СЪДЪРЖАНИЕ:
I. МОТИВИ, ВИЗИЯ, ПРИОРИТЕТИ
- Омбудсман - на терен
- Права на уязвимите групи
- Омбудсманът в защита на гражданите от монополите и икономически силните
- Омбудсманът – с активна позиция за право на добро управление и добра администрация
- Нормативни промени в интерес на гражданите – приоритет
II. ОЦЕНКА, ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИНСТИТУЦИЯТА
III. НАСОКИ И МЕРКИ НА ДЕЙНОСТТА
- Омбудсманът в защита на правата на гражданитe
1.1. Приемна на омбудсмана
1.2. Права на потребителите:
- Рискове от преждевременно влизане на страна в еврозоната
- Въвеждане на либерализацията пазара на електрическа енергия за домакинствата (битови потребители)
- Електроснабдяване
- ВиК услуги
- Топлоснабдяване
- Електронни съобщителни услуги
- Прехвърляне на вземания
1.3. Права на хората с увреждания
1.4. Права на децата
1.5. Право на образование
- Висше образование
1.6. Право на здравеопазване
1.7. Социални права
- Пенсионни права
- Трудови права
1.8. Право на собственост
1.9. Право на здравословна и благоприятна околна среда
1.10. Право на добра администрация и добро управление
1.11. Право на защита в изпълнително производство\
- Национален превантивен механизъм
- Въздействие върху нормативната уредба
- Наблюдение на изпълнението на международните актове в областта на правата на човека
- Международна дейност
I. МОТИВИ, ВИЗИЯ, ПРИОРИТЕТИ
Днес повече от всякога българските граждани имат нужда от активен и действен обществен защитник, който да защитава и насърчава правата на човека и основните свободи.
Днес повече от всякога държавата има дълг към защитата на правата на гражданите.
Защото във времена на политически и социални кризи гражданите се нуждаят от защита, от застъпник пред институциите, от подкрепа, когато се газят основните им права и свободи.
Защото вече една година институцията е оставена без омбудсман и заместник-омбудсман. И въпреки усилията на експертите в институцията липсата на силен глас в подкрепа на гражданите не може да бъде заместена.
През 2015 г. встъпих в ролята на национален омбудсман с увереността, че ролята на институцията не е просто да бъде последната врата, на която гражданите чукат от отчаяние, а да бъде активен защитник на техните права и реален коректив на институциите. Това, което успях да направя за четири години, е да уплътня всички правомощия и възможности на омбудсмана, да го направя видима, активна и авторитетна институция, която се ползва с доверието на гражданите и с респекта на институциите.
Успях да надградя четири силни страни на институцията на омбудсмана:
На първо място, направих институцията проактивна - не просто гара „Разпределителна“ за жалби, а омбудсман в действие, омбудсман, който е на терен, и пресреща проблемите на гражданите на място.
Второ - направих институцията абсолютно публична и прозрачна – с широко отворени врати за гражданите и за институциите партньори. С публично оповестяване на всяко действие, препоръка, становище.
Трето – събрах сериозен експертен потенциал около омбудсмана в лицето на именити юристи, професионалисти, хора с експертиза.
Създадох Консултативен конституционен съвет, в който са включени топ юристи, представители на целия политически и професионален спектър. Специално внимание и усилия посветих на работата с гражданските организации – повече от 150 организации, които разполагат с много сериозна експертиза, станаха партньори на институцията.
Четвърто, положих много усилия да направя институциите съюзници. В интерес на гражданите омбудсманът работеше интензивно с изпълнителната власт, с народните представители, с различните агенции, с областните управители, с кметовете. Но когато интересът на гражданите го налагаше, националният омбудсман не отстъпваше и никога не се поддаде на икономически или политически натиск.
Шест години по-късно, в които страната премина през 7 парламента и също толкова правителства, бедността, неравенствата, застрашеността на основните човешки права са още по-обострени. С още по-голяма сила гражданите имат нужда от защита, имат нужда от посредник в отношенията им с институциите, от застъпник срещу икономически силните и монополите. Гражданите имат нужда от омбудсман, който да бъде партньор на институциите, но може и да се опълчи, когато правата и интересите на гражданите са застрашени.
Моето разбиране е, че националният омбудсман трябва да бъде не само медиатор, но и двигател на промени, които подобряват живота на хората, като не допуска административен произвол, социална несправедливост и институционална безотговорност.
Какви ще бъдат приоритетите ми като национален омбудсман:
-
Омбудсман – на терен
Убедена съм, че за да защитава ефективно правата на гражданите, омбудсманът трябва да бъде и в институциите, в които се обсъждат и решават проблеми на гражданите, и в приемната, където да чуе всеки потърпевш, но най-вече на терен – там, където проблемите се случват в реалния живот. Омбудсманът ще приема жалби, ще изслушва всеки човек, ще огласява проблеми, когато е необходимо, но и ще търси решения. Да настоява за действия от страна на институциите. И да не спира, докато проблемът не бъде решен.
Това означава не просто разглеждане на жалби, а ще търся активни решения, ще настоявам пред институциите за конкретни действия и ще се намесвам там, където хората нямат друг механизъм за защита.
Омбудсманът трябва да бъде камбана, която да алармира всеки път, когато са нарушени човешки права, трябва да бъде гласът на гражданите, който да се чува и да води до решения, а не просто до регистриране на поредната жалба.
Омбудсманът няма как да е ефективен без подготвен и чувствителен към проблемите на хората екип, без прозрачна и отговорна администрация. Ето защо ще продължа да работя за прозрачна и отговорна администрация, която да е отдадена на проблемите на гражданите.
Надграждането и реорганизацията на институцията ще започнат от приемната на омбудсмана. В нея ще се съсредоточи експертният потенциал на институцията, а не дейността ѝ да се разглежда като център за административно обслужване – регистратура.
Това включва провеждането на тематични приемни дни на омбудсмана, както и тематичен ежедневен прием на граждани, включително и онлайн, за които ще има предварително разгласяване. Работата по отделните случаи ще започва от приемната, където не просто ще се регистрират сигналите и ще се изслушват гражданите, а екип от експерти с различна експертиза по отношение защитата на правата ще започне работа по решаването на проблема веднага.
Въведох изнесените приемни на омбудсмана в цели области – във всяка една община и те се утвърдиха като работещ вариант на терен – най-близо до хората. Изнесените заедно с мобилни (пътуващи) приемни до труднодостъпни места ще приближат работата на омбудсмана още по-близо до хората.
Сътрудничеството с местните обществени посредници е задължително. По този начин проблемите на гражданите по места могат да намерят по-бързо решение със съвместни усилия на национално и местно ниво.
Новите технологии могат да бъдат изключително полезни в работата на омбудсмана. Безспорно те не могат да заместят отношението и опита на експертите в институцията, но правилното им въвеждане би могло да ускори не просто статистическото обработване на жалбите, а да открои повтарящи се проблеми и изведе ефективни подходи за решения по сходни казуси.
Ефективността на институцията омбудсман безспорно зависи и от осветяването на проблемите и нарушенията на правата на гражданите, информирането за действията на омбудсмана и на институциите.
Освен използването на възможностите на сайта на омбудсмана, ще разширя използването на социалните мрежи, включително тематични групи по отделни права, онлайн консултации и информационни видеа за конкретни човешки и граждански права.
-
Права на уязвимите групи
За разлика от другите институции омбудсманът трябва да слуша не тези, които крещят най-силно, а тези, които говорят без глас. Най-уязвимите групи - децата, хората с увреждания, възрастните хора, социално слабите, малцинствените групи ще бъдат на първо място в приоритетите на националния омбудсман. Няма да позволя те да бъдат оставени на произвола на бюрократични процедури и неефективни политики. За тях държавата има дълг, който не може да бъде отложен или пренебрегнат.
Грижата за уязвимите не се изчерпва само с настояване за повече пари. Настояване и грижа за всяко дете, за всеки човек с увреждане, за всеки човек в уязвимо положение. Това означава индивидуален подход, истинска индивидуална оценка и задължителни решения за всички български власти и институции. Защото в България уязвимите групи хора са двойно уязвими – заради много ниския стандарт на живот.
Многопластови са ангажиментите на омбудсмана към защитата правата на децата и правата на хората с увреждания.
България няма отделен „детски омбудсман“ и затова ще предложа тези функции да се изпълняват от заместник-омбудсмана или съответно Дирекцията за правата на детето на институцията на омбудсмана да получи по-голяма автономност и разширени правомощия.
Като част от Съвета за наблюдение на правата на хората с увреждания, създаден в изпълнение на ЗХУ, и изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания омбудсманът ще засили своята активност по отношение на осигуряване на финансова подкрепа, достъпна среда, адекватна система за медицинска експертиза, помощни средства и медицински изделия и не на последно място – възможности за заетост на хората с увреждания.
-
Омбудсманът в защита на гражданите от монополите и икономически силните
Омбудсманът ще бъде последователен в усилията си за пресичане произвола на монополните дружества, които системно злоупотребяват с правата на потребителите. Когато гражданите не могат да се защитят сами, омбудсманът ще бъде до тях, ще се бори заедно с тях. Това са битки, които смело мога да нарека битки за права, битки, които неизбежно ще нарушат комфорта на монополите и икономически силните субекти, но ще защитят достойнството на гражданите.
Ще се боря за справедливост и равнопоставеност в отношенията между гражданите и банките, частните съдебни изпълнители и финансовите институции, доставчици на обществени услуги – ВиК, ЕРП, топлофикации, мобилни оператори. Ще отстоявам правила, които реално да защитават правата на гражданите, без потребителят да бъде принуден да търпи грабежа на монополите и корпорациите или да бъде принуден да води години наред съдебни битки срещу тях.
Ще продължа борбата срещу произвола в топлофикационните, електроразпределителните и ВиК дружествата, които работят в условията на естествен монопол – при административен комфорт и без реален контрол. Няма да позволя гражданите да са неглижирани, ще продължа да отстоявам правата им на всяко заседание на КЕВР, на което се разглеждат бизнес-планове, общи условия, правила за работа с потребители на енергийни услуги или се определят цени, на всяко заседание на парламентарна комисия ще отстоявам всяка поправка в закон да е съобразена с интересите на хората.
Но също така институцията на омбудсмана ще бъде до всеки човек, потърпевш от произвола на поредния монополист.
Безводието и лошото качество на ВиК услугите с несправедливо високи цени са основен проблем за домакинствата. Омбудсманът ще се включи в изработването на нов закон за ВиК услугите, който да гарантира правата на потребителите, включително „водни помощи“, обезщетения при безводие, справедливо разпределяне на „общо потребление в СЕС“, съобразяване цената на водата с качеството на услугата и със социалната поносимост.
Омбудсманът ще бъде активен участник в дискусията за гарантиране на достъпна цена на електроенергията за битовите потребители, максимално отлагане на либерализацията на пазара за електрическа енергия за бита и предефиниране на „енергийната бедност“, така че да обхваща максимално широка група хора, живеещи в бедност (около и под прага на бедност).
Ще продължа активната работа на институцията на омбудсмана за противодействие на използването на неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики от страна на финансови институции и доставчици на обществени услуги, които се възползват от позицията си на силата, за да злоупотребяват с правата на потребителите.
Време е да се сложи край на едностранните повишения на цените на телекомите без съгласието на потребителите, както и да се пресекат апетитите за налагане на неустойки и всевъзможни обезщетения.
Освен подкрепа към всеки, обърнал се към институцията гражданин, омбудсманът ще работи и за законодателни промени, които да защитят правата на гражданите.
Наскоро, За пореден път съдът отмени формулата за определяне на количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Омбудсманът ще се намеси в разработването на нов начин за справедливото и изчисляване, както и преразглеждане от КЕВР на общите условия за топлофикационните дружества по отношение на отговорността им за предоставяне на качествена услуга.
Събирачите на дългове продължават да работят без правила и да тероризират гражданите. Ще защитя потърпевшите и ще настоявам за законодателни решения, които да защитят хората и вечните длъжници чрез приемане на закона за частния фалит, който омбудсманът изработи и внесе през 2019 г.
-
Омбудсманът – с активна позиция за право на добро управление и добра администрация
Като омбудсман ще развия детайлно защитата на правото на добро управление и добра администрация, като европейски императив и собствена българска взискателност към държавните институции. Измежду всички принципи на доброто управление като фундамент за осъществяване на ефективната управленска политика очертавам прозрачността в действията и отчетността на държавните и общинските органи, както и участието на гражданите във вземането на управленски решения. Критерий за такава политика е реалното зачитане на правата на гражданите, съчетано със защитата на широкия обществен интерес.
Част от тревожните проблеми, тенденции и симптоми, свързани с правата на гражданите и техните отношения с органите на властта и техните администрации и с лицата, които предоставят обществени услуги, са свързани с недостатъчната прозрачност и отчетност в работата на институциите и най-вече в управлението на публичните ресурси. А също и с въвеждането на ефикасни механизми за предотвратяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията. Тези проблеми са особено важни за българските граждани днес, защото в години на политически, социални, икономически турбуленции, на бърза смяна на парламенти и правителства, неглижирането на правата и интересите на гражданите се превръща в хроничен проблем повече от всеки друг път.
За съжаление и институциите, и администрациите разсъждават с оглед на поредната смяна и действат с хоризонта на идването на следващата власт, като често забравят за гражданите, на които трябва да служат.
Омбудсманът може и трябва да бъде посредник между административните органи и засегнатите граждани, да примирява позициите им, да прави предложения и препоръки за отстраняване на нарушенията. Но от омбудсмана се очаква и да бъде проактивен, с позиции и препоръки за коригиране на решения и действия на институциите и администрацията, които засягат правата и интересите на гражданите.
-
Нормативни промени в интерес на гражданите – приоритет
Важно е омбудсманът активно да упражнява и едно от важните си правомощия – предложения за промени в нормативната уредба. Винаги, когато се приемат правила, наредби, закони, които засягат правата на гражданите, омбудсманът трябва да бъде лично или със становища и препоръки в съответното министерство, регулаторен орган, община или парламентарна комисия.
Практиката показва, че жалбите на омбудсмана до Конституционния съд за отмяна на противоконституционни разпоредби, които засягат правата и интересите на гражданите, са ефективно средство за защита. Чрез тях гражданите имат своеобразно право на достъп до Конституционния съд. Ето защо при мотивирано искане и внимателна преценка омбудсманът, съобразявайки се с оплакванията на гражданите, ще атакува законовите норми, нарушаващи конституционни права.
От омбудсмана се очаква да настоява и да предлага промени в законодателството в случаите, в които са накърнени права и интереси на гражданите. Общественият защитник ще има своя позиция и предложения винаги, когато в Народното събрание се обсъждат закони, отнасящи се до тях.
Омбудсманът ще използва без колебание правомощието си да въздейства върху нормативната среда, за да насочи вниманието на компетентните органи и институции към проблемите на гражданите и да инициира търсенето на решения, включително чрез предложения за изменения и допълнения на законовата уредба и даване на становища по внесени законопроекти.
В контекста на изложеното националният омбудсман незабавно ще предостави на народните представители проект на закон за колекторите, закон за забрана едностранните индексации на телекомите, за законово регулиране на надценките на основните хранителни продукти, промени в изпълнителното производство, защитаващи гражданите, законова регламентация на споделеното родителство, промени в Закона за защита от домашно насилие. И ще настоявам най-накрая да бъде приет Законът за несъстоятелност на физическите лица.
Давам си сметка, че живеем в „интересни времена“, което означава трудни и сложни времена, а също и нови предизвикателства пред институциите и организациите, защитаващи човешките права, правозащитниците. От омбудсмана се очаква да бъде мост между институциите и гражданите и техните организации. Да насърчава диалога и да спомага за намиране на решения в интерес на гражданите.
Накрая, но не и по важност, ще се боря за утвърждаването на омбудсмана като силен и независим защитник на правата на гражданите. Това означава институция, която не прави компромиси, не се поддава на политически и икономически натиск и винаги поставя интереса на гражданите на първо място. Вярвам, че доверието на хората се печели с действия, а не с думи, и ще работя за това.
Затова смятам, че мога да внеса в институцията на омбудсмана необходимата ангажираност, енергичност и опит, с които след една година съществуване без обществен защитник да върна авторитета и значимостта на институцията, отговаряща на съвременните условия и очакванията на българските граждани. Хората имат нужда от смел и активен защитник на гражданските права и свободи, институциите – от партньор за решаване проблемите на българските граждани. Ще положа необходимите усилия и енергия да бъда такъв.
Освен това носи и огромно удовлетворение да решаваш проблеми на отделния човек и на големи групи хора. Свикнала съм да се радвам на това от времето, когато бях народен представител (2005-2015 г. и 2021 г.). Това обаче, на което се научих през четирите години като национален омбудсман (2015-2019 г.) и след това като председател на гражданска платформа (2019 г.- до момента) с основен фокус защитата на гражданските права, е да се радвам на малките победи. Защото да работиш за гражданите, наистина е огромна привилегия. Възможността да си на място, на терен, там, където са техните проблеми, буквално да ги пресрещаш. Но и да имаш инструментите, които дава институцията на омбудсмана, да настояваш за тяхното решаване.
Готвейки тази концепция, за пореден път си зададох въпроса какво значи да си обществен защитник? Какво означава да защитаваш гражданите? Предполага се, че когато защитаваш някого, има някой друг, който го напада. А това не е така. Това, което прави омбудсманът, е да изглажда луфтовете там, където законодателството скърца или да проправя пътеки там, където администрацията е напълно непроходима. Освен това е важно омбудсманът не просто да озвучава проблемите, но и да предлага решения. Не само да критикува, но и да постига резултати, което е възможно само и единствено чрез взаимодействие с институциите.
Именно заради това начело на институцията на омбудсмана отвоювах нови територии за справедливостта за сметка на комфорта на икономически силните субекти монополи и поведох битка с тези, които използват своята позиция, за да мачкат достойнството на гражданите. Това, което гражданите сами не могат, стана възможно благодарение на институцията на омбудсмана. Битки, които смело мога да нарека „битки за права“.
Зад всеки случай стои името на човек - като баба Зюлбие от с. Хитрино, чиято къща беше взривена от товарна влакова композиция. Беше й беше отказано обезщетение в пълна степен поради нейната възраст – 90 години. Постигнахме равностойни условия за нея, както и за Стефан от Смолян, който беше осъден да заплаща за парно в София, за адрес, на който никога не е живял. Всеки случай го помня, защото зад всеки един стои човешка съдба.
Решихме в полза на гражданите проблема на работниците при прехвърляне на фирми, като по мое предложение въведоха задължението да изплащат заплатите им, преди фирмите да са прехвърлени. А също и при фалит на предприятия – държавата да заплати чрез Фонда за гарантиране на вземания заплатите на работниците.
Вярвам, че няма невъзможни неща, когато каузата, зад която застава човек, е добра. Всяко усилие в името на правата на гражданите си струва, то е един от стълбовете на правовата държава. Затова застанах зад каузата на Златина, която настояваше за нормативни промени за децата, които са останали без един или двамата си родители. В резултат отпадна подоходният критерий и това позволи всички те да получават финансова помощ.
Започнахме кампания за отпадане на таксите в детските градини - въпреки че предучилищното образование е задължително, много общини бяха въвели такси за достъп до детска градина. Години по-късно Народното събрание реши въпроса и отмени таксите. Горда съм, че докато бях начело на институцията, омбудсманът получи от Национална мрежа за детето наградата „Златна ябълка“ и бяха избрани първите пет детски омбудсмани.
Подкрепих протеста на миньорите от „Бабино“ в Бобов дол. След осем часа, прекарани 500 м под земята заедно с миньорите, ръководството на мината изплати бавените заплати и ваучери за храна. А след това след натиск Агенцията по заетостта намери начин да осигури бъдещето на всеки един от работещите в мината.
Осем часа отне последната решителна фаза на битката на институцията на българския обществен защитник с лобистите на арбитражните съдилища в Комисията по правни въпроси в Народното събрание. След близо година неимоверни усилия в края на 2016 г. депутатите приеха внесените от мен промени в ГПК, с които потребителските спорове бяха извадени от обсега на арбитражите. Това е една от знаковите победи над паралелната правосъдна система на арбитражните съдилища, които се бяха превърнали в бухалка на монополите и тормозеха десетки хиляди българи.
Отново бих нарекла „борба“ битката със столичната „Топлофикация“, която продължава години, но все пак малките крачки са налице. Предложих на народните представители да направят изменение в ГПК юрисконсултските възнаграждения, които дружеството прибира от своите клиенти, да намалеят шест пъти, когато таванът на исканите суми е под 150 лв. Започнах действия срещу по-справедливо заплащане на такса „сградна инсталация“ и чак сега формулата е отменена от съда.
Близо една година отне отпадането на ДДС върху дарените храни. Удовлетворена съм, че една изключително справедлива социална кауза на омбудсмана, насочена срещу глада, разхищението и унищожението на храни, близо 670 000 т годишно, беше припозната от държавата.
По предложение на омбудсмана се прие Закон за личната помощ, като отговорно отбелязвам, това е изстрадан закон от едни смели жени, майките на деца с увреждания, които дадоха урок на българското общество, на гражданите на България, че една кауза, колкото и да е невъзможна, може да бъде успешна, ако е справедлива и ако човек вярва в нея. Затова застанах рамо до рамо с тези български майки, до количките на децата им, те дадоха урок на институциите, че трябва да се вслушват в гласа на хората.
Събрахме под мотото „Да отпадне двойният стандарт при храните“ Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Българския лекарски съюз, Националната мрежа за децата, Националното представителство на студентските съюзи, Българския център за нестопанско право, актьори, общественици и внесохме петиция в Комисията по петициите в Европейски парламент.
Със „златните момичета на България“ поставихме началото на кампания, насочена към социално слаби граждани, изпаднали в нужда или временни затруднения. Кампанията се подкрепи от Българската православна църква, Българския червен кръст и от много граждани.
По инициатива на българския омбудсман се създаде Мрежа на балканските омбудсмани, като бях избрана за неин първи председател. Включиха се 13 държави от региона, като идеята беше да осигурим бързи канали за взаимна подкрепа и за решаване на трансгранични случаи. Проблемите ни са общи – бедност, социално изключване, посегателства върху човешки права, ограничаване на демократичните пространства.
Към омбудсмана са насочени огромни очаквания на стотици хиляди български граждани, които имат нужда от помощ. Само за периода, в който аз бях начело на институцията, над 150 хил. души потърсиха помощта на омбудсмана, подадени са над 60 хил. жалби и сигнала, десетки хиляди граждани бяха приети и консултирани в приемната на омбудсмана, проведени бяха десетки кампании, дискусии, кръгли маси, над 10 пъти е сезиран Конституционният съд и са направени искания за тълкувателни решения. Над 100 са населените места, които посетихме, за да чуем техните проблеми.
Могат да се изреждат още и още примери - и от моята практика, и от тази на другите омбудсмани. Вярвам, че това е пътят – с постоянство, експертиза и отдаденост омбудсманът да се превърне от последна надежда в първа помощ за българските граждани. В екип за бързо реагиране, готов да се появи незабавно на място, да пресрещне проблемите, да се върне колкото пъти е необходимо, докато възтържествува справедливостта и докато правата на гражданите бъдат адекватно защитени. Правила съм го и съм готова да го правя отново с целия потенциал и цялата енергия, с които разполагам.
II. ОЦЕНКА, ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИНСТИТУЦИЯТА
Омбудсманът е неделима част от правовата държава, която създава солидни правни гаранции за правата и свободите на гражданите, гарант за добро управление и коректив на властта. За 20 години институцията на омбудсмана се утвърди като действен застъпник на правата на гражданите. Омбудсманът е независим орган, с висок авторитет, който без да разполага с властнически правомощия, чрез силата на убеждението, гласността и справедливостта отстоява правата на гражданите.
Правата на хората невинаги са в буквата на закона и в неговото буквално прилагане. Защото всеки закон трябва да бъде триединство на текст, дух и практика - набор от текст на правни норми, на общи принципи и цели, към чието постигане са насочени тези норми, и на добро управление, което ги прилага. С тази мяра беше структурирана дейността на институцията за осъществяване на независим граждански контрол върху органите на властта на централно и местно ниво.
Въвеждането на институцията омбудсман отразява промените в България при прехода й към една по-демократична и зачитаща правата на личността държава. Институцията е ефективен комплекс от механизми за защита на човешките права със силен акцент върху принципа на добро управление. Извършените задълбочени анализи на условията за създаването й в България ползваха както българските традиции, така и на държави с опит в развитието й – Швеция, Испания, Ирландия.
Институцията на омбудсмана се отличава от всички други държавни органи – тя не е съд, нито административен орган, който може да замества или да отменя решенията на други органи, но оказва съществено значение върху отношенията на гражданите с държавата. Властта на омбудсмана се състои в това да убеждава, има морална власт и влияние.
В структурата на демократични институции омбудсманът има силата и категоричната воля да отстоява правата на гражданите и правото им на добро управление. Прозрачност на властта, отчетност на управлението, активно гражданско участие във формирането на обществената политика, засилена корпоративна социална отговорност – това са очертанията на доброто управление, което зачита правата на гражданите и се съобразява с широкия обществен интерес. Зад тези принципи през последните десетилетия, облечена в доверието на хората и силата на независимостта стои правозащитната организация омбудсман. Върховенството на закона е неразривно свързано с върховенството на правата на човека. Това е обетованата земя на закона, но и на справедливостта.
През всичките 20 години на съществуването на институцията на омбудсмана, всеки един от заемащите длъжността омбудсман в голяма степен действа като конституционен орган за независим граждански контрол върху администрацията, който назовава проявите на лошата и добрата администрация, бие камбаната на обществената тревога винаги, когато се посяга на правата и свободите на гражданите, закрепени в Конституцията на Република България, в редица международни правни актове и българското законодателство. Конституцията прогласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, и че всички хора са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние (чл. 6 от Конституцията). И заедно с това – не само сочи пътищата за преодоляване на спорове и конфликти между граждани и администрация, но и да ги прави по-достъпни и разбираеми за всеки човек. Ролята на омбудсмана е да има непоколебимата воля да гарантира с действията си върховенството на правата на човека като фундамент на общия ни дом.
Институцията на омбудсмана се ползва със значителна самостоятелност и независимост от другите органи. За осъществяване на дейността си омбудсманът разполага с поредица от правомощия.
Омбудсманът разполага с два основни способа за реализиране на своята функция на обществен защитник. Първият е процесът по разглеждане на жалбите. Гражданите се обръщат към него, когато техните права се нарушават от държавните и общинските органи и техните администрации, от доставчиците на обществено услуги, както и частно-правни субекти.
Вторият способ за осъществяване функциите на омбудсмана, освен когато е сезиран по жалба или сигнал, е предприемане на действия по собствена инициатива. Омбудсманът предприема действия по собствена инициатива, когато установи, че се нарушават правата и свободите на гражданите.
Правомощие на омбудсмана е отправянето на предложения и препоръки до различните органи и длъжностни лица относно възможните и необходими мерки, които трябва да се предприемат за възстановяване на нарушените права и свободи на гражданите. Препоръките и предложенията на омбудсмана не са задължителни. Силата на омбудсмана е убедителността на неговите доводи и способността му да бъде мост между гражданите и държавните органи. Важно за престижа и за силата на омбудсмана е общественото доверие.
Ефективно средство за въздействие на омбудсмана върху институциите е даването на гласност за нарушени права и лошо управление. Както и за отказ на администрацията да се съобрази с препоръките на омбудсмана и да преустанови нарушението на права. Така гласността и общественото мнение стават естествени стимули за възприемане препоръките на омбудсмана.
До 2018 г. омбудсманът беше с вързани ръце, когато правата на гражданите се нарушаваха от банки, застрахователни компании, работодатели, защото институцията не можеше да упражнява правомощията си единствено по отношение на частно-правни субекти. По предложение на омбудсмана тогава правомощията на институцията бяха разширени, като законовата промяна беше и задължително условие за получаване от омбудсмана на най-високия правозащитен статут „А“ в съответствие с Парижките принципи.
През последните 20 години и четиримата омбудсмани на България използват в една или друга степен всички правомощия на институцията, като преди всичко залагат на авторитета и влиянието на институцията, за да накарат институциите и монополистите да се съобразяват с правата и интересите на гражданите.
И двамата ми предшественици начело на институцията - Гиньо Ганев и Константин Пенчев, с отдадеността на каузите за защита на правата на гражданите създадоха институцията на омбудсмана, която заедно с проф. д-р Диана Ковачева надградихме. Всички досегашни омбудсмани ясно показваха на институциите, че когато има нарушение на основни права, омбудсманът неизменно се намесва, за да ги защити.
Още по-широко би следвало да се упражняват правомощията на омбудсмана в защита правата на гражданите чрез въздействие върху нормативната уредба – искания до Конституционния съд, искания за тълкувателни решения; становища и законодателни предложения. А също и специалните доклади по важни случаи от практиката на омбудсмана, с които да провокира интерес и да настоява за мерки от отговорните институции.
Народното събрание е длъжник на гражданите, доколкото ги остави в продължение на една година без обществен защитник, без застъпник на техните права и интереси. Без съмнение всеки експерт в институцията е надградил съвестно своята работа и е помогнал на десетки граждани и деца, но липсата на титуляр не даде възможност правомощията на омбудсмана да бъдат упражнявани в пълен обем в защита на правата на гражданите и с оглед на разбирането, че омбудсманът е личностна институция, при която се залага и на влиянието и авторитета на лицето, което заема този пост.
С днешна дата пред институцията на омбудсмана се очертават нови предизвикателства – светът се променя буквално за часове и отново най-застрашени са човешките и гражданските права. Това засилва очакванията към институцията на омбудсмана да брани права, да намира партньори и съмишленици в гражданското общество и в лицето на институциите. Да доказва, че върховенството на правото и върховенството на човешките права са фундамент, от който не трябва да се отстъпва.
III. НАСОКИ И МЕРКИ НА ДЕЙНОСТТА
Какви да бъдат мисията, целите и каузата на институцията на омбудсмана през следващите пет години:
Мисия - подкрепа за формиране на отговорни и почтени български институции, които работят в полза на българските граждани, основавайки се на правото им на добро управление. Посредничество и търсене на балансиран диалог между гражданите и органите на управление.
Цели:
Подкрепа за всеки български гражданин за пълноценно упражняване на правата му;
За спазване на високи стандарти на поведение на българската администрация;
За активен граждански контрол върху органите на властта;
За изграждане на доверие между гражданите и администрацията.
Кауза:
Защита на правото на достоен живот на всеки гражданин;
Създаване на условия за справедливост;
Защита на правата и свободите на гражданите в обществена и институционална среда;
Формиране на обществен и институционален респект към правата и свободите на всеки един човек.
Тези цели следва да бъдат отстоявани с ангажираност, честност, обективност, уважение и прозрачност в работата на омбудсмана.
1.1. Омбудсманът в защита на правата на гражданите
Усилията ми като омбудсман ще бъдат насочени към надграждане на работата на институцията, за да се превърне тя в устойчив стабилизиращ фактор в обществото, като леснодостъпно предоставя на всеки гражданин средства за контрол върху действията на органите на държавно управление от гледна точка на тяхната законосъобразност и справедливост. Само чрез осветяване на тези действия се укрепва доверието на гражданите към органите на управление. По този начин би се подобрила работата на държавните и общинските органи и техните администрации, тъй като ще бъдат стимулирани да поставят проблемите на хората в центъра на своята работа. Становищата и препоръките на омбудсмана могат да са онзи коректив, който да върне доверието на гражданите.
1.2. Приемна на омбудсмана
Основен стълб на реорганизацията на приемната на омбудсмана е съсредоточаването на експертния потенциал в нея, за да се превърне в място, в което проблемите на гражданите започват да се решават, а не просто да се регистрират. Институцията на омбудсмана ще въведе тематични приемни дни и ежедневен тематичен прием, включително и онлайн. Първите ще се осъществяват след предварително записване, а вторият след осведомяване на обществото и различните социални групи. Важно е отделни експерти с различна експертиза по отношение защитата на права да дават дежурства на ротационен принцип. Така очакванията на гражданите за своевременна намеса на омбудсмана във връзка с поставяните от тях въпроси/проблеми ще се покриват в по-голяма степен.
Освен това изнесените приемни в цели области (във всяка една община) са работещ вариант на терен – близо до хората, както и мобилните приемни. Добра възможност е създаването на „пътуваща“ приемна, което означава поне веднъж месечно омбудсманът да посещава труднодостъпни населени места и да събира жалби и сигнали.
Ефективността на администрацията на омбудсмана ще бъде повишена чрез екипен принцип на работата на институцията - създаване на работни групи при изготвяне на становища, доклади, проекти на решения и други. В момента институцията на омбудсмана няма създадена такава практика, с изключение на изготвянето на Годишния доклад, където се назначава комисия.
Провеждането на продължаващи обучения за експертите в приемната са необходимост и биха подобрили комуникацията и доверието в институцията, включително за справяне с трудни ситуации.
Сътрудничеството с местните обществени посредници ще скъси дистанцията между институцията на омбудсмана и гражданите и ще повиши доверието в нея. Съвместната работа по проблеми и жалби на омбудсмана и на местните обществени посредници ще подобри ефективността при решаване на повтарящи се проблеми, като ангажира институции на национално и местно ниво.
Ефективността на институцията омбудсман зависи от публичността и информираността за проблемите и решенията и за начина, по който достигат до органите, до институциите и до обществеността. Задължително е максималното използване на интернет страницата на омбудсмана, на тематични фейсбук групи, на регионалните медии за популяризиране на правата на гражданите и на дейността на институцията.
За постоянно подобряване работата на институцията на интернет страницата на омбудсмана ще се въведе форма за обратна връзка с гражданите, където да могат да споделят своите мнения и предложения за подобряване работата на омбудсмана.
Предизвикателство е популяризирането на правата на децата – чрез кампании, подходящи материали, горещ телефон, посещения в детски заведения и институции, тематични, информационни видеа в социалните мрежи.
1.3. Права на потребителите
Нарушените права на гражданите като потребители са сред най-честите оплаквания на гражданите и засилена активност от страна на институцията в тази посока. Нека да не забравяме, че защитата на правата на гражданите като потребители е изрична конституционна повеля (чл. 19, ал. 2 от КРБ). Тя трябва да бъде водещ мотив при вземането на решения от всички държавни регулаторни органи, както и при приемането на нормативни актове. В своята работа като независим правозащитен и конституционен орган ще бъда водена от волята за осъществяване на непрекъснат граждански контрол върху дейността на дружествата – доставчици на обществени услуги, за да бъдат преодолени стари стереотипи и лоша инерция както в отношенията на държавните органи, които пряко контролират или регулират дейността на тези дружества, така и в отношението на самите дружества към всички нас като потребители. Защото над всичко са не търговските интереси, а правата на гражданите да получават качествени услуги. Гражданите трябва да получават навременни отговори на своите оплаквания в разумен срок и да заплащат само това, което реално са потребили. В условията на модерна пазарна икономика отношенията между посочените стопански субекти и техните клиенти, трябва да се основават на доверие, ясни правила и взаимно зачитане на правата и законните им интереси в духа на добрите европейски практики и стандарти в отношенията доставчик - потребител. Един път завинаги трябва да останат в миналото високомерното пренебрежение към отделния потребител и неоправданото чувства на всепозволеност, създадено от монополното положение, което имат някои доставчици на обществени услуги. Затова един от приоритетите в работата на омбудсмана е защита правата на потребителите в отношенията им с монополите и финансовите институции.
Когато говорим за защита на гражданите като потребители, трябва да извадим пред скоби два големи проблема, пред които е възможно да бъде изправено населението в страната от 1 януари 2026 г. – на влизането в еврозоната и свързаните с това рискове за спекулативно повишаване на цените и пълната либерализация на пазара за ток за битовите потребители.
Рискове от преждевременно влизане на страна в еврозоната
Неизбежно е омбудсманът да има съществена роля за подпомагане на населението при въвеждане на еврото, когато и да се случи, и особено ако е от 1 януари 2026 г. без наличието на законови гаранции срещу спекулативно повишаване на цените, съответна подготовка на населението и информационна кампания.
Какви са предизвикателствата:
- проблеми през преходния период – разпознаване на банкноти и монети в евро, разплащане едновременно в евро и лева през първия месец, възможности за измами (некоректни обменни курсове, фалшиви банкноти, връщане на ресто едновременно в лева и евро и др.). Това особено актуално е за групите на възрастните хора и на учениците - неразбиране на курса на превалутиране, инфлационния натиск най-малкото поради повишените разходи на бизнеса за обновяване на софтуера, касовите апарати, обучение на персонала и др., както и необходимостта от закръгляне на цените на стоките и услугите в новата валута, адаптацията на възнагражденията (заплати и пенсии) в евро и други (например в малките населени места превалутирането ще се извършва само чрез „Български пощи“ ЕАД и специфичните проблеми за населението, което живее в тях);
- липсата на информационна кампания сред населението за ползите от влизането в еврозоната, тъй като за момента повечето проучвания показват, че хората са притеснени от влизането на България в еврозоната без гаранции за защитата на потребителите;
- неравномерна информираност и образованост на населението поради различен достъп до информацията относно прехода към еврото и най-вече за възрастното население, което в повечето случаи има по-труден достъп до информация поради ниски нива на използване на интернет.
Институцията на омбудсмана от своя страна ще положи всички необходими усилия в подкрепа на гражданите чрез добра информираност за правата и защита на интересите им, както и за предпазване от измами и злоупотреби. Наложително е приемането на съответно законодателство – закон „Антиспекула“, който да стопира ръста на цените 6 месеца преди и поне 6 месеца след приемане на еврото; да се възложат специални правомощия на контролните органи, които да налагат драконовски санкции на спекулантите.
Въвеждане на либерализацията пазара на електрическа енергия за домакинствата (битови потребители)
Изразявам надежда, че разумът ще надделее и народните представители и изпълнителната власт ще се откажат от намерението, считано от 1 януари 2026 г. да изведат гражданите на свободния пазар на електроенергия.
Но ако въпреки всички опасения и аргументи „против“ битовите потребители бъдат принудени да плащат битовата ел. енергия на нерегулирани цени и започнат да купуват ток от свободния пазар, ще се изправим пред следните предизвикателства, за които омбудсманът няма да спре да предупреждава.
По данни на НСИ от преброяването през 2021 г. в България има 2 866 657 домакинства, което означава, че говорим за най-малко 3 млн. битови потребители на ел. енергия. Това означава, че тези домакинства ще трябва да се адаптират към новите условия на пазара на електрическа енергия, т.е. всяко от тях да сключи договор с доставчици на ток. Тази промяна може да доведе до различни предизвикателства, като необходимостта от избор на доставчик, разбиране на новите ценови структури и условия на договорите;
Това обосновава необходимостта за удължаване на срока за преминаване от регулиран пазар на цените на тока към либерализиран. Например за стопанските потребители през 2020 г., този срок беше 9 месеца, като те са значително по-малко спрямо битовите потребители. Освен това през преходния 9-месечен период КЕВР е одобрил образец на договор, който се използваше от стопанските потребители и доставчиците на ток. В момента в Закона за енергетиката е предвиден междинен период само от 6 месеца (от 1 юли до 31 декември 2025 г.) за преминаване към либерализиран пазар, като информационната кампания, която КЕВР и Министерството на енергетиката трябва да организира следва да приключи на 31.05.2025 г., а тя не е започнала към момента.
Трябва хората добре да бъдат информирани как да изберат доставчик, какви са условията, които им предлагат, и как да се ориентират в новите ценови структури (цена за доставка на ток, без дневна и нощна енергия, и регулирани цени за пренос и достъп, които ще продължат да бъдат регулирани от КЕВР). Това е особено важно за тези от тях, които нямат знания и опит да се занимават с подобни сделки или които не разбират напълно как работи пазарът на електрическа енергия. Отделно трябва да се отчетат множеството технически и административни трудности, пред които ще се изправят битовите потребители, особено възрастното население (липса на компютърна грамотност и достъп до интернет, необходимост от лична помощ за избор на доставчик на ток и попълването на документи) и хора в по-малките населени места. Нужно е да се даде време на домакинствата да се подготвят, за да могат да вземат информирано решение как да излязат на пазара на ток.
Не трябва да се забравя, че ел. енергия няма да бъде спирана в отделните имоти, ако не се сключи договор с избран доставчик на ток, а директно преминават на доставчик последна инстанция, където цените са по-високи.
Освен удължаване на подготвителния период и провеждане на информационна кампания от КЕВР и Министерството на енергетиката, трябва да се създадат условия за организиране от доставчиците на ток на специални офиси за помощи за битовите потребители, които да бъдат разположени в пощенските станции, в големи търговски обекти, общините и др. места, разкриване на горещи телефонни линии за консултации, организиране на обучения в местните общности, усилена работа чрез всички видове медии – телевизия, радио, вестници и социални мрежи. Отделно КЕВР трябва да проведе кампания за платформата за сравнение на цените, които поддържа.
Електроснабдяване
Основен проблем за гражданите е лошото качество на предоставяната електроснабдителна услуга - чести и продължителни прекъсвания на електрозахранването; напрежение, което не отговаря на стандартите, което води до изгаряне на електроуреди и тежки имуществени щети за потребителите. Особено драстични са случаите с прекъсване на електроснабдяването при зимни условия, при които граждани остават с дни без ток, а след това имат проблеми с получаването на обезщетения от ЕРП-тата.
Наложителни са промени в Закона за енергетиката, сектор „Електроснабдяване“, и в общите условия на ЕРП-тата – по-високи санкции при неизпълнение на задълженията на дружествата за поддържане на мрежата и по-високи обезщетения за потърпевшите.
Омбудсманът ще бъде гарант за осигуряване на правото на потребителите да получат качествено и надеждно електроснабдяване. За целта електроразпределителните дружества следва да бъдат заставени да извършат реконструкция и обновяване на електроенергийната инфраструктура като цяло и най-вече в регионите, където се наблюдават чести аварии и прекъсване на електрозахранването.
ВиК услуги
През последната година един особено тежък проблем за населението е безводието. По данни на експерти 550 населени места у нас имат проблеми с водоснабдяването. В голяма част от тях бяха въведени драстични режими на водоподаването. Този проблем изисква незабавна реакция от институциите, като омбудсманът следва да бъде активен за обезпечаване на правото на гражданите за достъп до вода.
Множество са проблемите в сектора:
- лошо качество на ВиК услугите и високи цени, които не съответстват на качеството на услугите;
- няма предвидена процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество, включително при забрана от РЗИ за ползване на водата за питейно-битови нужди или когато очевидно водата е негодна за консумация;
- липса на водни помощи;
- разпределяне на разход вода „общо потребление“ в сгради - етажна собственост (СЕС).
Действащата нормативна уредба в сектора не съответства на съвременните реалности и проблемите на потребителите.
Действащият Закон за регулиране на ВиК услугите е приет през 2005 г., като последните изменение са направени през 2018 г. Наредбата за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е приета през 2004 г. (№ 4) , а последните изменения са от 2019 г. Общите условия на всички ВиК оператори са одобрени през 2014 г. от КЕВР, с изключение на „Софийска вода“ АД - от 2016 г.
Към момента се намираме във втория период на одобрените бизнес-планове на ВиК операторите от КЕВР (първи период 2017-2021 г. и втори период 2022-2026 г.), по действащи две наредби ( Наредба за регулиране на цените на ВиК услугите и Наредба за регулиране на качеството на ВиК услугите), които са приети от Министерския съвет през 2016 г.
При настоящия начин на определяне на цените на ВиК услугите освен увеличение на цените за последните 10 години - средно за страната с над 114%, няма ползи и подобрения на водоснабдителната услуга за хората.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за регулиране на ВиК услугите: „Водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност по смисъла на Закона за социалното подпомагане.“
През 2024 г. много населени места останаха без водоснабдяване поради липсата на вода, въведоха се драстични режими на водоподаване.
В гр. Шумен от август 2024 г. се доставя поливна вода от язовир „Тича“, която гражданите заплащат като питейна вода. В този случай няма механизъм в нормативната уредба, по който да се изплащат компенсации (в натура и/или пари) на населението.
Основни действия като омбудсман ще предприема по проблемите на гражданите във връзка с цените на водата, за което прилагам таблица, в която е направено сравнение на комплексната цена на ВиК услугите 2025 г. спрямо 2015 г. :
Справка за увеличение на цените на ВиК услугите по области
2025 г. спрямо 2015 г. (базова година за бизнес-плановете 2017-2021 г.)
Необходим е нов Закон за ВиК, който:
- да гарантира правото на потребителите на достъп до качествена услуга на икономически обоснована цена, обвързана с изпълнението на показателите за качество и ефективност;
- да предвижда ясна процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато не отговаря на нормативните изисквания за качество;
- ясен и действащ механизъм за обявяване на ограничения за ползване на вода. В момента отговорността е размита между териториалните органи на управление и ВиК операторите, както и относно осигуряването на питейна вода за населението, когато тя е спряна независимо от причините. Необходими са ясни и точни правила при спирането на водата;
- справедливо разпределяне на разход вода „общо потребление“ в сгради етажна собственост (СЕС)
- приемане на мерки за подпомагане на уязвими групи граждани;
- гарантиране на ефективен контрол върху дейността на ВиК операторите. Да се предвиди институционален контрол върху дейността на ВиК операторите за изпълнение на задълженията им по Наредба № 4 и Общите условия. (В Закона за регулиране на ВиК услугите е предвидено КЕВР да одобрява общите условия, но не и да контролира тяхното прилагане, а съгласно Наредба № 4 министърът на регионалното развитие и благоустройството дава само указания по прилагането на наредбата, но не контролира нейното прилагане.)
Топлоснабдяване
Голяма част от проблемите в сектора произтичат от действащата нормативна уредба – нарушен е балансът между интересите на енергийните дружества и потребителите; сметките се формират по некоректен начин; отнето е правото на потребителите да обжалват решенията на КЕВР, с които се утвърждават цените на топлинната енергия.
Реално хората имат едно право – да плащат, да плащат, дори когато са на студено, без парно и без радиатори, и то много високи сметки заради начина на изчисляване на сградната инсталация.
Към настоящия момент формулата за определяне на количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация e отменена от ВАС. Цари пълна неизвестност, как ще се начислява количество топлинна енергия отдадено от сградната инсталация за месеците март и април 2025 г., и изготвянето на изравнителните сметки за отоплителен период 2024 г.-2025 г. Налице са случаи, когато количеството топлинна енергия отдадено от сградната инсталация е над 50 %, което прави отоплението на потребителите с централно парно безсмислено и много скъпо Гражданите продължават да изразяват възмущението си, че са лишени от правото да сключват индивидуални договори за доставка на топлинна енергия.
Гражданите негодуват (с право), че цената на парното остава висока независимо от значителното поевтиняване на природния газ през последните два отоплителни сезона.
Продължават да бъдат неглижирани проблемите на потребителите заради неясните и неразбираеми фактури за парно и невъзможността да влияят при определянето на цената на услугата дялово разпределение.
Гражданите продължават да се възмущават от липсата на институционален контрол и санкционен режим над т.нар. топлинни счетоводители, повишаващите се такси за тях без предварително оповестяване и мотивация, както и от вечното прехвърляне на отговорности от тях към топлофикациите и обратно.
Омбудсманът ще се ангажира с участие в разработване на справедлива методика за дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС, както и за преразглеждане от КЕВР на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, касаещи отговорността на топлофикационните дружества за предоставяне на качествена и непрекъсната услуга.
Електронни съобщителни услуги
Мобилните оператори в България системно злоупотребяват с правата на потребителите. През последните четири години телекомите почти едновременно извършват едностранни индексации на цените на услугите си.
Едностранното увеличение на цените телекомите обясняват с клаузи, включени в общите условия. Тези клаузи обаче са неравноправни, защото не са индивидуално договорени; на правото на оператора да приложи индексация не съответства право на потребителя да се откаже от договора, без да плати неустойки; предвиждат само увеличение (при инфлация), но не и намаление на цените при дефлация.
Едностранното повишаване на цените на мобилните услуги с индекса на потребителските цени през 2022, 2023 и 2024 г. предизвика бурни обществени недоволства, тъй като доведе до повишаване на цените общо с около 30%, като беше извършено едновременно и в сходен размер от трите телекома. Те бяха последвани от ново повишение от два от телекомите и през 2025г, без да са ясни причините и механизма на увеличение.
Телекомите продължават незаконно да събират от клиентите си всевъзможни неустойки – 3-месечни такси при предсрочно прекратяване на договора; възстановяване на „отстъпки“ от цените на месечни абонаменти и от цените на закупени устройства; неустойки за невърнато и повредено оборудване и други.
Какви действия ще предприеме омбудсманът в защита правата на потребителите на мобилни услуги? Освен намеса с конкретни становища и препоръки по конкретните случаи на злоупотреба с потребителски права, омбудсманът ще взаимодейства активно с отговорните институции – КЗП, КРС, КЗК за осветяване на проблемите, за извършване на проверки и налагане на санкции на мобилните оператори. Но също така и за законодателни промени, които да забранят едностранните увеличения на цените и неустоечните клаузи в договорите, като общите условия се одобряват от КРС след проверка от КЗП за наличието на неравноправни клаузи.
Прехвърляне на вземания
Особено тежки са проблемите на потребителите с банките и финансовите институции. Във финансовия сектор гражданите са потърпевши от пълната липса на законодателство, което да защитава техните права и интереси. България е единствената държава в Европейския съюз, в която не е приет закон, регламентиращ „частния фалит“ и „вечните длъжници“ нямат втори шанс. Няма закон за събирачите на дългове, които със силови средства тормозят длъжниците. Липсват правила за поддържане на разумни размери на банковите такси.
Благодарение на промените в Закона за омбудсмана, приети през 2018 г., общественият защитник може да се застъпва за граждани, ощетени от банки, фирми за бързи кредити, колектори. Омбудсманът може да отправя препоръки, да изразява становища и позиции.
Но решението на многобройните проблеми на гражданите в сектора на финансовите услуги трябва да се търси чрез законодателни промени - правомощията на омбудсмана да въздейства върху нормативната уредба ще бъдат използвани в тази насока. На дневен ред е приемането на закон за таван на банковите такси, който може да бъде предложен от омбудсмана, и закон за колекторските фирми, който да пресече произвола на събирачите на дългове.
Такива законопроекти са предоставяни на парламентарни групи. До момента не са разгледани и омбудсманът ще бъде силен глас за тяхното приемане. Законът за несъстоятелност на физическите лица беше изработен именно от офиса на омбудсмана и беше внесен за първи път в Народното събрание от неговия екип.
1.3. Права на хората с увреждания
Един от основните ангажименти, поети от омбудсмана пред българските граждани, е защита правата на хората с увреждания. Проблемни сфери на нарушени права на хората с увреждания, които чакат своето решение, са ограниченият достъп до социални услуги; недостатъчните парични помощи и целева подкрепа за интеграция; отпускането и качеството на помощните средства и медицинските изделия; липсата на достъпна среда; липсата на условия за заетост и работни места за хора с увреждания; продължаващите проблеми с медицинската експертиза.
Проблеми, които не търпят отлагане:
- Спиране на пенсиите за инвалидност от Националния осигурителен институт в случаите, при които НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. При евентуална отмяна на решението за определяне 50 или над 50 на сто вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган, издал първоначалния акт, от териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) е въведена практика за спиране на пенсиите за инвалидност независимо от разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО.
По този начин значителна част от хората с увреждания са оставени без полагащите им се средства за дълъг период, а други директно се отказват да търсят защита на правата си чрез обжалване на очевидно неправилни решения на ТЕЛК предвид реалната опасност да попаднат в ситуацията да бъдат неправомерни лишени от дължимите им доходи и да нямат средства за живот.
- При обжалване се отпуска, възобновява и възстановява пенсията за инвалидност, но само до размера на социалната пенсия за старост. Ограничението на размера на отпусканата пенсия за инвалидност до размера на социалната пенсия за старост, предвидено в чл. 98, ал. 7 от КСО, към момента се явява в противоречие с разпоредбите на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето и чл. 72 от КСО, както и с принципите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Хартата на основните права на ЕС, като лишава от възможност гражданите с увреждания да получат необходимите им и полагащи се средства под формата на пенсия за инвалидност в пълен размер.
Нужно е да се обърне внимание, че засегнатите нямат вина за допуснатите пороци в издадения акт от компетентния административен орган, който впоследствие е отменен и преписката е върната за ново разглеждане, както и че потребностите и разходите на лицата не намаляват по време на процедурата по обжалване на експертните решения. С разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО обаче подкрепата несправедливо се намалява и често поставя гражданите в кризисно положение.
- Друг сериозен проблем за пенсиите на хората с увреждания е свързан със срока, в рамките на който от НОИ се възобновяват плащанията при преосвидетелстването на лицата.
- Изборът на пенсия, която не е най-благоприятна по размер. Необходима е промяна в КСО за осигуряване възможност за отказване от по-благоприятната пенсия и преминаване към друг вид пенсия, на която заинтересованото лице има право. Следва да се отбележи, че правото на пенсия е субективно право и като такова следва да зависи от волята на правоимащия. В случаите, при които лицето предпочита друг вид пенсия, на условията на която отговаря, воден от лични мотиви или от други причини, то би следвало да му бъде предоставена възможност да избере коя пенсия да му се отпуска.
- Ограниченията за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване в разпоредбите на чл. 74 от Кодекса за социално осигуряване. Необходима е промяна в действащата норма на чл. 74 от КСО, която изисква хората с увреждания с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност да имат придобит осигурителен стаж до определената дата на инвалидност, за да е възможно да получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От една страна, гражданите с увреждания срещат затруднения да придобият изискуемия осигурителен стаж поради здравословното си състояние и предразсъдъците към техните възможности. От друга страна, разпоредбата на чл. 74 от КСО въвежда изискване осигурителният стаж да е натрупан до датата на инвалидността.
- Изисквания за освобождаване от заплащане на винетна такса.
Основен проблем остават техническите параметри, на които следва да отговарят леките автомобили, собственост на гражданите с увреждания или в режим на съпружеска имуществена общност. Макар и обявени за дискриминационни от Комисията за защита от дискриминация, критериите продължават да се прилагат.
Разпоредбите не осигуряват нужната гъвкавост в случаите, при които лекият автомобил не е регистриран на името на човека с увреждания, а на някой от членовете на семейството, и човекът с увреждания е извън хипотезата на чл. 10в, ал. 2 от ЗП. В подобна ситуация са и хората с увреждания, които са придобили автомобили в режим на обикновена съсобственост, в повечето случаи по наследство.
Нормативната уредба не обхваща и случаите, при които са в изпълнение сключени договори за лизинг за автомобилите. Не са включени и автомобилите без задни седалки, които са закупени за нуждите на хора с инвалидни колички и за тяхното придвижване. Тези автомобили обаче са регистрирани като „товарни“ и собствениците им с увреждания са лишени от възможността да получат подкрепа от държавата.
Медицинската експертиза има належаща нужда от нова организация. Освидетелстване/преосвидетелстване пред ТОЛЕК - ограничените възможности за явяване на гражданите с увреждания за освидетелстване/преосвидетелстване пред транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) в страната и получаване на медицински удостоверения за издаване/преиздаване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Към момента броят на комисиите е недостатъчен и не е съобразен със значителните затруднения на гражданите да се явяват на прегледи. Остават нерешени проблеми с неподходящата организация на работа и насрочването на дати за след няколко месеца, когато медицинските свидетелства вече ще са изтекли.
- Социални услуги и лична мобилност. Затруднен е достъпът до асистентска помощ на хората с трайни увреждания, които са с определен вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност, но без определено право на чужда помощ. В много от случаите се касае за възрастни граждани с увреждания, които живеят сами в малки населени места и нямат близки и роднини, които да им помагат. Здравословното състояние на тези граждани често се е влошило значително от предходното им явяване пред органите на медицинската експертиза, но поради липсата на подкрепа към момента, те не могат да преминат през дългата процедура на ТЕЛК, включваща представяне на актуални медицински документи, удостоверяващи новите заболявания.
Проблем са ограниченията в броя часове за ползване на личната помощ по Закона за личната помощ и асистентската подкрепа по Закона за социалните услуги, както и невъзможността за получаване на асистентски грижи през почивните дни. Допълнителна пречка се оказва изискването правоимащите да се отказват от добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване и от част от месечните помощи по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца при ползване на личната помощ, тъй като чрез тези средства те биха могли да си доплащат за предоставяната им помощ извън работното време на асистента.
- Ред за предоставяне на отчетите от личните асистенти по механизма „лична помощ“. Трябва да се облекчи редът за подаване на отчетите, в т.ч. чрез въвеждане на алтернативен механизъм за подаването им – с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
- Възможностите за ползване на годишния отпуск от личните асистенти, назначени по механизма „лична помощ“. Личните асистенти не могат свободно да ползват платен годишен отпуск. В преобладаващата хипотеза личните асистенти само формално се подписват, че ползват годишен отпуск през годината. В случай че откажат да подадат заявление и да подпишат, че ще ползват отпуска си, обезщетение при прекратяването на трудовия договор им се изплаща само за последната година.
- Оставянето на гражданите с увреждания без необходимата им добавка за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване за месеца, през който е прекратен договорът с асистента. Съществува проблем с възстановяването на изплащането на добавката за чужда помощ, когато ползвателите са прекратили договора на личните асистенти в рамките на текущия месец.
В редица случаи гражданите не получават нужната им помощ от назначения личен асистент, не са доволни от качеството на подкрепата и подават заявление за прекратяване на трудовия договор на асистента, но след като новият месец е започнал. Договорът на асистента впоследствие се прекратява, но добавката за чужда помощ се изплаща на ползвателя едва от първо число на месеца, следващ месеца на прекратяването.
Действащото законодателство обаче не обхваща случаите, при които личният асистент не желае да продължава да изпълнява задълженията си, след като заявлението за прекратяване на договора му е подадено от ползвателя. В тези случаи гражданите са оставяни освен без асистентска помощ, но и без възможност да получат в пропорционален размер добавката си за чужда помощ за периода от подаване на заявлението за прекратяване до първо на число на следващия месец.
- Затрудненията на значителна част от ползвателите на личната помощ да получат заместник-асистент при отсъствието на асистента. Осигурените възможности за назначаване на заместник-асистент са предопределящи за непрекъсваемостта на подкрепата в случаите, при които личният асистент е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.
Всичко изложено създава предпоставки за неточно прилагане или въобще за избягване от общините да сключват договори по чл. 2а от Наредба № РД-07-7 от 28 юни 2019 г. за включване в механизма лична помощ.
Необходимо е да се подчертае, че ползването на асистентската подкрепа и тежкото състояние на нуждаещите се лица изискват и повече опции за гъвкавост и реакция при непредвидени случаи като отсъствие на асистент/и поради временна неработоспособност и извънреден отпуск и това налага да бъдат взети адекватни мерки за допълнително уреждане на материята.
- Проблем създава изискването изпълнението на задълженията по трудовия договор на асистента да започва от 1-во число на месеца, следващ месеца на сключване на договора.
- Необходим е контрол върху дейността на личните асистенти, доколкото недоброто качество на предоставената подкрепа пряко рефлектира върху възможностите нуждаещите се да водят достоен и независим живот и да се включат в обществото.
От тази гледна точка е необходимо да се въведат мерки за адекватен контрол върху качеството с оглед гарантиране на правата и интересите на ползвателите на личната помощ и асистентската подкрепа.
- Помощни средства и медицински изделия - има редица нерешени проблеми с качеството, лимитните стойности и експлоатационните срокове на помощните средства и медицинските изделия. От години не е решен проблемът с липсата на финансиране от държавата на кислородолечението в домашни условия, като нуждаещите се са оставени да се справят сами в борбата за осигуряване на скъпоструващите животоподдържащи кислородни апарати. Не се поемат и разходите на лицата за енергийната и техническата поддръжка на кохлеарните имплантни системи, за което и омбудсманът е отправял многобройни препоръки до ръководителите на отговорните институции. По сходен начин стои въпросът и при лечението на катаракта, което е масово и инвалидизаращо заболяване при хората в напреднала възраст (незаплащане на вътреочните лещи), а също тотални зъбни протези, импланти и остеосинтезни средства, доплащане за изкуствени стави, както и редица други, незаплащани или заплащани в недостатъчна степен с публични средства скъпоструващи медицински изделия.
- Достъпна среда. Практически не са обезпечени финансово и организационно изискванията на националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Следва да бъдат премахнати ограниченията, които са въведени – живеещите в многофамилни жилищни сгради, в режим на етажна собственост, да подават документи чрез сдружение, учредено и вписано по Закона за управление на етажната собственост.
- Правото на хората с увреждания да гласуват. Необходимо е:
- да бъдат предприети действия за задължително поставяне на аудиоплеър и брайлов шаблон със списък на кандидатите и партиите, фигуриращи в бюлетината, във всяка избирателна секция.
- да бъде осигурен достъп на хората с увреден слух до услугите на жестов преводач онлайн (в случаите, при които човекът с увреден слух се нуждае от обяснение и не може да се разбере с членовете на избирателната комисия – вероятно един или максимум двама жестови преводачи ще бъдат достатъчни за цяла България за изборния ден).
- да бъде създадена подходяща организация за гласуване на хората с увреден слух, като те получават информация от членовете на секционните избирателни комисии за звуковия сигнал при издаване на контролната разписка за успешно гласуване.
- да бъде въведен безплатен телефон, на който може да се получи информация за процеса на гласуване.
1.4 Права на децата
Националната институция за правата на човека (НИПЧ) е упълномощена да насърчава и защитава правата на децата. Това е подчертано и от Комитета по правата на детето към ООН, който отбелязва ключовата роля, която трябва да играе НИПЧ при своето учредяване, организация и дейности за насърчаване на зачитането на възгледите на децата по всички въпроси, които ги засягат. Съществуването на независим механизъм, посветен на защитата на правата на децата, носи важно послание на децата: че те имат права и че има средства в рамките на техните възможности, с които да се гарантира спазването на тези права.
Определените цели на омбудсмана са насочени към наблюдението на състоянието и защитата на правата на детето в България, работа по жалби, в които се съдържат твърдения за засегнати права, изготвяне на специални доклади, организиране на инициативи и други събития, свързани с темата, което се осъществява в полза на българското общество. Акцент в дейността е отстояването на правата на най-уязвимите групи деца, както и работа със самите деца и защита на правото им на участие.
Важна част от работата на омбудсмана на Република България за защита на правата на децата е изготвянето на Годишен доклад за дейността му, в който специално внимание е отделено на децата. Основната цел на доклада е да се изведат рисковете и бариерите пред правата на детето, да се отчетат проблемите, пред които родителите се изправят, както и да се отправят препоръки, които да мотивират институциите да поставят детето и неговите права в центъра на своето внимание, за да се подобрят политиките и практиките за деца и семейства в страната ни.
Защитата на правата на децата винаги е било основен приоритет на омбудсмана. За тази цел институцията реализира специален проект „Повишаване на капацитета на националния омбудсман на Република България за защита на правата на децата“, като след него е създадена дирекция „Права на детето“ с най-висок административен ранг. Заедно с неправителствени формации е създадена Национална коалиция срещу насилието над деца, която разгърна няколко кампании и инициативи.
Децата са пълноправни членове на демократичното общество и имат своите права. Предразсъдъците и старите нагласи трябва да бъдат победени. Да се уважава едно дете и да не се злоупотребява с него е не само въпрос на средства, но също така въпрос на политическа и гражданска воля.
Затова са особено важни усилията на омбудсмана в следните области:
- Закрила на детето от насилие
- Право на детето на достъп до щадящо правосъдие
- Защита на правата на децата с увреждания
- Право на детето на подходящ жизнен стандарт
- Право на качествено и приобщаващо образование
- Приятелско настроено към детето здравеопазване
- Превенция на разделянето на семейства и алтернативна грижа
- Подкрепа за деца бежанци и мигранти
- Детско участие
- Социално включване и мониторинг на правата на детето
- Безопасна и сигурна обществена среда.
Проблемите в тези области постоянно стоят във вниманието на омбудсмана, който упражнява за тяхното решаване целия набор от правомощия, с които разполага – препоръки, посредничество, предложения за промени в нормативните актове, специални доклади, взаимодействие с отговорните институции за подкрепа на деца в риск.
Предизвикателството пред България е бедността и това, че голяма част от децата все още живеят в неприемливи битови условия. Как правата на децата да бъдат включени в дневния ред на властите и да стигнат до сърцето на всяко българско правителство – това е въпрос, който стои пред омбудсмана като защитник на детските права.
Време е тези, които вземат решения, да поемат отговорността си за подобряване на здравето, благополучието и условията за живот на децата в България и техните семейства.
Бедност, неравенства и проблеми в семействата са само част от проблемите, пред които са изправени българските деца. Деца продължават да се осъждат за статусни нарушения и да се изпращат в интернати.
Остава предизвикателство осигуряване на правото на детето да поддържа връзка и с двамата си родители, деца, които растат в среда на родителски конфликти. Трябва да се гарантира правото на децата на социално-икономическата защита на децата, от лошо качество на живот, лоши битови условия, липса на средства за семействата.
Прегледът на образователната среда показва, че образователната и обществената среда не са напълно готови за приобщаващото образование. Има голям брой деца, които са отхвърлени и заклеймени като непоправими, има учители и директори, които предлагат разкриване на „специални училища за агресивни деца“.
Продължава насилието над деца в детски градини, ясли и в училище, методи и подходи на работа, които унижават детето и накърняват неговото достойнство.
Омбудсманът през 2025-2030 г. ще търси решения на предизвикателствата пред правата на децата относно:
- Липса на комплексни и компетентни подходи и модели за подкрепа на детето в семейството
- Система за закрила, която е ориентирана към риска, а не към превенцията на рисковете
- Липса на индивидуален подход в социалната работа
- Липса на интегриран източник на данни за деца, особено за жертви на насилие и тормоз
- Съдебна система, неадаптирана за нуждите на децата.
- Сложна и нереформирана система за закрила на детето.
- Значителни неравенства в доходите на семействата и слабо въздействие на социалните плащания
- Липса на ефективни мерки за подкрепа на деца в ситуация на особена уязвимост – деца в бедни домакинства, децата от имигрантски и бежански семейства
- Деца продължават да бъдат разделяни от семействата си поради бедност, лоши битови условия, липса на жилища
- Трудности в приобщаващото образование на деца със СОП
- Лоша медийна и неетична среда по отношение на детето
- Достъпът на деца до организации и институции, които могат да защитят техните права, по принцип е ограничен
1.5 Право на образование
Осигуряването на равен достъп до качествено образование за всички деца в страната, независимо от социално положение и етническа принадлежност е приоритет на омбудсмана. Важно е образованието да води до преодоляване на неравенствата, да изгражда умения и компетентности, с които младите хора да се реализират успешно в живота.
През последните години държавата полага усилия и осигурява инвестиции за създаване на условия за достъпно, модерно и качествено средно и висше образование, за развитие на науката и за свързаността на образованието с пазара на труда. Въпреки това остават много нерешени проблеми. Необходимо е по отношение политиките в образователната система да се постигне национално съгласие относно целите и резултатите, които да водят до напредък в развитието на обществото. Вече за всички е ясна и видна ролята на образованието за изграждане на справедливо общество.
Важна част от дейността на националния омбудсман е насочена към гарантиране на равен достъп до качествено образование, равнопоставеност и недопускане на дискриминация за всички деца и млади хора.
Омбудсманът ще продължи да отправя препоръки и предложения за осигуряване на ефективна и включваща образователна система, което включва изграждане на съвременна материална база в детските заведения, училищата и университетите, повишаване на качеството на обучение, стимулиращо заплащане на учителите и университетските преподаватели, създаване на достъпна среда за децата с увреждания и деца със специални образователни потребности.
Омбудсманът има важна роля за защита правата на децата и родителите в предучилищно и училищно образование:
Омбудсманът ще се намесва с препоръки към кметове на общини и общински съвети в случаите на закриване на детски градини в малки населени места и ще настоява за ангажиране на всички институции с цел да те да бъдат запазени. Проучванията сочат, че деца, които са посещавали редовно детско заведение, по-лесно се адаптират към училището, особено деца, чийто майчин език не е българският. Образованието е конституционно право и омбудсманът ще настоява държавата да гарантира на всички деца равен шанс, започвайки училище. Затова усилията за запазване на целодневни детски групи в отдалечени райони и осигуряването на транспорт на деца, подлежащи на задължително училищно образование, и на ученици, живеещи в отдалечени населени места, ще бъдат подкрепяни от институцията на омбудсмана.
Особено внимание омбудсманът ще отделя към обучението на деца със специални образователни потребности, включително осигуряване на специалисти и ресурси за работа с тях.
Омбудсманът винаги е имал отношение към осигуряване на здравословното хранене в училищата и детски ясли и ще продължи да е активен при изработването на нормативни актове и правила в областта на здравословното хранене на децата и учениците.
Висше образование и наука
През 2024 г. се повишиха средствата за заплати на академичния състав в държавните ВУЗ, за което омбудсманът настояваше.
Националния омбудсман ще продължи да настоява за решаване на проблемите, свързани с финансирането, качеството на обучение, застаряването на академичния състав, провеждането на конкурси за академични длъжности, високите такси за платена форма на обучение за българските граждани в специалност "Медицина"", както и за медицински сестри (платено обучение), стимулиране въвеждане на дуално обучение по специалности, за които това е възможно, стимулиране на научноизследователската дейност във висшите училища и на развитието на иновациите.
Омбудсманът винаги е подкрепял работата по програми в сферата на образованието, по които се осигуряват инвестиции за подобряването на образователната среда в страната, като се осигурява финансиране както с европейски средства, така и от държавния бюджет.
Омбудсманът ще настоява държавата да търси възможности проектите, които са доказали своята ефективност и за които финансирането от европейските фондове приключва, да бъдат финансирани от държавния бюджет, така че да се превърнат в устойчиви практики - например дейността на образователните медиатори, чиято положителна роля е безспорна, но след приключване на проекта не намериха възможности за продължаване на работата. За радост държавата успя да реши проблема и те продължават да работят въпреки ниското заплащане.
1.6 Право на здравеопазване
Достъпът на гражданите до своевременна и качествена медицинска помощ винаги е приоритет в работата на омбудсмана, като омбудсманът използва всичките си правомощия в защитата на правата на гражданите като пациенти. Въпреки опитите чрез промени в нормативната уредба здравната система да бъде подобрена, както и ежегодното нарастване на средствата за здраве, продължават да са налице сериозни проблеми, създаващи предпоставки за нарушени права на гражданите.
Неефективното разходване на средствата за здравеопазване, ниското заплащане на здравните специалисти, изоставащо спрямо други отрасли, както и високото ниво на доплащане от пациентите, са основни причини за нарушени права, както на пациентите, така и на работещите в сектора.
Приета беше Национална здравна стратегия с хоризонт до 2030 г. с амбицията нейните стратегически цели да бъдат катализатор на промените за осигуряване на качествено и достъпно здравеопазване за всеки български гражданин.
И през периода 2025-2030 г. националният омбудсман ще продължи да полага усилия в защита на правата на пациентите в здравеопазването чрез:
- Снижаване до минимум нивата на доплащане в системата;
- Подкрепа и достъп на жителите на малки населени, планински села, на хора с увреждания, трудноподвижни и тежко болни хора, пациенти с редки болести до здравни услуги, за които е нарушен принципът на равнопоставеност и са застрашени тяхното здраве и качеството им на живот;
- Осигуряване на достъп на всички граждани до лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, преобладаващата част от които са по повод на липсата и недостига на лекарствени продукти в аптечната мрежа;
- Повишаване на качеството и достъпа на гражданите до първична извънболнична медицинска помощ;
- Към подобряване на достъпа и приема до лични лекари. Голяма част от малките и отдалечените населени места не се посещават от общопрактикуващи лекари и те на практика са лишени от достъп до първична медицинска помощ;
- Решаване на проблемите на достъпа на децата до специалисти с профил педиатрия;
- Осигуряване на медицинско обслужване извън графика на личния лекар;
- Решаване на проблемите с достъпа до спешна медицинска помощ – недостатъчен брой медицински персонал, откази на болници да приемат болните, транспортирането им;
- Подобряване на достъпа до специализирана медицинска помощ чрез: решаване на проблемите с неравномерното разпределение на специалисти по определени специалности; платеният прием на много лекари специалисти, включително в болниците, в които работят поради това, че не са сключили договор с НЗОК и приемат само платен прием; въведените лимити на броя на издадените направления за консултация и съвместно лечение от специалист; липсата на добра медицинска техника;
- Достъпът и качеството на болнична медицинска помощ – проблеми създава неравномерното разпределение на болниците, липсата на достатъчно места в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабитация; палиативните грижи;
При осъществяване на правомощията си за защита на правата на гражданите в здравеопазването омбудсманът ще си сътрудничи с широк кръг от пациентски, професионални, съсловни организации, организации на хора с увреждания, както и с институциите, които имат отношение към функционирането на здравната система.
Омбудсманът ще продължи да откликва в случаите на нарушени права на отделни граждани, но също така и да настоява институциите да предприемат съответните мерки за:
- Изготвяне на стратегия и план за осигуряване на гарантиран достъп на жителите на малки и отдалечени места до първична медицинска помощ;
- Осигуряване на денонощен достъп на децата до първична и специализирана медицинска помощ на територията на цялата страна;
- Повишаване на капацитета на спешната помощ в страната, технологични и човешки ресурси;
- За разширяване на нивото на заплащане на НЗОК на дентални услуги;
- Справедливо заплащане на медицинските специалисти;
- Достъпни възможности за специализация на лекарите, приоритетно по специалности, при които се наблюдават най-голям недостиг;
- Достъп до лекарствени продукти, особено за жителите на малките населени места;
- Намаляване на нивото на доплащане от пациенти на медицински изделия, за които НЗОК заплаща определена сума;
- Преодоляване на продължаващите забавяния на медицинската експертиза – засилване на контрола върху работата на ТЕЛК от страна на РЗИ, както и контролно-методически дейности на НЕЛК;
- Осигуряване на безплатно детско здравеопазване.
1.7. Социални права
Защитата на социалните права гражданите винаги е било един от основните стълбове в моята работа. Правомощията на омбудсмана са насочени към указване на подкрепа на лица, потърсили съдействие от институцията. Но ролята на омбудсмана не се изчерпва само с това. Ефективността на подкрепата и защитата от националния омбудсман включва анализиране на проблемите на цели групи нуждаещи се граждани – работници, безработни лица, пенсионери, уязвими групи.
През 2025-2030 г. омбудсманът ще упражнява всичките си правомощия, за да алармира обществото за трудностите и проблемите при упражняване на социалните права на гражданите и да ангажира активното действие на държавните институции за тяхното преодоляване.
Пенсионни права
Омбудсманът традиционно се ангажира със защита на пенсионноосигурителните права на гражданите, отправя препоръки по конкретни случаи, но и прави предложения за трайни решения на основни проблеми в пенсионната система - ниския размер на пенсиите, липсата на справедливост при преизчисляване и осъвременяване, а също и при предоставяне на т. нар. коледни и великденски надбавки.
Омбудсманът ще продължи да полага усилия за осигуряване адекватни и справедливи пенсии на възрастните хора, като участва активно при обсъждането на всички промени и реформи в пенсионноосигурителната система. Националният защитник ще продължи да настоява за:
- Минималният размер на пенсиите да бъде над определената за страната линия на бедност;
- Периодично преизчисляване на всички пенсии на база средния осигурителен доход за страната за предходната година;
- Премахване на изискването чл. 74 от КСО трудовият стаж за придобиване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване да е придобит само преди датата на инвалидизиране;
- Защита на правата на българските граждани, придобили пенсионни и осигурителни права в държави - членки на ЕС.
Институцията на омбудсмана ще настоява за пълен и всеобхватен анализ на пенсионния модел и мерки за неговата промяна. Проблем е рязкото изоставане на размера на пенсиите на най-възрастното поколение, което се е пенсионирало преди повече от 20-25 години. Необходим е анализ и на състоянието и възможностите на универсалните пенсионни фондове за изпълнение на ангажимента им за изплащане на адекватни пенсии и съответни промени в законодателството.
Трудови права
Основни проблеми в областта на трудовите права и заетостта, с които граждани сезират институцията са свързани със: неизплащане на трудови възнаграждения, неблагоприятни условия на труд, ограничаване ползването на платен годишен отпуск, неполучаване на обезщетения.
Омбудсманът в годините последователно оказва подкрепа на работници и служители, чиито трудови правоотношения са прекратени, да получат дължимите им суми, включително през фонда на гарантиране на вземания при фалит на предприятия и за изплащане на дължими обезщетения.
И през периода 2025-2030 г. омбудсманът ще продължи да подкрепя и защитава правата на работещите при забавяне, частично или непълно изплащане на трудово възнаграждение; незаконосъобразно прилагане и неизплащане на извънредно положен труд; неизплащане на дължими обезщетения; подкрепа във връзка с възможността за оспорване по съдебен ред при уволнение.
Омбудсманът ще бъде активен и в случаите на нарушаване на правото на работниците на здравословни и безопасни условия на труд, осигуряването, на които работодателите са задължени в Кодекса на труда.
На вниманието на омбудсмана ще стои и защитата на правото на уязвими лица да получават социална подкрепа и социални услуги. Поради ниските си доходи (включително и работещите) и непрекъснато увеличаващите се цени гражданите изпитват сериозни затруднения при покриване на разходите в домакинствата - битови сметки, отопление, храна, лекарства. Затова омбудсманът ще настоява за увеличаване на размера на социалните помощи и законови мерки за ограничаване ръста на основни хранителни продукти.
Специално внимание омбудсманът ще отдели на проблемите на бездомните хора. Поради недостатъчния брой на социални жилища и кризисни центрове за временно настаняване стотици остават без покрив над главата си и без каквато и да е подкрепа. Затова омбудсманът ще продължи да настоява за разширяване на жилищния общински фонд, а също и за изграждане на повече социални жилища в общините.
1.8. Право на собственост
Омбудсманът има своето място в случаите на нарушено право на собственост на гражданите.
Често засягането на правото на собственост е свързано и с накърняването на други граждански права – правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на добра администрация, правото на благоприятна и здравословна околна среда и други.
Най-често правото на собственост на гражданите е засегнато в следните хипотези:
- Проблеми, свързани с устройството на територията, устройствени планове и техните изменения;
- Неизградена инфраструктура, незаконни строежи;
- Проблеми с кадастъра и имотния регистър, процедури по отчуждаване и обезщетения;
- Проблеми със сервитути, спорове за граници, етажна собственост и други;
- Проблеми на поземлените отношения и реституцията.
През периода 2025-2030 г. проблемите на териториалното планиране неизбежно ще засегнат правото на собственост на граждани в процедурите по одобряване и прилагане на общи устройствени планове. Това е така, защото законодателната реформа относно териториалното планиране, уредена с изменение на Закона за устройство на територията от 2012 г. (ДВ, бр. 82/2012 г.) влезе в сила от 1 януари 2025 г. (§ 149 от ПЗР на ЗИД ЗУТ).
Съгласно това изменение Общият устройствен план е предвиден като основен фактор за регулиране на приоритета на отреждане на устройството на териториите извън строителните граници на населените места. С това предназначение режимът на Общият устройствен (ОУП) е уреден с изменението на ЗУТ от 2012 г. като задължителна рамка за устройствено планиране на ниво община за цялата територия на страната - „основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища“ (чл. 104, ал. 1 ЗУТ). Поради организационни и финансови затруднения изискванията влязоха в сила 9 години по-късно – от началото на 2025 г.
Освен поради забавянето при приемане на ОУП, устойчивостта на предвижданията на ОУП за неурбанизираните територии допълнително се нарушава от приетия голям брой изключения, законодателно преценени с приоритет за осигуряване на териториална основа за тяхната реализация.
В процеса на приемането на ОУП, междувременно възниква паралелен процес за обезценяване на техните предвиждания, поради търсенето на значителни площи земя, включително за енергетика от възобновяеми източници. С осигуряването на териториална основа на „зелени“ проекти възниква противоречие с вече оформени резултати от задължителните процедури за обществено обсъждане, планирано използване на резерви от поземлени ресурси за продоволствената сигурност и перспектива за икономическо и демографско развитие на селищата. Това със сигурност ще доведе до множество случаи на засягане и накърняване на правото на собственост на граждани, както и на правото им на благоприятна и здравословна околна среда.
Всичко това заедно с недостатъчната информираност, незачитане на възраженията на гражданите от заинтересованите общности ще доведе до конфликти и нарушаване на права, особено в случаите на реализиране на проекти за ПУП, предвиждащи ново строителство в междублокови пространства и върху зелени площи.
Омбудсманът ще продължи да бъде активен в защита на правото на гражданите на здравословни условия на живот и благоприятна и благоустроена среда, ще се намесва във всеки конкретен случай, но ще настоява и за:
- Нормативни промени в законовата и подзаконовата уредба, насочени към разширяване на участието на засегнатите граждани в процеса на териториално планиране и инвестиционно проектиране, от етапа на одобряване на заданията за устройствени планове за отреждане на предназначението и за (не)допускане на строителство във вътрешноквартални пространства;
- Правна регулация, която да предоставя закрила на заварените свободни от застрояване пространства в жилищния комплекс и обособяването им като зелени площи за широко обществено ползване, публична общинска собственост, която не подлежи на реституция.
Често правата на гражданите са засегнати заради неподдържана и неизградена техническа инфраструктура, включително неосигурен или ограничен достъп на имоти до тях. В почти всички общини е налице нарушаване на права за нормален достъп на гражданите до домовете им, най-вече за хора с увреждания и майки с детски колички, за автомобили на спешна медицинска помощ и пожарна безопасност. Масови са случаите на неизградени и неподдържани общински пътища, неизградена ВиК мрежа, неподдържани зелени площи и вътрешноквартални пространства заради които гражданите търпят здравословни и имуществени вреди.
Във всички конкретни случаи, в които е сезиран, омбудсманът ще настоява общините да предприемат ефективни мерки в инвестиционните програми за благоустрояване, изграждане и експлоатационно поддържане на техническата инфраструктура, които да са обезпечени финансово.
Сериозен правозащитен проблем в България създава (не)прилагането на принципа на пропорционалност и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) при премахване и евикция на единствено жилище от общинските и държавните органи.
В нормативната уредба по националното право не е предвидено изискване за изследване на пропорционалност на административната намеса в правото на жилище, независимо от осъдителните решения срещу държавата за нарушения по чл. 8 от КЗПЧОС (по делата „Йорданова и други срещу България“, „Иванова и Черкезов срещу България“ и „Пакетова и други срещу България“, които са в засилена процедура за наблюдение, поради непредприемане на всички мерки за тяхното изпълнение). Тези проблеми засягащи правото на жилище на български граждани ще стоят на вниманието на омбудсмана и той ще се намесва във всеки конкретен случай. В тази връзка омбудсманът ще настоява за провеждане на обществени консултации и приемане на изготвения през 2019 г. законопроект за изменения на чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ, чл. 80 и 80а от ЗДС, чл. 65 от ЗОС, както и на други относими разпоредби относно имоти и обекти, подлежащи на изземване или премахване като незаконни или опасни, но съставляващи нечие единствено жилище.
Омбудсманът ще се застъпва за дребните собственици и земеделски стопани, чието право на собственост е нарушено поради неприключени реституционни процедури и неравнопоставено положение в поземлените отношения. На 23.12.2025 г. изтича срокът на ограниченията за разпореждане от общините със земите от т.нар. остатъчен поземлен фонд – земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които са предназначени за довършване на поземлената реституция. Годината се очертава като критична за изпълнение на задължението на държавата към гражданите признатите им права за възстановяване на земи да се превърнат в реална собственост.
Неприключилата поземлена реституция ощетява следните големи групи собственици:
- неполучилите обезщетение със земя на територията на Столичната община, община Варна, община Родопи (Пловдивска област) и други общини в страната: за територията им не са изработени планове за обезщетяване със земя, а същинските реституционни процедури не се прилагат, тъй като с години остават неопределени земите от общинския поземлен фонд, които да се предоставят за обезщетяване;
- собственици с признато право на възстановяване в стари граници (правоимащите лица, които не са установили границите на част от признатите за възстановяване имоти, са поне 1 милион).
- собствениците и ползвателите на земи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (към 2023 г. за 11 от 28-те области в страната планове на новообразуваните имоти не са изработени, а за две области не са предоставени данни).
За да не се осуети изпълнението на актовете за признати права на гражданите с реално предоставяне на имоти, са необходими своевременни мерки за допълнение на ЗСПЗЗ общинските служби по земеделие служебно да настаняват собствениците/наследниците с признати права за възстановяване в стари граници в земите по чл. 19. Сегашното положение правоимащите лица сами да посочат къде са били границите на имотите, е обективно неизпълнимо, поради липсата на документи, изминалото време и загубената памет за местоположението им със смяната на поколенията.
1.9. Право на здравословна и благоприятна околна среда
Омбудсманът активно ще се застъпва за правото на здравословна и благоприятна околна среда, като ще подкрепя гражданите за справяне с проблемите, свързани със:
- превантивните процедури за екологична оценка на планове и програми и оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения;
- достъп до информация и до правосъдие по въпросите на околната среда;
- защита на свободните от застрояване пространства за общностно развитие, чистота на въздуха, водите и почвите, запазване на биоразнообразието в зоните на Натура 2000;
- качеството на атмосферния въздух, опазването и осигуряването на достъп до достатъчно питейна вода в населените места;
- разкриване и разширяване на кариери за добив;
- търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми и на суровини със стратегическо значение;
- изграждане на индустриални паркове за производство на електрическа енергия от вятър и слънце, както и за нейното съхраняване;
- биоцентрали за извличане на газ от странични животински продукти и отпадъци от селското стопанство с производство на електрическа и топлинна енергия;
- оползотворяване чрез изгаряне на отпадъци (гориво от отпадъци), площадки за третиране на болнични отпадъци и отпадъци от ветеринарната медицина, на излезли от употреба автомобили, поддържане на общинските депа за твърди битови отпадъци.
1.10. Право на добра администрация и добро управление
В защита на правото на добро управление и добра администрация омбудсманът осигурява един допълнителен и неформален способ за разрешаване на спорове между гражданите и администрацията и се явява алтернативен механизъм за преодоляване на „лошото управление и лошата администрация“, респективно лошото административно обслужване.
Първоначално с термина „добро управление и добра администрация“ се обозначава разбирането, че публичните институции трябва да вземат своите решения, да управляват обществените ресурси и да гарантират човешките права, без да допускат злоупотреби и корупция и като съблюдават върховенството на закона. По-късно в редица документи и актове на Съвета на Европа, Европейския съюз, Организацията на обединените нации и международните финансови институции са изведени основните критерии за добро управление и добра администрация.
Омбудсманът е адаптирал тези критерии към българската обществена и институционална среда и потребности в своя документ „Политики на омбудсмана на Република България, а именно:
- върховенство на правото и защита на правата на човека;
- прозрачност и ефикасност в работата на администрацията на всички нива;
- отчетност на държавните и общинските органи;
- гаранции за гражданско участие в процеса на взимане на решения;
- равни възможности за приобщаване;
- политика на съгласието и баланса на интереси в обществото.
Спазването им от администрацията е показател, че тя защитава обществения интерес и е в услуга на гражданите.
Нормално е гражданите да имат повишени изисквания към администрацията, които не се изчерпват само с искането да получат любезно отношение и добро административно обслужване, а и да бъдат включени в процеса на вземане на решения и формирането на политики, които пряко влияят върху качеството им на живот.
Като се застъпва за правото на гражданите на добро управление и добра администрация и упражнява граждански контрол върху публичната администрация, като насочва вниманието на администрацията към системните грешки и проблеми в нейната работа, омбудсманът, от една страна, подпомага подобряването на административната дейност, а от друга, се превръща във важна част от процеса на изграждане на доверие между институциите и гражданите. Затова и през периода 2025-2030 г. националният омбудсман ще продължи да подкрепя гражданите в изискването им за законност в действията на администрацията и изпълнение на вменени ѝ с нормативни актове задължения.
Омбудсманът ще продължи да оказва подкрепа на гражданите при нарушения на местни органи на власт, свързани със:
- администрирането на местни данъци и такси;
- определяне на данъчни оценки;
- размери на местни данъци и такси за недвижими имоти;
- неспазване на определения срок за предоставяне на административни услуги;
- издаване на актове по гражданско състояние и адресна регистрация;
- наложени глоби.
Омбудсманът ще подкрепя гражданите в случаите, в които не са удовлетворени от качеството на административни услуги предоставени от местни и държавни органи, в случаите, в които администрациите нарушават правото им на достъп до обществена информация.
Гражданите все по-отчетливо настояват да бъде гарантирано правото им на участие при обсъждане на обществено значими въпроси и при вземането на решения. Омбудсманът ще подкрепя гражданите в настояването им да участват в провеждане на обсъждания и допитвания по въпроси от значение за местната общност, както и осигуряване на участие в заседанията на общинските съвети.
Националният защитник ще се застъпва за това, мнението на гражданите да бъде взето предвид при провеждането на държавната политика, както и гласът на браншовите и съсловните организации да се чува при вземане на решения в съответните сектори.
Националният омбудсман с предвидените в закона средства ще настоява за спазване на стандартите на качество на административното обслужване при предоставяне на административни услуги.
1.11 Право на защита в изпълнително производство
Въпреки че омбудсманът не е сред органите, които разполагат с контролни правомощия по отношение на съдебните изпълнители, към институцията често се обръщат граждани с нарушени права в изпълнителното производство, които очакват намеса и защита от институцията.
В защита на правата на гражданите в изпълнителното производство омбудсманът ще предприема, както посреднически действия в отношенията им със съдебните изпълнители, така и инициативи за нормативни промени.
Омбудсманът ще се намесва с посредничество, когато има основания за спиране или прекратяване на изпълнителните действия срещу длъжници, за коригиране не задълженията им, за незаконосъобразно наложени запори.
Често срещан проблем е, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно; не е била връчена лично и в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В тези случаи омбудсманът ще подпомага гражданите за подаване на възражение в предвидения срок.
Националният защитник ще се намесва с посредничество в случаите, когато не се дава възможност за доброволно плащане, тъй като нямат достъп до средствата си поради вече наложени запори.
Като често срещан проблем се очертава налагането на запор в Националния осигурителен институт и извършване на удръжки от пенсията, когато длъжникът работи и получава освен пенсия и трудово възнаграждение, тъй като в тези случаи секвестируемата част от доходите му се определя от сбора на двете получавани суми, а удръжката се извършва от пенсията, дори сама по себе си същата да е несеквестируем доход.
Във връзка с тези проблеми, които нарушават правата на длъжниците в изпълнителното производство омбудсманът ще инициира срещи с Камарата на частните съдебни изпълнители и с Министерството на правосъдието по отношение на държавните изпълнители.
Проблем за гражданите е насочването на принудителното изпълнение за удовлетворяване на взискателя към единственото жилище, особено в случаите, когато то е ипотекиране като обезпечение на дълга. Действащата правна уредба предвижда несеквестируемост на жилището, ако е единствено на длъжника, но тази несеквестируемост отпада, когато то е ипотекирано и взискател е ипотекарният кредитор. Също така от забраната изпълнението да се насочва към единственото жилище не могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови наети, както и в други случаи, изрично посочени в закона.
С цел да се подпомогне длъжникът до потвърждаване на задължението му от съда, омбудсманът подкрепи предложение за промяна в нормативната уредба, което предвижда до приключване на съдебното производство поне на първа инстанция, единственото жилище да не може да бъде продадено от съдебен изпълнител дори когато е ипотекирано. С тази своеобразна допълнителна защита за длъжника щеше да се гарантира, че няма да се стигне до случай, в който жилището е продадено, докато по съдебен път се установи, че лицето не дължи. За съжаление макар в Комисията по правни въпроси предложението да беше прието и подкрепено от присъстващи съдии и експерти, то беше отхвърлено при гласуването на второ четене на законопроекта.
Омбудсманът ще продължи да бъде активен чрез предложения с въздействия върху нормативната уредба в защита на длъжниците, включително в случаите на неравноправни клаузи в договорите им с кредитори. В тази връзка са необходими промени в заповедното производство, включително и чрез премахване на привилегиите на банките в изпълнителния процес. Омбудсманът ще предложи законопроекти за промени в ГПК, в частта „Заповедно производство“ и в частта „Изпълнително производство“. Общественият защитник ще настоява за приемане на Законопроекта за частния фалит, който беше внесен от омбудсмана през 2019 г. и на Закона за колекторите.
2. Национален превантивен механизъм
Функциите и правомощията на омбудсмана на Република България като Национален превантивен механизъм са свързани с прилагането на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на ООН и промените в Закона за омбудсмана (обн. ДВ, бр. 29 от 2012 г.)
Омбудсманът като национален превантивен механизъм извършва ежегодно наблюдение на местата с лица, лишени от свобода, или където са задържани или настанени лица вследствие на акт или със съгласието на държавен орган, които места те не могат да напуснат по собствена воля. Целта е – защитата на такива лица от изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Най-уязвимите групи в българското общество са децата и хората с увреждания, настанени в институции. Становището, което омбудсманът ще застъпва, е, че настаняването на деца и възрастни от семейна среда в институция трябва да бъде крайна и временна мярка за закрила. Омбудсманът като НПМ ще настоява за изграждане на повече социални услуги в общността – дневни центрове за деца и лица с увреждания, центрове за обществена подкрепа и др., осигуряване на достатъчно лични асистенти.
Един от наболелите въпроси е защитата на правата на лицата с психични проблеми. Омбудсманът засилено ще посещава психиатричните болници, центровете за психично здраве и социалните заведения за лица с психични разстройства, за да следи за недопускане на изтезания и други форми на нечовешко или унизително отношение в тези места. По смисъла на конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне на наказанията към ООН и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа – държавните психиатрични болници са места за лишаване на свобода, тъй като част от пациентите са настанени със съдебни решения и не могат доброволно да ги напускат. Омбудсманът ще продължи да огласява и да настоява за преодоляването на хроничните проблеми в психиатричните болници, които към момента могат да се квалифицират като несъвместими с основните стандарти за защита от изтезанията и други форми на наказания, като унизителните материални условия на живот в ДПБ; хронично недохранване на пациентите поради сгрешен модел на финансиране; влошено качество на медицинска грижа; липса на кадрово обезпечаване и устойчива политика за преодоляването му; липса на социални услуги, които да спомогнат за реинтеграция на пациентите в ДПБ.
Омбудсманът ще настоява за квалифицирането на изтезанието като самостоятелно престъпление, за ефективен контрол и регулярен надзор от прокуратурата при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки във всички държавни психиатрични болници, като места за лишаване от свобода.
Националният превантивен механизъм ще настоява за осъвременяване и прецизиране на правната уредба на реда за прилагане на мерки за временно ограничаване при пациентите с установени психични разстройства и да се изготви протокол за прилагане на принудителни мерки „имобилизация“ и „изолация“, в който ясно да се отбелязва с каква продължителност и колко често могат да бъдат изолирани пациентите за период от 24 часа.
Омбудсманът ще настоява да се разширят възможностите за активен граждански контрол чрез включване на представители на правозащитни организации в състава на Комисията за надзор по прилагане на мерките за временно физическо ограничаване.
Омбудсманът ще бъде активен за увеличаване на финансирането на психиатричната помощ, включително унифициране начина на финансиране на всички здравни заведения, което да бъде обвързано с качеството на предоставяната здравна услуги.
Националния превантивен механизъм ще подкрепя осигуряването на социални услуги за трайно настанените лица в ДПБ, като им се предоставят интегрирани здравно-социални услуги.
Омбудсманът ще бъде активен участник и двигател на реформата в областта на детското правосъдие. Остарелият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни трябва да бъде отменен и институциите за деца в конфликт със закона трябва да бъдат закрити. Усилията на омбудсмана ще бъдат насочени към стимулиране на органите на властта за създаване на мрежа от услуги и механизми по отношение на деца, които са в конфликт със закона, и за техните семейства.
Продължава да е актуална и препоръката за необходимостта да се предприемат ефективни законодателни действия за транспонирането в НПК на Директива 2016/800/ на ЕС относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство.
По отношение на затворите е необходимо да бъде увеличен бюджетът на училищата към тях, да продължат усилията и потърсени нови възможности за по-продължително присъствие на медицински лица в местата за лишаване от свобода. Да бъде създаден ред за заплащане на лекарствените продукти със средства на затворите при констатиране на липса на постъпващи средства в сметката на затворника. Лишените от свобода да бъдат настанявани в подходяща медицинска среда под наблюдение на специалисти.
Омбудсманът ще бъде активен защитник на правата на лица, търсещи закрила с акцент върху правата на непридружени деца, търсещи или получили закрила. Омбудсманът като НПМ ще продължи да настоява за изграждане на отделен център на държавна агенция за бежанците, в които да се придружават непълнолетните и малолетни деца, както и за решаване на проблема с определянето на законен представител на непридружените деца – бежанци.
Националният превантивен механизъм ще продължи с ежегодните проверки на затворите, затворническите общежития и арестите. И да настоява за увеличаване на бюджета на училищата към тях, осигуряване на адекватна здравна грижа на лишените от свобода, включително възможности за заплащане на лекарствените продукти, а също и ресурсно осигуряване на социалните работници.
3. Въздействие върху нормативната уредба
Ефективно средство за защита правата на гражданите са правомощията на омбудсмана за въздействие върху нормативната уредба.
През периода 2025-2030 г. омбудсманът ще упражнява активно правото си на законодателни предложения и инициативи в защита правата на гражданите. През 2019 г. омбудсманът заедно с Българския институт за правни инициативи и правни експерти изработи Законопроект за гражданската несъстоятелност, който бе внесен в Народното събрание заедно с BESCO и представители на организации на млади предприемачи и стартъпи. Седем години по-късно законът не е приет. Хиляди българи са в положението на вечни длъжници, които са лишени от втори шанс да продължат живота си. Загубите от това, че България е единствената държава в ЕС, която няма приет Закон за частния фалит, са и за икономиката, и за държавната хазна, и за социалната сфера, и за демографската картина. Изпаднали в дългово робство, такива граждани работят в „сивата“ икономика, не плащат данъци и често напускат България, за да живеят нормално в държави със законодателство уреждащо гражданската несъстоятелност. Затова омбудсманът ще настоява за бързо приемане на Закон за частния фалит, още повече, че той е условие за получаването на средства от втория транш по ПВУ.
Омбудсманът ще предложи и настоява за приемане на Закон за колекторските фирми, който да наложи правила и да пресече мутренските подходи на събирачите на дългове, като защити длъжниците; промени в Закона за електронните съобщение, които да забранят едностранните индексация на месечните абонаментни такси; Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти, който да ограничи несправедливото и неоснователно повишаване цените на хранителните продукти. Омбудсманът ще се намесва с предложения и становища по всички законодателни предложения, които засягат правата на гражданите.
Омбудсманът на Република България ще отправя искания до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закон, винаги когато са нарушени граждански права.
Националният омбудсман ще използва активно и правомощието си за сезиране на върховните съдилища за произнасяне с тълкувателни решения в случаи на противоречива практика на съдилищата, нарушаваща правата на гражданите, а също и искания върховните съдилища да тълкуват нормативната уредба, която засяга правата на човека и гражданите.
4. Наблюдение на изпълнението на международните актове в областта на правата на човека
Всяка година омбудсманът извършва независим мониторинг по изпълнението на регламентите на международните актове, по които Република България е страна. Наблюдението на изпълнението и прилагането на международните договори е задължение, произтичащо от Статут „А“ на ООН, който институцията на омбудсмана получи като независима правозащитна организация, отговаряща на Парижките принципи, свързани със статута на националните институции за защита на правата на човека, приети от Общото Събрание на ООН. Минималните стандарти за работа на институциите за защита правата на човека, които са установени с тези принципи, възлагат на омбудсмана ангажимента не само да прави предложение за ратифицирането на международни актове в областта на правата на човека, но и да следи и насърчава тяхното ефективно прилагане от страна на компетентните национални органи.
Важен аспект за оценката на омбудсмана е степента на привеждане на националното законодателство в съответствие с изискванията на Конвенцията, както и изпълнение на препоръките на Комитетите, отправени към България.
За съжаление България изостава в процеса на присъединяване към международноправни актове, които допускат възможност за гражданите да отправят жалби към национални (конвенционни) органи в случай на техни нарушени права. Омбудсманът ще настоява България да направи стъпки за присъединяване към Факултативния протокол към Конвенцията за хората с увреждания и към Третия факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето.
След влизане в сила на разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове в края на 2016 г. Националният механизъм за извършване на преглед за съответствие на нормативните актове с ЕКПЧ следва да се прилага както от изпълнителната, така и от законодателната власт. Практиката, при която по отношение на законопроектите, предлагани от страна на народните представители, не се извършва справка за съответствие с ЕКПЧ и с практиката на ЕСПЧ, може да доведе до нарушаване на международните стандарти за спазване човешките права и до нови осъждания на България в Страсбург. В този смисъл омбудсманът ще подкрепи изработването на законодателни промени, които да предвидят предварителна оценка за съответствие на законодателните предложения на народните представители с ЕКПЧ, когато те се отнасят до основни права и свободи на гражданите.
Наред с това България все още не е ратифицирала и Протокол 16 към ЕКПЧ, който осигурява възможност за механизъм за сътрудничество между националния съд и ЕСПЧ, подобен на преюдициалните запитвания до съда на ЕС. Този механизъм значително ще улесни уеднаквяването на практиката на българския съд с тази на ЕСПЧ и ще допринесе за по-малко осъдителни решения. Новите решения на ЕСПЧ срещу България през 2022 г. са общо 27.
Омбудсманът ще изведе наблюдението на важните европейски им международни документи в отделно издание, което ще представя на гражданското общество и институциите:
- Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;
- Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;
- Конвенцията на ООН за правата на детето;
- Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
- Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.
5. Международна дейност
Важна част от работата на омбудсмана на Република България е международната дейност - връзките с международни организации, срещи и инициативи, задълбочаване на сътрудничеството с европейски и световни институции, организации и партньори с отношение към правата на човека. Омбудсманът ще продължи активно да защитава правата и интересите на българските граждани пред международни институции. Особено важно е участието на омбудсмана в заседанията на различните Комитети по правата на ООН и международните организации на правозащитни институции, срещи с представители на Съвета на Европа и чужди делегации.
Омбудсманът ще развива активно участието на институцията в Глобалната мрежа на националните правозащитни институции GANHRI.
Особено важни са срещите с Комитета против изтезанията на Съвета на Европа относно правата на хората с психиатрични заболявания, социални услуги за дементни пациенти.
През 2018 г. по инициатива на българския национален омбудсман бе създадена Балканската мрежа на омбудсманите. Омбудсманът ще продължи активно да развива Балканската мрежа с цел сътрудничество при защита на правата на гражданите на балканските страни.
И през периода 2025-2030 г. експерти на институцията ще участват в различни обучения и форуми, свързани със защита правата на човека.
Важно е институцията да бъде призната за пълноправен член на Европейската мрежа на омбудсманите за деца, като изпълни условията за това.
Предвиждат се и срещи с дипломати, посланици, обучение на различни организации в задачите и функциите на институцията на омбудсмана.
И през периода 2025-2030 г. омбудсманът като национален превантивен механизъм активно ще участва като член в Мрежата на националните превантивни механизми в Югоизточна Европа.
Омбудсманът ще продължи активното и ползотворно сътрудничество с водещите правозащитни организации на гражданското общество.