
ПОЗИЦИЯ
НА ГРАЖДАНСКАТА ПЛАТФОРМА „ИЗПРАВИ СЕ.БГ”
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗРАЗЕНОТО ОТ ПРЕМИЕРА БОЙКО БОРИСОВ НАМЕРЕНИЕ
ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОБЩО ДЪРЖАВНО ВиК-ДРУЖЕСТВО
Във връзка с изявлението на министър-председателя, след заседанието на Министерския съвет на 27 декември 2019г., за създаването на едно държавно ВиК- дружество, Гражданската платформа „Изправи се.БГ” смята, че това ще доведе до въвеждането на нов държавен монопол, без да е ясно как ще бъдат защитени правата и интересите на българските граждани при ползването на ВиК-услугите.
Съгласно чл.19 от Конституцията законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма и защитава потребителя.
ПО ТОЗИ ПОВОД ЗАДАВАМЕ ДЕСЕТ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ:
- Всичките 45 броя ВиК-дружества ли ще бъдат обединени в едно държавно дружество и как след като само 15 от тях са със 100 % държавна собственост? Как държавата ще действа при останалите 30 дружества, чиято собственост не е държавна? Какви ще бъдат последствията специално за Столична община и гражданите на София, ако договорът за концесия, който изтича през 2025 г., бъде предсрочно прекратен?
- Кога възнамерява да създаде новото ВиК-дружество, след като Народното събрание е задължило министъра на регионалното развитие и благоустройство да представи проект за нов закон за регулиране на ВиК-услугите за обществено обсъждане до 15 май 2020 г.?
- Предвидено ли е в управленската програма на правителството и в коалиционното споразумение на управляващите подобна мярка на въвеждане на държавен монопол на ВиК-сектора?
- Колко ще струва на данъкоплатците реализацията на обявеното намерение за създаване на общо държавно ВиК-дружество?
- Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъде реформирана или закрита, щом в страната ще има само едно държавно ВиК-дружество? Ще отпадне ли водното регулиране от дейността на КЕВР и ако да, кой ще го осъществява?
- Кой ще е органът, който ще следи за злоупотребата с монополизма и защитата на потребителите при ползването на ВиК-услугите?
- Въвеждането на държавен монопол във ВиК-сектора ще подобри ли качеството на водоснабдяването и на питейната вода за гражданите, как ще се отрази на цените на услугата и на загубите, които в момента са над 60 %?
- Ще бъде ли въведена единна цена на ВиК-услугите за цялата страна, щом ще има едно ВиК-дружество и кой ще я определя? Исторически, за последно при аналаогична ситуация с едно ВиК-дружество, това е правено от Политбюро на ЦК на БКП. Тоест, и сега ли това ще се прави от държавен орган и кой? Как и кой ще определя социалната поносимост на цената на ВиК-услугите?
- Защо Министерският съвет е приел Наредби за регулиране на цените и на показателите за качество на ВиК-услугите за периода 2017-2021 г., съгласно които не се отчита от КЕВР (при определянето на цените) изпълнението на показателите от бизнес-плановете за първата и втората година от ВиК- дружествата?
- Защо има областни градове - Търговище, Кюстендил, Хасково и Пазарджик - на които все още не са одобрени бизнес-планове от КЕВР за периода 2017-2021 г., при положение, че повече от половината от времето от регулаторния период е изтекъл? Защо министър-председателят не е поискал от областните управители да изпълнят задълженията си по закон?
Припомняме, че държавата в лицето на МС и НС, ръководени от партията на г-н Борисов в последните 10 години, има приети повече от 8 стратегии, планове, решения и други документи за ВиК-сектора:
1. Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, валидна до края на 2037 г., приет с Решение на Народното събрание от 21.11.2012 г.
2. Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г., одобрена с Решение на Министерския съвет N 269 от 07.05.2014 г.
3. Закон за регулиране на ВиК-услугите, приет на 20 януари 2005 г., в който са
направени 12 изменения и допълнения. Последното е от 18 септември 2018 г.
Междувременно са приети още: Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации”; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите”, План за развитие на инфраструктурата във водния сектор и др. нормативни документи;
Преди две седмици, на 13 декември 2019 г., има приети и две решения на Народното събрание, относно:
5.1. „В срок до 15 май 2020 г. министърът на регионалното развитие и
благоустройството да подготви и да обяви за обществено обсъждане Проект на закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи, качество на услугите и осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличение на инвестициите в сектора и повишаване на контрола по тяхното изпълнение.“
5.2. „Министърът на регионалното развитие и благоустройството да информира
два пъти годишно – през юни и декември – Народното събрание за напредъка по изпълнение на Плана за действие за изпълнение на мерките към Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за периода 2014 – 2023 г., и при необходимост да предложи на Министерския съвет актуализация на Стратегията.“
На базата на тези актове на висши държавни органи защо не е осъществен контрол в продължение на повече от 10 години от премиера, председателя на НС, КЕВР и други институции, за да се предотврати водният режим в страната? И има ли кой да ги накаже?
Приложение 1:
Справка за собствеността на ВиК-дружествата в страната
Към края на 2019 г. в България има 45 ВиК-дружества, като формата на собственост е, както следва:
- 15 са ВиК-дружества са със 100 % държавна собственост;
- 11 са ВиК-дружества са със 100 % общинска собственост;
- 4 са ВиК-дружества са със 100 % частна собственост;
- 14 са ВиК-дружества са с 51 % държавна собственост и 49 % общинска
собственост;
- 1 е ВиК-дружеството (в София) със 77 % частна собственост и 23 % общинска
собственост. Столична община има сключен концесионен договор с френската фирма Веолиа, като срокът на договора е до 2025 г.
В момента сме в третия регулаторен период на ВиК сектора 2017-2021 г., който
е определен, съгласно § 14 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ бр. 58 oт 31.07.2015 г. Петгодишният регулаторен период започва от 1 януари 2017 г.. Последното увеличение на цените на ВиК-услугите в 24 областни градове е на основание на приети официални документи документи.
Приложение 2
Процент на общите загуби на вода в България по области
Съгласно изискванията на чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за регулиране на ВиК-
Услугите на 23 декември 2019 г. КЕВР публикува в интернет страницата си, с почти двумесечно закъснение, Сравнителен анализ на ВиК-сектора в Република България за 2018 г. По данни от Сравнителния анализ, процентът на общите загуби по водоснабдителната системи за 2018 г. са средно над 61 % за страната и както следва:
ВиК - град | % на общите загуби по водоснабдителните системи по отчет за 2018 г. | ВиК - град | % на общите загуби по водоснабдителните системи по отчет за 2018 г. |
Софийска вода | 43.89 | Сливен | 83.28 |
Смолян | 45.18 | Бургас | 55.01 |
Варна | 64.69 | Ямбол | 75.79 |
Пловдив | 60.37 | Враца | 64.39 |
Силистра | 59.88 | Добрич | 85.47 |
Кърджали | 48.83 | Видин | 47.87 |
Русе | 42.62 | Велико Търново | 59.22 |
Перник | 74.72 | Габрово | 59.17 |
Монтана | 78.97 | Плевен | 61.75 |
Шумен | 81.59 | Благоевград | 62.45 |
Забележка: Процентът на загубите на Софийска вода е под съмнение, тъй като има разминаване на данните, които са посочени в годишния отчет на дружеството за 2018 г. и данните от доклада на КЕВР