ДО РАДОМИР ЧОЛАКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ

В 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

От ПП ИЗПРАВИ СЕ БЪЛГАРИЯ

Относно: Проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (сигнатура 48-354-01-83 от 28.07.2023 г.)

Уважаеми г-н Чолаков,

Уважаеми народни представители,

Представям на вниманието Ви становище наПолитическа партия Изправи се България, съдържащо позиции, изразени по текстове на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, приет на първо гласуване на 08.12.2023 г.

Като си даваме сметка, че между първо и второ четене вносителите ще направят предложения за съществени промени в приетите на първо гласуване текстове, представяме нашето писмено становище, с цел подпомагане на законодателния процес. Още повече, че част от текстовете будят основателни съмнения за противоконституционност, както и за надхвърляне на правомощията на Обикновено народното събрание да ги извърши и навлизане в компетентността на Велико народно събрание ( решение №3 от 2003г. на КС). Друга част от предложенията далеч надхвърлят и дори са в противоречие с предварително заявените цели – независима съдебна система, свободна от политически влияния; отчетна прокуратура;върховенство на правото; справедлив и бърз съдебен процес. Някои от текстовете определено са излишни и дори вредни, подчинени на конюнктурни политически интереси на партиите вносителки.

I. Изменение в института „Служебно правителство “ (§6 от Проекта)

В чл.99, ал.5 от КРБ се правят следните изменения:

1. Алинея 5 се изменя със следния текст:

„Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно правителство. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българската народна банка. Когато в седемдневен срок президентът не назначи министерски съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите.

2. Алинея 7 се премахва.“

Така предложения текст попада изцяло в хипотезата на Решение №3 от 2003г. на Конституционния съд.

В него изрично е посочено:

1. Кога е налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“;

2. Недопустимо е Обикновено народно събрание да направи промяна в определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавно управление, както и в баланса между тях.“

Заложеният в чл.8 КРБ конституционен баланс за разделение на властите, безспорно би се нарушил при приемане на така предложения текст. Например: в хипотезата ако избраният за служебен министър-председател е председателят на Народното събрание, то той по правило няма да е подходящ, тъй като председателства орган, чиято легитимност е вече изчерпана. Налице е липса на политически консенсус и на следващо място вероятно политическата сила, която го е издигнала, участвайки в предстоящите избори ще бъде поставена в едно по-изгодно положение спрямо останалите участници в предстоящите избори.

Ролята, която действащата Конституция отрежда на президентската институция е на балансьор в българския конституционен модел – парламентарна република от хибриден тип. При нея пряко избран от суверена президент се намесва в изпълнителната власт само и единствено когато е необходимо саниране и поправяне на нарушен политически модел.

Назначаването на когото и да е от тримата,предложени в „ЗИД на Конституция“, е реална предпоставка за бъдещи кризи и най-вече за липса на поемане на политическа отговорност. Всеки един от тримата по дефолт е неподходящ, предвид начина му на избиране. Същото е становището и на Венецианската комисия, която посочва, че председателят на Конституционния съд е неподходящо лице за служебен министър-председател предвид вероятността Конституционният съд да трябва да разглежда въпроси, възникнали във връзка с избора, решения и действия на администрацията.

В  становището на Венецианската комисия за Проект на ЗИД на Конституцията, правилно се поставя и въпросът за назначаване на служебно правителство: „Не е ясно какво ще се  случи ако Народното събрание не успее или откаже да го направи, което, като се има предвид първоначалната невъзможност да се съставиправителство изглежда възможен и дори вероятен резултат.“

С оглед изложеното, считаме че предлаганите промени в чл.99 от КРБ не следва да бъдат приети, тъй като в този си вид са противоконституционни и трябва да бъдат приети от Велико народно събрание.

II. По отношение на разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета – Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет (§10 от Проекта)

Стои въпросът, дали тази съществена промяна излиза извън правомощията на Обикновено народно събрание и дали ще постигне поставените цели или ще създаде нови проблеми. Текстовете не предвиждат съществуването на орган, който да решава общи за цялата съдебна система въпроси, както и механизъм за взаимодействие между двата съвета. Такива са: бюджетът на съдебната система; управлението на съдебните сгради и имуществото; обучението и квалификацията магистратите и други. В този смисъл е и становището на Венецианската комисия.

Остава нерешен въпросът за случаите, при които постигането на квалифицирано мнозинство от 2/3 за избора на членове на Висшия съдебен и Прокурорски съвет, се окаже невъзможно.

Самото предложение за създаването и функционирането на два абсолютно автономни органа – Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет, създава допълнителни проблеми - капсулиране в съответния съвет на съответната гилдия, затруднена отчетност и публичност, самодостатъчност, доколкото сами ще решават и  всички назначения, за кариерното развитие, за финансирането, за бюджета.

Новият модел на конструиране на Прокурорския съвет е изцяло неприемлив, доколкото отваря широко вратата за партийно-политически влияния и назначения, включително и на Главния прокурор. Шестимата членове, избрани от Народното събрание, ще имат мнозинство в Прокурорския съвет и чрез тях действащото мнозинство (ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС)реално ще избере Главния прокурор и ще извърши всички ключови назначения в Прокуратурата.

С оглед изложеното, считаме че предлаганите промени, засягащи устройството на Висшия съдебен съвет не трябва да бъдат приемани в предложения вариант. Същите следва да бъдат пренаписанив посочения по-горе смисъл – осигуряване на достатъчна самостоятелност на двата органа Съдебен и Прокурорски съвет, но и наличие на ясен механизъм на взаимодействие между тях (например, посредством Пленум).

III. Статут на Главния прокурор и механизъм за назначаването му. ( §8, 9 и 10 от Проекта)

Заложената в мотивите на проекта от вносителите „известна децентрализация“ на Прокуратурата определено ще създаде нови проблеми, без да реши съществуващите такива във фигурата на Главния прокурор.

Отнемането на правомощието на Главния прокурор да осъществява методическо ръководство ще създаде предпоставки за местен феодализъм и различен стандарт при осъществяването на наказателната политика в различните съдебни райони.

В §9 с промените в чл. 125, т. 5 и отмяната на т. 6, практически се отменя правомощието на Прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Смятаме, че това предложение трябва да бъде внимателно обмислено, доколкото са налице множество хипотези, в които Прокуратурата е единствената институция, която може да предприема действия при застрашен публичен интерес и нарушени права на големи общности от хора. Такива са случаите, при които са налице незаконосъобразни актове и липсва формално заинтересована страна, която да може да ги атакува. Например, решенията на КЕВР за определяне на цени на газ, вода, ток и парно, които засягат големи групи от граждани без същите да имат възможност да ги атакуват в съда. Например, незаконосъобразни Наредби и актове на общинските съвети.

В §10 от ЗИД на Конституцията е заложен изцяло нов ред за назначаване и освобождаване на главния прокурор.

С предложените текстове съществено се изменя от една страна мандата на Главния прокурор и от друга органът, който го назначава и освобождава – Прокурорският съвет.

Заявеното в мотивите намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години не се постига с предложените текстове, доколкото същите предвиждат възможност за 2 мандата на главния прокурор от по 5 години. Или вместо 7 години мандат, един удобен на управляващите политически сили  и послушен през първите 5 години главен прокурор, ще има възможност за втори петгодишен мандат.

Предвиденото отнемане на правомощието на Президента в чл. 129, ал. 2 от Конституцията по назначаване и освобождаване на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор е неприемливо и немотивирано от вносителите на проекта. Действащият конституционен текст е гаранция за мотивираност и прозрачност на избора.

С Решение №2 от 2002г. на Конституционния съд е подробно разгледан въпросът с назначаването и освобождаването на председателя на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. Те се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет.

Заложените текстове в действащата глава „Съдебна власт“ са израз на последователното налагане на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт.

Назначаването на главен прокурор от президента на Република България е израз на именно това разделение на властите, държавност и престижност.

С оглед изложеното, считаме че така предлаганите промени не следва да бъдат приети, като част от тях излизат извън правомощията на Обикновено народно събрание.

IV. Отмяна на изискването народните представители да са единствено български граждани (§ 3 от Проекта)

В §3 се предлага промяна на чл. 65, ал.1:

„За народен представител може да бъде избран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.“

В предложения текст е отпаднало изискването „който няма друго гражданство“, което създава реална заплаха за националната сигурност. Прилагането на този нормативен експеримент предполага реална опасност за народни представител да бъде избрано лице, което наред с българско гражданство да е гражданин на страна, която не е член на НАТО или Европейския съюз.

Припомняме, че десетилетия наред водим исторически и политически спорове дори със страни, наши съседки. Ето защо, считаме, че отпадането на това нормативно изисквание „който няма друго гражданство“ освен, че са в разрез с практиката на Конституционния съд са и реална заплаха за нашата сигурност и суверенитет и трябва да отпадне от ЗИД на промените в КРБ.

На следващо място трябва да отбележим, че чл. 65, ал.1 КРБ препраща и към чл. 93, ал.2 „За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.“ Същото изискване е заложено и в чл. 110 КРБ „Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.“

По този начин отпадането на изискването за друго гражданство, освен българско на лица, заемащи високи изборни позиции, създава предпоставки за влияние и подчинение на интересите на чужди държави в управлението на България.

Ето защо, с отпадане на изискването „който няма друго гражданство“ се създават реалните предпоставки за застрашаване на националната сигурност и появата на прецеденти, които са изключително опасни за суверенитета на Република България.

V. Регулаторни органи ( §5 от Проекта)

В §5 от ЗИД на Конституцията на Република България се предлага приемането на нов чл. 91б.

“Чл. 91б. (1) Народното събрание избира независими регулаторни и контролни органи при спазване на най-малко следните изисквания: разумен срок за внасяне на предложения, за обсъждане и изслушване на кандидатите и предвиждане на възможност за представители на обществеността да дават становища и да наблюдават процеса, както и ограничаване на броя на последователните мандати.“

В законодателството ни липсва дефиниция на термина „регулаторен орган“. Визиранитеадминистративни органи не извършват контрол, а осъществяват надзор като независими органи.

Неясна е предложената конституционна норма. Например:  липсва точна дефиниция на„разумен срок“. За едни разумен срок е 7 дни, за други месец. „Даването“ на становища не е ясно по какви въпроси е допустимо - за кадровата политика, качествата, професионалния опит и експертиза на кандидата, за процедурата  по номинации и избор и каква ще бъде стойността на изразените. Не става ясно и каква ще бъдезначението на изразените становища.

По-ефективен и разумен би бил подходът за уреждането на визираните въпроси със закон/и.

Ето защо, считаме че така предлаганите промени не следва да бъдат приети, тъй като в този си вид не решават, а създават редица въпроси и неясноти.

VI. Индивидуална жалба

Възможността гражданите пряко да сезират Конституционния съд е специфичен правен институт, предназначен да им осигури достъп до конституционното правосъдие.

Въвеждането на това особено средство за защита е гаранция за защита на основните права и свободи на гражданите.

Индивидуалната конституционна жалба се счита за един от най-радикалните способи за гарантиране на основните права с оглед безспорната демократичност на подобно конституционно решение.

Въвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба се радва на широка подкрепа от обществото. Препоръчително е съставянето на точно и изчерпателно разписани правила в Конституцията, при които гражданите ще могат да сезират съда, както и условията за допустимост – срок за отправяне на жалбата, възможност за процесуално представителство,както и жалбоподателят да е изчерпал всички възможни национални средства за защита на основните си права и други.

Ето защо, считаме че така предлаганите промени трябва да бъдат приети.

VII. Предложение за промяна на националния празник 3ти март (§ 16 от Проекта)

§ 16. Създава се чл. 170

(1) Националният празник на Република България е 24 май – Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата.

Не са изложени мотиви какво налага извършване на промяната на националния празник на Република България и какви обществени отношения урежда предложената промяна.

Припомняме, че на 3-ти март Република България празнува политическото възкръсване на Третата българска държава, преследван от поколения българи, отдали живота си за постигане на този заветен блян.

Предложената промяна на националния празник е явно посегателство върху историческата памет и историческата идентичност за независимостта на Република България.

България се върна на политическата карта на Европа именно благодарение на Санстефанския предварителен мирен договор, с който се сложи край на Руско-турската война от 1877-1878г. (подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

И въпреки декларациите на част от вносителите, че предложеният текст за промяна на националния празник 3ти март ще бъде оттеглен, сме длъжни да заявим категоричната си позиция „против“. Най- малкото, защото  националният празник се определя със закон (Кодекс на труда), а не с Конституцията, което създава възможност за промяната му в удобен за управляващото мнозинство момент. Освен това, всякакви изявления на представители на управляващите не могат да бъдат приемани за „чиста монета“, защото българските граждани са свидетели на отмятане от поети ангажименти и промяна в позициите им, буквално ежедневно.

Ето защо, считаме че така предлаганите промени не следва да бъдат приети, тъй като в този си вид са промяна на историческата истина и историческата памет на българския народ.

С УВАЖЕНИЕ:

Мая Манолова

​​​​​                         Председател на ПП ​​​ ИЗПРАВИ СЕ БЪЛГАРИЯ

7