„За съжаление тенденцията, която виждаме от Националното външно оценяване в 4 клас и Държавния зрелостен изпит от 12 клас, не е добра. Последните години нашите ученици се представят все по-зле и по-зле.“ заяви категорично г-жа Караколева и добави, че Европейските класации поставят българските ученици на челните места по функционална неграмотност, както и най-много отпаднали ученици от образователната ни система.

  Тя постави акцент и върху т.нар. „делегиран бюджет“ за учебните заведения. Според нея този метод, според който парите да следват ученика, дава също негативни резултати, защото фокусът на образованието е изместен. „В образователната система това, което трябва да е водещо, са образованието и знанието на детето, а не парите. За никого не е тайна, че когато учител реши да остави ученик да повтаря същия клас, тогава училището губи парите, идващи след ученика. Така учителите, за да запазят бюджета на своето училище, позволяват ученици с непълни знания да преминават в по-горен клас.“  Тя направи асоциация със здравеопазването, където също финансирането на лечебните заведения е фокусирано вурху парите и печалбата, а не върху здравето на хората. Тези модели на финансиране водят до порочни практики и ощетява обществото ни.

     Дискусията за 15 септември е несъстоятелна и децата дали ще ходят на училище седмица по-малко или повече, няма да промени нищо. Всички разбират, че 7 дни повече ходене на училище няма да доведе до по-добри резултати. Аргументът на министър Денков, че учениците в България учат най-малко, не е верен. Броят на учебните дни в България е 179, което за Европа е „златната среда“. Това заяви Мими Караколева, учител, в онлайн предаването „Алтернативата“. Тя  допълни още, че изместването на началото на учебната година би довело до хаос, от който най-потърпевши ще са учителите и училището. Също така обърна внимание и върху това, че много семейства се занимават с туризъм и земеделие, големи деца помагат в семейната работа. Една промяна би накарала семействата да организират така бизнеса си, че да се приберат по-рано по родните места, за да подготвят децата си за училище. Което означава загуби и ще ощети семействата.

 Мими Караколева коментира и каква трябва да е ролята на родителя в учебния процес " Хубаво е родителите да са ангажирани и когато бъдат помолени за подкрепа от учителя, те са съдействат, особено, когато има проблем в поведението на детето" - каза тя и обърна внимание , че някой родители имат погрешно мислене и си позволяват да се намесват с критики към учебния процес, защото на децата им било скучно:

 " Образованието, науката не е забава, не е интерактивна забавачница! Децата трябва да минат през трудности, понякога дори да изстрадат пътят към знанието".

В заключение тя обобщи, че не може да разчитаме само на българският учител да се справи сам с проблемите, които самата образователна система създава. Не трябва да се допускат експерименти с българските ученици чрез поредните нови учебни програми и учебници.