брой държавни служители за командироване зад граница за участие в секционните избирателни комисии и тяхното качествено обучение, материално обезпечаване с необходимата техника по места - лаптопи, скенери и т.н., гарантираща спазване на правилата на ИК и вярното и сигурно отразяване на изборния резултат. Тези облекчени правила за образуване на избирателни секции са далеч по-адекватни от насноящите в условията на пандемия при мерки за спазване на действащите в съответната страна здравни протоколи, гарантиращи безопасен вот. Не на последно място, партиите и наблюдателските организации имат достатъчно време да предвидят техни участници в секционните избирателни комисии, респективно наблюдатели в секциите, с цел гарантиране на честен изборен процес и пресичане на нарушенията.

Като позволяват ранна подготовка, предлаганите правила дават и възможност за намаляване на финансовите разходи по организацията на изборите зад граница. Справка, получена от Министерство на външните работи, относно разходите направени за провеждане на изборите за Народно събрание през 2014г. сочи, че за 428 секции зад граница (144 990 гласували) те възлизат общо на 1 382 013 лв. или 3229 лв. на изборна секция или 9,53 лв. на избирател, като в това се включват командировъчни на служители от страната и на място (775 хил. лв.), наеми за зали (145 хил. лв.), материално-техническо обезпечаване (250 хил. лв.), заплащане на членове на СИК (130 хил. лв.) и др.

Обратно, при режима на откриване на секции чрез заявления, едва 20 дни преди изборния ден става окончателно ясно къде ще бъдат откривани избирателни секции зад граница, което създава организационно напрежение и оскъпява значително процеса.

Освен като част от изборното законодателство, тези правила, като стимулират взаимодействието и сътрудничеството на българските дипломатически и консулски представители с местните общности, следва да се разглеждат и като част от държавната политика за българите извън страната по приобщаването им към националния живот и запазването на националната им идентичност.

1. II.Вносителите предлагат при избори за народни представители да се създаде 32–ри изборен район извън страната, за да може избирателите извън нея да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не само за партии и коалиции.

Редица са държавите, създали избирателни райони за живеещите извън страната като например Румъния (4 депутата от общо 330 в Долната камара и 2 сенатора от общо 136 в Горната камара),  Македония (3 депутата от общо 120 в еднокамерен парламент), Хърватска (3 депутата от общо 151 в еднокамерен парламент), Литва (1 депутат от общо 141 в еднокамарен Сейм), Португалия (4 депутата от общо 230 в еднокамерен парламент), Франция (11 депутата от общо 577 в Националната асамблея и 12 сенатора от общо 348 в Сената), Италия (8 депутата от общо 400 в Долната камара и 4 сенатора от общо 315 в Сената), Алжир (8), Ангола (3), Кабо Верде (6), Колумбия (1), Доминиканска Република (7), Екуадор (6), Тунис (18) и др.

Създаването на пълноценен изборен район за българските избиратели извън страната решава серия от проблеми на сегашната изборна система, сред които на първо място спазването на конституционния принцип за равно право на избирателите извън страната, но и сериозните изкривявания на пропорционалността на вота в районите вътре в страната.

С предложената промяна в приложение № 1 към чл. 248 се предвижда и начинът за определяне на мандатите в този район. Най-справедливият от математическа гледна точка метод и същевременно гарантиращ най-точно спазване на конституционния принцип за равно избирателно право, е определянето на броя на мандати във всеки изборен район да става ad hoc въз основа на броя на гласувалите в изборния ден, т.е. след провеждането на изборите, а не предварително. Този начин на определяне на броя мандати се нарича „плаващи мандати”. Лесен за разбиране и математически справедлив, този вариант създава обаче известна непредвидимост за политическите субекти - партии и коалиции, доколкото те ще съставят своите кандидатски листи без предварително да знаят колко мандата ще се разпределят в съответния изборен район.

За да се избегне тази непредвидимост, е предложен вариант, при който мандатите се определят предварително, като тези за район „Чужбина“ се основават на усреднената избирателна активност на предходните два избора за Народно събрание, а тези за страната се разпределят както и досега според данните за населението в страната според преброяването на НСИ. Предимството е, че се продължава дългогодишната традиция по определяне на мандатите.

Броят мандати спечелени от дадена партия или коалиция на национално ниво продължава да се определя както и досега, като се отчитат всички действителни гласове подадени в страната и извън страната (като без промяна се прилага и обичайната бариера от 4%). В този смисъл, наличието на изборен район в чужбина не води до промяна на броя мандати, спечелени от дадена партия, а само до различното им персонифициране (разпределяне) по кандидатските листи в изборните райони в т.ч. и този извън страната. Стъпките в методиката относно персонифицирането на мандатите по MИР не е променена. Така, участниците в изборите не срещат по-различна уредба на избирателната система.

За организационната подготовка на MИР извън страната се предлага да бъде отговорна Централната избирателна комисия, която да изпълнява ролята на РИК. Това не променя досегашната ситуация, доколкото ЦИК и сега назначава СИК извън страната и ръководи протичането на изборния процес в секциите извън страната, приема протоколите и отчита резултатите в секциите зад граница. Регистрацията на кандидатски листи за изборния район извън страната ще се извършва в ЦИК, което представлява облекчение за политическите партии и коалиции, които така или иначе се регистрират за участие в изборите в ЦИК.

Вносители: