До КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

48-МО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

До КОМИСИЯ ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ 48-МО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

До парламентарните групи 48-МО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

До народните представители 48-МО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

От гражданска платформа Изправи се.БГ Адрес: София, пл. П.Р. Славейков №4А ет. 3; тел. 0889 860 864 e-mail: [email protected]

относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 4.11.2022 г. законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 48-254- 01-13, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19.10.2022 г. и законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 48- 254-01-41, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Ивайло Николаев Мирчев на 31.10.2022 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Уважаеми дами и господа народни представители, Във връзка с разглеждането за второ гласуване на Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 4.11.2022 г. законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 48-254-01-13, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19.10.2022 г. и законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 48-254-01-41, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Ивайло Николаев Мирчев на 31.10.2022 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и приемането на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 48-254-01-13, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19.10.2022 г. от гражданска платформа Изправи се.БГ изразяваме следното становище: Предложените изменения в Изборния кодекс за връщане на възможността за гласуване с хартиени бюлетини в секции с над 300 избиратели е сериозно отстъпление от постигнатите гаранции за честни избори без контролиран вот и манипулации, които дава изцяло машинното гласуване. Безспорно е, че найголемите измами и кражби на вот в България се случваха в секционните избирателни комисии. Свидетели сме в последните години на зловредни практики и манипулации, извършвани от партийни функционери в секциите, които преправят, задраскват, надписват резултати в протоколите или обявяват бюлетини за недействителни. Изцяло машинното гласуване се утвърди като най-сериозната пречка срещу изборните измами и искането за връщане на хартията ще обслужи единствено интересите на партиите, а не интересите на избирателите, които искат честни и свободни избори. В мотивите на законопроекта няма сериозни аргументи защо се зачерква изцяло машинното гласуване и се връщаме към вот с хартия. Не са сериозни твърденията, че голяма част от избирателите „се въздържат да гласуват“ поради „страх или неудобство и поради неумение“ да работят с машини. Припомняме, че машинното гласуване като експеримент се провежда през 2009 година, а с Изборния кодекс от 2014 г. се въвежда като експериментално гласуване през 2014 и 2015 г. и като възможен начин на гласуване с отчитане реално на резултата през 2016 г., 2019 г., 2021 г. С машини избиратели са гласували неколкократно на европейски избори, парламентарни и президентски избори. На изборите за народни представители, проведени на 11.07.21г, 14.11.21г и 02.10.22г., имаше изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели включително и извън страната. Тоест гражданите вече отдавна са свикнали да работят с електронни изчислителни устройства в изборните секции. Несъстоятелен е и аргументът, че машините са виновни за „безпрецедентното спадане на изборната активност в последователен порядък в изборите за 46- мото, 47-мото и 48-мото Народно събрание“. Нечестен спрямо българските избиратели е опитът на партиите да прехвърлят отговорността за неспособността си да мотивират гражданите да участват в избори с неумение и нежелание на хората да гласуват с машини. Причина за ниската избирателна активност е ниското доверие на гражданите в участващите в изборния процес партии. Освен това въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели премахна недействителните гласове в тези секции, субективността и опитите за манипулации при броенето в секционните и районните комисии и премахна грешките и сложното и продължително попълване на изборните протоколи, поставящо под съмнение резултата на избори. Отчетеният брой недействителни гласове е само от гласуването с хартиени бюлетини. Показателен пример за това е резкият спад с над 90% на броя на недействителните гласове от 169 009 при последните парламентарни избори без машинно гласуване през 2017г. до 13 467 на парламентарните избори на 11.07.2021г., 11 315 на изборите на 14.11.2021г. и 9 042 на изборите на 02.10.2022г. – проведени с изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели. При местните избори през 2019г. само в Столична община недействителните гласове бяха 10 738, повече отколкото са отчетени в цялата страна на парламентарните избори през 2022г. Красноречиви примери за намаляване броя на недействителните бюлетини при изцяло машинно гласуване има в цялата страна. Например: СИК № 254619132 в София, в която недействителните гласове намаляват от 333 на изборите на 04.04.2021г (когато се гласуваше и с хартиени бюлетини) до 0 на изборите на 11.07.2021г (при изцяло машинно гласуване); СИК 113600001 в гр. Угърчин, където недействителните гласове от 115 през април 2021г. спадат на 1 през юли 2021г; СИК 174000006 в гр. Перущица с 73 недействителни гласа от април 21г. до 0 през юли 21г. Машинното гласуване улеснява и спомогна и за коректното преброяване на преференциите при гласуването, като между парламентарните избори 2017г. и първите избори с изцяло машинно гласуване през юли 2021г. има ръст и на относителната тежест на отчетените преференции. Според анализа на Антикорупционния фонд след въвеждането на изцяло машинно гласуване в големите секции у нас и работата на служебните правителства (при изборите на 11.07.2021г. и на 14.11.2021г.) се наблюдава спад на контролирания купен вот. Като същевременно се е увеличил значително броят на общините, в които делът на потенциално купения или контролиран вот от общия вот в общината е под 1%. Това се вижда и от резултатите, които постигат отделни кандидати – при хартиени бюлетини и при машинно гласуване: Георги Станков от МИР 29 – Хасково на изборите на 4 април 21г. получава 13828 преференции, а само три месеца по-късно, на 11 юли при изцяло машинно гласуване в големите секции, г-н Станков получава 3676 преференции – с над 10000 по-малко. А Славена Точева от МИР 03 – Варна свива броя на преференциите си от 6803 (6422 на хартия, 376 машинни) през април до 2640 през юли при изцяло машинно гласуване. Огромна част от протоколите при хартиено гласуване са с грешки, сработили, неизлизащи контроли, преправяни или пренаписвани. Това често се прави от един или двама членове на комисията или дори от други лица при предаване на протоколите в районните избирателни комисии, където при липса на прозрачност и възможност за контрол от страна на застъпници и наблюдатели се заменят данни в изборните книжа. При паралелно хартиено и машинно гласуване във всички секции се добавя допълнително усложняване на процеса на отчитане на резултатите и попълването на секционните протоколи, като на изборите на 04.04.2021г. дори в централния софийски 24 многомандатен избирателен район 90% от предадените протоколи са с грешки (данни на председателя на РИК 24 МИР). Освен това в законопроекта се предвижда връщане на практиката в секционните комисии ръчно да се прибавят и данните от машинния вот към резултатите от хартиеното гласуване вместо в хартиения протокол да се запишат резултатите единствено от гласуването с бюлетини и резултатите от машинния и от хартиения вот да се прибавят автоматично при въвеждането им в изчислителния пункт на РИК, каквато е сега действащата процедура в случаите на машинен и хартиен вот в една секция. Механичното, ръчно добавяне и сумиране на данните от двата начина на гласуване усложнява и удължава допълнително изборните протоколи, добавя стотици допълнителни сумирания, прави обработката и проверката на протоколите по-времеемко и е предпоставка за още повече грешки при отчитане на резултатите от изборите, особено при избори за общински съветници и кметове. След безуспешния опит за връщане на хартиеното гласуване в 47-мия парламент БСП заедно с гласовете на ГЕРБ и ДПС се опитват и в 48-мото Народно събрание да прокарат тази срамна практика, позволяваща манипулиране на изборните резултати, след като още преди парламентарните и президентските избори на 14.11.2021г. представителите на същите тези партии в Централната избирателна комисия опитаха да обезсмислят машинното гласуване чрез въвеждане на задължително броене на разписките от машините. Върховният административен съд отмени това абсурдно решение, но контролно броене на 100% от разписките от машинното гласуване от секционните комисии беше въведено от същите три партии. Видно от анализа на ЦИК за 100% от разписките не се установяват съществени несъответствия на изборните резултати. Незначителните несъответствия в отчитането на резултатите се дължат в болшинството от случаите на човешкия фактор, а не на машинното отчитане на вота. Вместо тази порочна практика от гражданска платформа Изправи се.БГ настояваме да се приемат текстове, които допълнително да заздравят изборния процес у нас като въведат практиката на активна регистрация за избирателите. И след изборите на 02.10.2022г. много ясно се видя драстичното разминаване между броя на избирателите в избирателните списъци - 6 602 990 души и данните на НСИ, обявени ден след изборите, показващи малко над 5 милиона българи в страната – или разминаване от повече от милион души между избирателните списъци и реалната картина на живеещите в България. Предлагаме конкретни текстове в тази посока: В чл. 24 се правят следните изменения: 1. Ал. 1 се променя, както следва: „Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция въз основа на предоставена от Централната избирателна комисия информация за българските граждани, гласували на последните избори, които отговарят на изискванията на чл. 243, чл. 307, чл. 350 и чл. 396 от ИК. Предварителните избирателни списъци се обявяват на видно място в района на избирателната секция и се публикуват на интернет страницата на съответната община. Централната избирателна комисия провежда информационна кампания за включване на избирателите, които не са част от списъците по правилата на чл. 25а-чл.25г. Избирателните списъци за гласуване се предават на секционните избирателни комисии в деня преди изборния ден. 2. В ал. 2 след думите „постоянен адрес“ се добавя „на българските граждани, гласували на последните избори, включително и тези, гласували по настоящ адрес или с удостоверение за гласуване на друго място. Централната избирателна комисия следи едно и също лице да не присъства в повече от един избирателен списък“. 3. Създава се нова ал. 3 със следния текст: „(3) След провеждането на избори Централната избирателна комисия в двумесечен срок съставя списък на гласувалите български граждани, с който допълва публичния регистър на избирателите по чл. 57, ал. 1, т. 9 и който изпраща на органите по чл. 23 за съставяне и допълване на избирателните списъци.“. Настоящата ал.З става ал. 4. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите „всички български граждани,“ се добавя ,„гласували на последните избори“, а след думите „представяне на“ текстът става „заявление за регистрация по чл. 25а, придружено със съответния документ“. 2. В ал. 2, след думите „всички български граждани,“ се поставя запетайка и текстът гласи „гласували на последните избори“. § 8. В чл. 26, ал. 1 след думите „и благоустройството“ се добавя „по правилата на чл. 25”. § 9. Създават се нови чл. 25а - чл. 25г със следния текст: „Кампания за регистрация за гласуване Чл. 25а. (1) Преди всеки избор Централната избирателна комисия провежда кампания за вписване в избирателните списъци на хората, които не са гласували на никой от последните избори. Кампанията се обявява с решение на Централната избирателна комисия, което се публикува в най- малко 3 национални медии. (2) Кампанията започва с насрочването на изборите и продължава до изборния ден, като в следствие на нея към избирателните списъци по чл. 25 се допълват избирателите, които не са гласували на последните избори, но са заявили желание да гласуват. (3) Българските граждани, които имат право да избират, но не са включени в избирателните списъци, могат да заявят желанието си да гласуват с подаване на заявление по образец до органите по чл. 23, ал. 1, кметовете на кметства или до българско дипломатическо или консулско представителство в срок до 5 дни преди изборния ден. (4) Заявленията по ал. 3 се подават: 1. с писмено заявление по образец на Централната избирателна комисия пред компетентния съгласно ал. 3 орган; 2. по електронен път с попълване на трите имена на избирателя, единен граждански номер, собственото име на майката и постоянния му адрес във формуляр на специална страница в интернет, създадена от Централната избирателна комисия. За избирателите с неизвестна майка се предвижда специално поле за отбелязване на това обстоятелство във формуляра. (5) При изпращане по електронен път избирателят е длъжен да посочи електронен адрес за получаване на съобщения, на който се извършва уведомяването по ал. 6. Избирателят се смята за уведомен за отказа с изпращането на съответното електронно съобщение. (6) Отказите за регистрация се съобщават и обжалват по реда на чл. 45. Заличаване на незаконна регистрация Чл. 25б. (1) Когато се установи, че регистрацията на избирател за гласуване е извършена без наличие на заявление, подадено от него, регистрацията се заличава служебно с акт на кмета на общината или района, на длъжностни лица, определени от директора на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, или на длъжностни лица, определени с решение на Централната избирателна комисия. (2) Заличаването по ал. 1 се съобщава на лицето по реда на Гражданския процесуален кодекс. Заличаването подлежи на оспорване по реда на чл. 45, ако е извършено не по-малко от един месец преди изборния ден. Задължение за информиране за изискването за регистрация Чл. 25в. (1) Кампанията по чл. 25а, ал. 3 се обявява по подходящ начин в печатните и електронните медии всеки ден от деня на обявяването й до деня на приключването й, включително и по Българското национално радио и Българската национална телевизия поне три пъти в часовия пояс между 17:00 ч. и 22:00 ч. (2) В помещенията, в които органите на местната администрация; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; българските дипломатически и консулски представителства, и пощенските оператори, които имат лиценз за универсална пощенска услуга, обслужват граждани, се поставя плакат с информация за кампанията за регистрация за гласуване, последиците от неизвършването й, както и адреса на страницата за регистрация в интернет. Определяне на правила за регистрация за изборите Чл. 25г. Образците на документи за регистрация, редът и сроковете за регистрация, начините за информиране и съобщаване за регистрацията на избирателите и проверката на регистрацията се утвърждават с акт на Централната избирателна комисия.“ В чл. 26, ал. 1 текстът „Националния регистър на населението от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството“ се заменят с „публичния регистър по чл. 57, ал. 1, т. 9“. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „имената на гражданите, които имат право да гласуват, но са пропуснати“ се заменят с „имената на гражданите, които не са гласували на последните избори, имат право да гласуват, но не са подали заявление за регистрация до 5 дни преди изборния ден, както и лицата, които са били пропуснати.“ 2. В ал. 6 след думите „по чл. 408, ал. 1“ се добавя следния текст: „както и декларация по образец, че отговаря на условията да избира, че не е гласувал и няма да гласува на друго място в същите избори. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него. В списъка се вписват всички данни на избирателя от документа му за самоличност.“ В чл. 33 се създава нова ал. 4 със следния текст: „(4) Дописването по ал. 2 има последиците на заявление за регистрация за включване в избирателните списъци по постоянен адрес.“ В чл. 39 се правят следните изменения: 1. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) Решението за изключване от списъка на заличените лица има последиците на заявление за включване в избирателните списъци по постоянен адрес.“ 2. досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8. Настояваме и за работещи текстове срещу манипулирането на избиратели по време на предизборна кампания с участието на социологически агенции и обявяването на резултати от социологически проучвания. На всички последователни избори ставаме свидетели как социологическите проучвания рязко се разминават с реалните резултати от изборите, което показва ниска достоверност или че агенциите, публикуващи ги, целят не просто да информират, а да въздействат върху обществените нагласи като така се превръщат в нерегулиран фактор в политическия процес. Публични изказвания преди изборите на 02.10.2022г. потвърдиха тези съмнения като се споменаваха и конкретни суми, за да се внушава на избирателите коя политическа сила се ползва с най-високо доверие. По същият начин публикуването на невярна информация за малки формации може да обезкуражи техни избиратели да гласуват за тях чрез внушения за неизбираемост. Най-ярки са примерите от местните избори през 2019г, когато в изборния ден, въпреки забраната, агенции цял ден публикуваха прогнози за 12-14% разлика между първия и втория кандидат в столицата, създавайки усещане за „решен мач“ и обезкуражавайки хиляди от участие в изборите. Въпреки това крайният резултат се оказа разлика от едва 4% без да се отчитат множеството изборни нарушения. Публикуването на социологически проучвания по време на предизборната кампания представлява нерегламентирана намеса в изборния процес и въздейства на нагласата на избирателите и обявяването на такива данни следва да бъде забранено. Българското законодателство вече ограничава оповестяването на самосбъдващи се прогнози или потенциално вредящи данни по отношение на банковия сектор, считаме, че изборният процес предвид своята значимост следва да включва аналогични забрани по отношение на публикуването на данни от социологически изследвания. Предлагаме конкретни текстове в тази посока: Създава се нов чл. 178а с текст: Забрана за огласяване на резултати от допитвания или социологически проучвания Чл. 178а. Забранява се всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите по време на предизборната кампания. Чл. 205 се правят следните изменения: • В ал. 1 текстът „до изборния ден включително“ се заменя с „до откриването на предизборната кампания“. • Ал. 3 се отменя • Ал. 4 става съответно ал. 3 • Ал. 5 става съответно ал. 4 и преди текста „24 часа преди изборния ден“ се заменя с „30 дни преди изборния ден“ Уважаеми дами и господа народни представители, Гражданска платформа Изправи се.БГ категорично се противопоставяме на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 48- 254-01-13, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19.10.2022 г. и съответните текстове в Общия законопроект на приетите на първо гласуване на 4.11.2022 г. законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 48-254-01-13, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19.10.2022 г. и законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 48-254-01-41, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Ивайло Николаев Мирчев на 31.10.2022 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Призоваваме Ви да не приемате текстовете, връщащи на хартиеното гласуване и ръчното броене на разписките от машинното гласуване. С тях се връщат и възможностите за манипулации в изборния процес, ерозира се изборната система и се връща България назад към порочните практики на правене на избори с подправени протоколи, откраднати гласове и масово обявяване на бюлетини за недействителни. Машинното гласуване се възприема все повече от гражданите и благодарение на демонстративните кампании и прилагането му неколкократно при няколко последователни национални избори. То следва да бъде запазено в своята цялост като се минимизира човешката намеса при отчитането на резултатите. В случай, че въпреки гореизложеното се вземе законодателно решение за връщане към смесеното гласуване, законодателят да не допуска сумиране от СИК на данните от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване, за да се избегнат аритметическите грешки в изчисленията. Затова предлагаме текстовете на §8, §9, §10, §11, §12, §13, §14, §15, §16, §17 и §18 от законопроект № 48-254-01-13, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19.10.2022 г. и приети на първо гласуване да не се приемат. Предлагаме редакция: §8, §9, §10, §11, §12, §13, §14, §15, §16, §17 и §18 от законопроект № 48-254-01- 13, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19.10.2022 г. се отменят.

14.11.2022г.                                                                                                                       С уважение,

гр. София                                                                                                                                                 /Мая Манолова – Председател/