ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА

на  политическа партия  „Изправи се България“

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

 

1. ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ И УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ. ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ. КАПИТАЛОВ ПАЗАР. ПОДКРЕПА ЗА БИЗНЕСА. ДОСТОЙНИ ДОХОДИ. ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ТЕЖЕСТ. БОРБА С МОНОПОЛИТЕ
2. ЗАТВАРЯНЕ НА ГИШЕТАТА. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ЦИФРОВА ИКОНОМИКА
3. ОЗДРАВЯВАНЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА И СПРАВЕДЛИВ ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
4. ДОСТЪПНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ БЕЗ ДОПЛАЩАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА COVID-КРИЗАТА
5. СПРАВЕДЛИВА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
6. МОДЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПОДКРЕПА ЗА НАУКАТА
7. ТРУД И ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ
8. ПРАВОСЪДНА РЕФОРМА И ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА. ПРЕОСНОВАВАНЕ НА ИНСТИТУЦИИ
9. ВЪТРЕШЕН РЕД И СИГУРНОСТ
10. ОТБРАНА И ПОВИШАВАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА АРМИЯТА
11. ВЪНШНА ПОЛИТИКА
12. МЕСТНА И РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА
13. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТРАНСПОРТА И ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
14. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО, ГОРИ И РИБАРСТВО
15. ОКОЛНА СРЕДА, УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ И НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДНИТЕ ЕМИСИИ
16. УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ КРИЗИТЕ.
17. ПОДКРЕПА ЗА КУЛТУРАТА И СВОБОДНИ МЕДИИ
18. РАЗВИТИЕ НА СПОРТА И СПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
19. НЕОТЛОЖНА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВИТЕ 100 ДНИ ОТ МАНДАТА В ЗАЩИТА НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА
20. РЕВИЗИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

 

 

ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние от Политическа партия „ИЗПРАВИ СЕ БЪЛГАРИЯ“, като се  основаваме на принципите за:

       - демократично развитие на обществото;

- независимост на институциите и разделение на властите;

- свобода на изразяването;

- равенство пред закона на всички български граждани;

- лична свобода и защита на човешките права;

- солидарност и подкрепа на слабите,

си поставяме следните основни цели:

             Повишаване на доходите на българските граждани;

Защита на гражданите от злоупотреби на икономически силните на деня;

Защита правата на потребителите на комунални, финансови, телекомуникационни и други услуги;

Закрила на уязвимите групи;

Гарантиране правата на всички граждани без оглед на пол, етнос, религия или друга принадлежност;

Постигане на ефективна съдебна система с равно третиране на всички;

Преодоляване на демографския срив, в който се намира страната;

Защита интересите на хората на труда в условията на бързо променяща се работна среда и гъвкаво работно време и заетост;

Гарантиране достоен живот на всички граждани - пенсионери, семейства с деца, самостоятелни родители, хора с увреждания;

Устойчиво икономическо развитие на страната, насърчаващо растеж без негативно влияние върху околната среда;

Създаване на свободна и конкурентна среда за развитие на малкия бизнес, подкрепа за българското земеделие и животновъдство, насърчаване на традиционните отрасли, производство на чиста храна и българските занаяти;

Справедливо данъчно облагане за преодоляване на неравенствата;

Развитие на българската енергетика и гарантиране енергийната независимост на страната;

Прозрачно управление на страната без корупция;

Реформиране на неефективните институции така, че да работят в интерес на всички български граждани;

Гарантиране на устойчива околна среда;

Защита на природните богатства на страната, предприемане на активни действия срещу замърсяване на въздуха, почвите и водите, контрол срещу незаконната сеч и за ново залесяване на изсечени горски територии, устойчиво управление на водните ресурси;

Безусловна държавна подкрепа за културата, изкуството и народните читалища, като основа на духовното развитие на обществото;

Достъпно за всички български граждани качествено здравеопазване във всички региони на страната;

Държавна подкрепа за лечение в чужбина на български деца до 18 годишна възраст с тежки заболявания;

Гарантиране на модерно и качествено образование в синхрон с променящите се условия в световен мащаб и постигане висококвалифицирано общество;

Подкрепа за обучение, развитие и създаване на семейство на младите хора в България;

Подкрепа за развитие на спорта с приоритет масовия спорт;

Отстояване на националния интерес на България в европейските институции.

1. ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ И УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ. ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ. КАПИТАЛОВ ПАЗАР. ПОДКРЕПА ЗА БИЗНЕСА. ДОСТОЙНИ ДОХОДИ. ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ТЕЖЕСТ. БОРБА С МОНОПОЛИТЕ

Политически цели:

• Гарантиране на финансовата стабилност;
• Създаване на условия за устойчив растеж на икономиката и провеждане на реформи за преодоляване на кризите;
• Развитие на модерен и стабилен капиталов пазар;
• Подкрепа за малкия и среден бизнес;
• Осигуряване на достойни доходи и пенсии;
• Ново справедливо разпределение на данъчната тежест за гражданите и бизнеса;
• Прекратяване злоупотребите на монополите. 

Решения за финансовата стабилност 

1. Националните приоритети в нашата програма са възстановяване на финансовата и макроикономическата стабилност на България.
2. Провеждане на референдум за приемането на eврото в България.
3. Запазване на системата на паричен съвет до влизането на България в Еврозоната при настоящия фиксиран валутен курс на лева спрямо еврото и гарантиране на устойчива макроикономическа рамка.
4. Засилване ролята на фискалните правила при управление на основните бюджетни и фискални индикатори с цел устойчиво развитие на публичните финанси, като гарант на макроикономическа стабилност.
5. Прекратяване на практиката за изразходване на средства от бюджетния излишък без решение на Народното събрание.
6. Предприемане на управленски мерки за изпълнение на поетите ангажименти пред ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост с цел средствата, които се получават да спомогнат за по-бързото излизане на България от кризите и справяне с последствията от пандемията.
7. Прилагане на принципа „Пари срещу реформи“ по отношение на средствата за България от Фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU с фокус върху финансиране на зелена, споделена, кръгова, нисковъглеродна и дигитална икономика, образование, здравеопазване, модерно селско стопанство, енергийна независимост, електронно управление, стимулиране на микро, малкия и семейния бизнес, туризма и транспорта и устойчивото използване на природните ресурси.
8. Запазване на националния интерес при изпълнението на Европейската зелена сделка. Поддържане на „червената линия“ на България във връзка с повишаване на целите за намаляване на емисиите парникови газове над приетите вече 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. до заложените в Съобщението на ЕК 50 % със стремеж към 55 %.

Решения за устойчив растеж на икономиката

1. Прилагане на пакет от мерки за борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.
2. Формулиране на приоритетни области, които са важни за догонващото развитие на българската икономика и нейното адекватно позициониране на международните пазари.
3. Реформа на администрацията с цел тя да играе поддържаща роля спрямо икономическите субекти, а не да бъде използвана като бухалка срещу тях. Намаляване броя на административните структури и оптимизиране на заетите в тях, продължаване на административната реформа.
4. Прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на индустрията и отрасли, в които страната ни има конкурентни предимства.
5. Премахване на държавните приоритети в тези сектори на икономика, които са станали стратегически под лобистки натиск на близки до властта икономически лица и групи.
6. Насочване на средствата за преодоляване на кризите с повече ресурси и стимули за запазване на работните места и развитие на бизнеса и подкрепа на засегнатите сектори и уязвими групи.
7. Стимулиране на привличането на чуждестранни инвестиции чрез адекватно законодателство и подобрена бизнес среда.
8. Въвеждане на режим за дистанционно откриване на фирма по модела на Естония.
9. Справедлива данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините – част от приходите остава там, където се формира.
10. Нов подход в регионалната политика, насочен приоритетно към създаване на дигитални и интернет базирани работни места, индустриални зони и фокусирана държавна подкрепа за регионите с по-ниска икономическа активност.
11. Прилагане на разходопокривния принцип при определяне на всички държавни и общински такси.
12. Приемане на законови промени, гарантиращи спазването на принципа „замърсителят плаща“ за такса смет.
13. Въвеждане на гратисен период за изпълнение на нови законодателни изисквания, касаещи промяна в условията за упражняване на стопанска дейност.
14. Реформиране на Агенцията за обществени поръчки (АОП) в независим орган, неподвластен на политически решения, чиито Управителен съвет се назначава от парламента.
15. Забрана към администрацията да изисква от потребителите и бизнеса информация, която вече е налична в административните регистри.
16. Цялостен одит на ефекта от оперативните програми и цялостно опростяване на начина и формите за кандидатстване по програмите, без да има необходимост от външни консултанти, които са овладели достъпа до оценителските и управляващи органи и част от тях са проводник на корупция и неефективно усвояване на европейските фондове.
17. Промени в закона за Публично-частното партньорство.
18. Приемане на закон за гражданската несъстоятелност и изграждане на мрежи от центрове за съвети на лица, изпаднали в дългово робство.
19. Облекчаване на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури (ВиК, ел. енергия, природен газ и др.).
20. Спазване на изискванията за оценка на въздействието и публично консултиране на проектите на нормативните актове.

Решения за модерен и стабилен капиталов пазар

1. Раздържавяване на „Българска фондова борса - София“ АД.
2. Недопускане на опити за държавен контрол върху частни листвани компании, посредством отчуждаване на неактивни акции, като същевременно се гарантира защита на интересите на дребните инвеститори.
3. Значително облекчаване на нормативната уредба, ограничаване на свръхрегулациите, опростяване, улесняване и автоматизиране на процедурите. Развитие на процедурите по „двойно листване“ с други европейски борси.
4. Възобновяване на практиката за листване на миноритарни дялове от всички държавни дружества и набиране на финансов ресурс за реализиране на големи/инфраструктурни проекти чрез капиталовия пазар.

 

Решения в подкрепа на малкия и среден бизнес

1. Приемане на нова Стратегия за МСП, насочена към подкрепа на дейността им и облекчаване на изискванията към тях.
2. Подкрепа на бизнеса за безапелационно и безусловно нарастване на доходите, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, “зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес.
3. Подкрепа за бизнеса чрез изплащане на компенсации за високите борсови цени на електрическата енергия и природния газ, чрез прилагане на диференциран доход и  с поставяне на конкретни изисквания към фирмите – за гарантиране и запазване на работни места, подобряване на енергийната ефективност, изплащане на дивиденти, след приспадане на получените средства от държавата и други.
4. Въвеждане на задължение на публичните администрации да изплащат фактурите за доставки и услуги от бизнеса в рамките на 30 дни.
5. Нормативни промени, насочени към ускоряване на процедурата по несъстоятелност и ликвидация.
6. Гарантиране правата на собственост и несъстоятелност чрез законово ограничение на възможността да се обявява несъстоятелност със задна дата.
7. Намаляване на административната тежест, включително отмяна на част от разрешителните режими и замяната им с уведомителни.
8. Чувствително намаляване на лицензионните режими в съответствие с европейските практики за възпиране на ненужната бюрокрация.
9. Промени в ЗОП, които да улеснят достъпа на средни и малки фирми до обществени поръчки, електронно обявяване и отчитане на всички обществени поръчки, опростяване на изискванията за спиране манипулирането на търговете.
10. Въвеждане на отговорност от съответния държавен/общински служител, чието действие или бездействие, волно или неволно, е станало причина за издаване на актове, постановления и др. срещу държавата/общината;
11. Премахване на задължителното сключване на договори за трудова медицина за малките фирми в сектора на услугите.

 

Решения за достойни доходи и пенсии

1. Прилагане на пакет от икономически мерки за чувствително повишаване на доходите. Въвеждане на минимална месечна работна заплата от 1260 лева и нейното актуализиране според публичните данни за необходимите средства за издръжката на един човек на всеки три месеца. Въвеждане на възможност за заплащане  минимална почасова ставка.
2. Преизчисляване на пенсиите на база средномесечния осигурителен доход за 2021 г.
3. Възстановяване и развитие на пенсионен модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи.
4. Подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове, включително на тези от „Втория стълб” и осигуряване на пълна прозрачност. Създаване на нов гражднаски контрол над управлението им.

 

Решения за облекчаване на данъчната тежест за гражданите и бизнеса

1. Поетапно въвеждане на прогресивната данъчна система, както за облагането на доходите на физическите лица, така и за корпоративния данък за фирмите.
2. Въвеждане на необлагаем миниум в размер на минималната работна заплата.
3. Въвеждане на данък богатство.
4. Въвеждане на нулева ставка за ДДС върху битовите сметки за вода, електрическа и топлинна енергия, природен газ и лекарства.
5. Въвеждане на нулева данъчна ставка за корпоративния данък върху дела на реинвестираната в България печалба.
6. Придържане към ниски акцизни ставки определени в нормативните актове на Европейския съюз
7. Подробна законова уредба за справедливо определяне размера на държавните и общински такси, съгласно която стойността на всяка такса се определя само въз основа на разходите за нейното осъществяване.
8. Въвеждане на такса върху сделките с луксозни стоки.
9. Въвеждане на данъчни преференции за изкуствата.

Решения за прекратяване на злоупотребата на монополите, в т.ч. и на  държавните монополни предприятия

1. Гарантирана защита на правата на потребителите от доставчиците на ток, вода, парно, мобилни оператори, банки, бързи кредити, ЧСИ, арбитражи, колектори, чрез законодателни промени.
2. Увеличени правомощия на КЗП по отношение защита на правата на потребителите на финансовите институции, енергийни и ВиК дружества, мобилни оператори, за защита на длъжници и др.
3. Радикални реформи в регулаторните органи в КЕВР, КЗП, КЗК, КРС, КФН и др.
4. Кардинална промяна в начина на управление на държавните предприятия като БДЖ, Български пощи и други стратегически предприятия.
5. Въвеждане на таван на работните заплати на мениджърите в държавните дружества.
6. Въвеждане на мандатност на управителните тела и обявяване на конкурси за управление на държавните дружества, включително и за чуждестранни мениджъри на базата на ясни правила за неполитически назначения. Заплащането на мениджърите да зависи от финансовото състояние и финансовите резултати на предприятията и прекратяване на практиката за безконтролно наливане на публични средства в тях.

 

2. ЗАТВАРЯНЕ НА ГИШЕТАТА. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ЦИФРОВА ИКОНОМИКА

Политически цели:

• Затваряне на гишетата за административно обслужване;
• Въвеждане на електронно управлениe;
• Модернизиране на икономиката; цифрова икономика.

 

Решения за затваряне на гишетата

1. Замяна на гишетата в централната и местната администрация с електронни услуги.
2. Въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие в държавната и общинска администрация.
3. Намаляване на административните такси за обслужване на гражданите и бизнеса.

 

Решения за електронно управление

1. Осигуряване на качествен интернет достъп на територията на цялата държава.
2. Представяне на пълен отчет от Министерството на елекротнното управление по въвеждането му в страната.
3. Изготвяне и представяне на актуализиран план за дейстние от Министерството на електронното управление, който да бъде приет с решение на Народното събрание за ускорено и поетапно въвеждане на електронното управление в страната.
4. Създаване на Единен системен администратор, който да интегрира информационните и комуникационните ресурси в държавата и да гарантира устойчивост на инфраструктурата и услугите на електронното управление.
5. Стартиране на Национална програма за разработване и интегриране на смарт системи за управление и сигурност за повече прозрачност на публичните услуги.
6. Приемане на пакет от законодателни промени, включващ приемане на нов Закон за електронната идентификация и електронното управление, поставящ гражданите и потребностите на бизнеса в центъра на изгражданите услуги.
7. Въвеждане на електронни поръчки в здравеопазването и електронно здравеопазване, което може автоматично да намали държавните разходи в сектора с над 20%.
8. Въвеждане на дигитално образование. Техническо подсигуряване на образователната система да работи ефективно в дигитален режим. Обезпечаване на технически средства за заетите и обучаваните в системата.
9. Въвеждане на изцяло електронни обществени поръчки.

 

3. ОЗДРАВЯВАНЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА И СПРАВЕДЛИВ ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД

Политически цели:

• Предприемане на неотложни и бързи мерки за преодоляване на ценовите кризи в енергетиката;
• Оздравяване и развитие на енергетиката и гарантиране на енергийната независимост на страната;
• Справедлив енергиен преход.

 

Политически решения за оздравяване и развитие на енергетиката

1. Приемане на нов Закон за извънредната ситуация в енергийния и водния сектор.
2. Приемане на национална Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2050 г., основана на реалната оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.
3. Прилагане на комплекс от мерки за повишаване ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“, включително чрез листване на пакети от акции от капитала им до 10 % на „Българска фондова борса“ АД.
4. Промени в собствеността и начина на управление в собствеността на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД ѝ, както и в Правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия, Правилата за търговия на електрическа енергия и др. Промени в нормативната уредба, с които да се създаде възможност за работа на клирингова къща към енергийната борса.
5. Изработване и нотифициране пред ЕК на механизъм и провеждане на търгове за капацитети.
6. Приемане на Национална програма за комплекса „Марица-Изток“, която да гарантира запазване на работните места или преобразуването им в такива с по-добри условия на труд и по-високи възнаграждения.
7. Уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД и „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи.
8. Активна държавна политика за повишаване на енергийната ефективност, използвайки програмите на ЕС като важно условие за оптимизация на разходите за енергия и развитието на конкурентноспособна икономика.
9. Промяна в броя и начина на избиране на нов председател и членове на КЕВР. Даване на възможност за предлагане на членове на КЕВР от граждански и потребителски организации.
10. Законодателни промени с цел активизиране на дейността  на КЕВР  за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация при търговията с природен газ и електрическа енергия, както и контролът върху дейността на  лицензираните енергийни дружества.
11. Изграждане на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само на пазарен принцип.
12. Мощно навлизане на на нови технологии в енергийния сектор и дигитализация на мрежата - умни мрежи, умни производства, умни домове, чист транспорт.
13. Приемане на законови промени за пълна либерализация на пазара на електроенергия, с цел оптимизиране цената на електрическата енергия и постигане на справедливи цени. Въвеждането на либерализиран пазар на цените на електрическата енергия за битовите потребители, да стане след приключване на енергийните кризи, като се осигури  най-малко   двегодишен  период за подготовката за битовите потребители за излизане на пазара.
14. Въвеждане на понятието енергийно беден за битовите потребители. За всяко лице държавата да осигури доплащането на разходите му  за енергия за отопление за един имот  /електрическа, топлинна, природен газ, дърва, пелети/, които са над 10 % от средномесечните му доходи.
15. Насърчаване производството и съхранението на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди.
16. Диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, чрез прилагане на различни търговски начини. Приоритетно да се изпълнят следните стъпки:
    1. Развитие и създаване на условия за по-бързо развитие на търговията с природен газ на лицензираните борси в страната;
    2. Ускоряване изграждането и пускане в експлоатация на газовата връзка със Сърбия;
    3. Разширение на газовото хранилище в Чирен и стартиране на проучвателна процедура за изграждане на второ газово хранилище;
    4. Създване на предпоставки и условия общественият доставчик да сключи дългосрочни договори на изгодни цени с различни доставчици, с цел да се осигури природен газ на поносими за стопанските  и битовите потребители цени.
    5. Приемане на „Национална програма/стратегия за газификация на Република България“.
17. Ускорено развитие на ядрената енергетика:
    1. Изграждане на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй” /7-ми и 8-ми блок/ при доказана икономическа ефективност на проектите.
    2. Изговянето на нов икономически анализ на  проекта АЕЦ „Белене“, който да е актуален съобразно настоящата енергийна криза, дългосрочното потребление на електрическа енергия в региона,  интереса на потребителите и необходимите инвестиции и тяхната възвращаемост.
18. Електроенергия от ВЕИ: предприемане на мерки за равномерното развитие на сектора, за да се избегнат големите дисбаланси в електроенергийната система, което застрашава устойчивата ѝ работа.
19. Приемане на законодателни мерки, насърчаващи изграждане на покривни фотоволтаични инсталации/с мощност до 30 КВт/ от битови и стопански потребители, като генерации за „собствени нужди”, които не само няма да натоварят електроенергийната система, но биха я подпомогнали, продавайки произведените излишъци в пиковите часове.
20. Приоритетно развитие на хидроенергийния потенциална страната. Тези генерации са с оперативен живот от над 100 години, с ниски разходи за поддръжка и висока степен на маневреност.
21. Привеждане на производството на електрическа енергия от биомасав пълно съответствие с екологичните стандарти.
22. В подсектор „Топлоснабдяване“ приоритетно ще бъде направено:
    1. Анализ на технико-икономическото и финансовото състояние на топлофикационните дружествата в страната, тяхната модернизация и развитие, като се отчете бъдещото им място и роля в енергийната система на страната.
    2. Одържавяване на „Топлофикация София“ ЕАД от „Българскиа енергиен холдинг“ ЕАД и поемане на управлението ѝ  като енергийно предприятие, осигуряващо част от националната сигурност на енергийната система в страната. Предприемане на спешни мерки за модернизацията й.
    3. Преминаване на регистрационен режим на топлинните счетоводители към Комисията за енергийно и водно регулиране, като контролът върху дяловото разпределение на топлинна енергия ще премине към КЕВР /прогнозни и изравнителни сметки на потребителите/. Определянето на цените услугата ще се извършва  от регулатора.
    4. Въвеждане на сключване на договори между собствениците на имоти в  сградите етажна  собственост и топлинните счетоводители, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при предварително одобрени общи условия от КЕВР.
    5. Въвеждане на сключване на договори за продажба на топлинна енергия за различни периоди от време поотделно за отопление и за топла вода между топлофикационните дружества и собствениците на имоти в сградите етажна собственост, при предварително одобрени общи условия от КЕВР.
    6. Регулаторът ще утвърждава две индивидуални цени на топлинната енергия - една за  1 куб.м. топла вода и една за отопление. Ако има разлика между отчетеното количество вода между общия водомер за топла вода и сборът на индивидуалните водомери, тя ще се разпределя само на потребители, които са некоректни.
    7. Начисляването на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация да бъде не повече от 25 % от топлинната енергия за отопление в сградите. Във всяка от тях задължително да се сложи втори топломер за сметка на топлофикационните дружества, който ще отчита само топлинната енергия за отопление.
    8. КЕВР ще има задължението да утвърди образец на сметките за парно  и топла вода, който ще бъде задължителен за всички топлофикационни дружества и  топлинни счетоводители, който да бъде  разбираем и ясен за потребителите.
    9. Реформа на начина на събиране и разходване на средствата във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, както и неговото управление. Въвеждане на граждански контрол върху дейността му, както и пълна публичност, прозрачност и строга отчетност на изплащането на средства от фонда за компенсации за цените на електрическата енергия и  природния газ на стопанските потребители.
    10. Във връзка с кампанията „Антиспекула“: внасяне на решение в Народното събрание за въвеждане на горна граница на цените на горивата за не повече от 2,50/2,70 лева  на литър за бензин А95 и дизел.
    11. Създаване на дъщерно дружество към „Български енергиен холдинг“ ЕАД, което да извършва  преработката на петрол на ишлеме в „ЛУКОЙЛ Нефтохим“ Бургас АД и което да предлага за продажба бензин, дизел и др. петролни продукти на бензиностанциите в страната.

 

Решения за справедлив енергиен преход

1. Постигане на национално съгласие за бъдещото развитие на отрасъл „Енергетика“ и реформа с ускорени темпове на сектора, за да може България да изпълни европейските изисквания по Зелената сделка.
2. Изграждане на система за улавяне и складиране на въглероден диоксид с цел осигуряване на нисковъглеродно производство на енергия в комплекса „Марица Изток“, което да даде възможност за удължаване дейността на мините и топлоцентралите в комплекса.
3. Насочване на приходите от продажба на квоти от въглеродни емисии към реализиране на проекти в областта на производство на чиста енергия.
4. Изпълнение на общата европейска цел до 32% от енергията да се осигурява от възобновяемите източници в брутното крайно потребление  в следващите 10/20 години.
5. Гарантиране на енергийната устойчивост на държавата.
6. Поетапно преминаване към кръгова и споделена икономика.
7. Стимулиране на разделното събиране и намаляване разхищението на ресурси от домакинствата.
8. Прилагане на европейските научни постижения за създаване на чисти технологии и тяхното внедряване в икономиката.
9. Комплексни мерки и строго законодателство срещу нерегламентираното депониране, внос и изгаряне на отпадъци.

 

4. ДОСТЪПНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ БЕЗ ДОПЛАЩАНЕ

 

Политически цели:

• Постигане на достъпно здравеопазване;
• Реформа в Спешната помощ;
• Възстановяване на справедливостта и солидарността в здравноосигурителния сектор;
• Подобряване на квалификацията и условията за развитие на медицинските професионалисти.

 

Решения за достъпно здравеопазване

1. Цялостна реформа в здравеопазването с поставяне на пациента в центъра на здравната система.
2. Премахването на статута на лечебните заведения да не са търговски дружества.
3. Спазване на принципа „парите следват пациента“. Осигуряване в пълен размер и с реални средства на държавните служители.
4. Увеличаване на публичните средства за здравеопазване при еднакво третиране на всички осигуряващи се лица.
5. Анализ и въвеждане на промени кои клинични пътеки могат да излязат от болничната помощ и да преминат към доболничната.
6. Анализ и промяна на начина на формиране на  цените на клиничните пътеки, с цел премахване на  диспропорциите между финансирането на отделни заболявания и  остойностяването на  труда на медиците.
7. Въвеждане на диагностично свързаните групи на мястото на клиничните пътеки.
8. Намаляване на доплащането в брой в здравната система, повишаване на публичните разходи за здравеопазване и контрола върху изразходването им.
9. Създаване на фонд, който да поеме здравното осигуряване на социално слаби български граждани, които нямат финансова възможност да плащат своите здравни осигуровки.
10. Изграждане на Национална многопрофилна детска болница.
11. Премахване на лимитите в лечебните заведения.
12. По-голямо финансиране на доболничната помощ и долекуването.
13. Намаляване на доплащането за лекарства и освобождаване на НЗОК от ДДС за медикаменти и медицински изделия.
14. Намаляване на административните процедури, скъсяване на сроковете за разкриване, преобразуване и закриване на лечебни заведения.
15. Въвеждане на електронно здравеопазване, електронна здравна карта, електронни рецепти и електронно досие.
16. Приемне на нов Закон за правата и задълженията на пациента.
17. Провеждане на нова активна политика за стимулиране на неосигурените граждани за плащане на здравните осигуровки.
18. Създаване на електронен регистър за провеждане на търгове с доставчиците на лекарства и консумативи за лечебните заведения и НЗОК.
19. Увеличаване на броя и вида на медицинските дейности, които се извършват, без да се хоспитализират пациентите.
20. Прилагане на комплексни мерки за прекратяване на ненужни хоспитализации, които са два пъти повече от средното за ЕС.
21. Премахване на лимитите и ограниченията за сключване и изменение на договорите за основния пакет медицински дейности.
22. Стимулиране на конкуренцията между доставчиците на лекарства и различните видове медицинска помощ с цел подобряване на качеството и намаляване на разходите.
23. Въвеждане на модерни методи на остойностяване и ценообразуване, за постигане на справедливо разпределение на разходите и повишаване на ефективността в системата на здравеопазването.
24. Замяна на количествените изисквания с истинска стандартизация на процесите.
25. Подобряване на контрола над медицинските дейности чрез активно участие на пациентите в него.
26. Създаване на регистър на медицинските изделия и осъществяване на контрол.
27. Разработване и внедряване на нова институционална и финансова политика за психичното здраве.
28. Подобряване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ, стоматологична помощ и фармацевтично обслужване в малките общини и населени места.
29. Прилагане на стимулиращи мерки за заемане на незаети практики на общопрактикуващи лекари. Създаване на условия от държавата общопрактикуващите лекари да работят близо до пациента.
30. Увеличение на средствата и дейностите за профилактика, превенция и здравна просвета. Измeнение в Кодекса на труда, като бъде осигурен един почивен ден на всеки работещ за извършване на задължителни годишни профилактични прегледи.
31. В областта на ранното откриване на заболяванията, промоцията на здравето, профилактиката и рехабилитацията, продължаване на финансирането на съществуващите програми.
32. Въвеждане на скринингови изследвания за откриване на заболявания със значима лична, обществена и финансова тежест.
33. Осигуряване на програмно финансиране за лечение на наркомании и други зависимости.
34. Осигуряване на държавно програмно финансиране за лечение на психичните заболявания.
35. Осигуряване на държавно програмно финансиране за насърчаване на органната и тъканна трансплантация.
36. Продължаване на финансирането и дейността на Центъра за асистирана репродукция.
37. Създаване на нормативни условия и инвестиции в изграждането на центрове за сестрински грижи, палиативна помощ и домашен патронаж.
38. Създаване на публични информационни центрове за промотиране на здравословен начин на живот.
39. Провеждане на профилактика на социалнозначимите заболявания, превенция и редуциране на нивото на риска от рисковите фактори в социалната и околната среда
40. Създаване на програми за здравно образование.
41. Изграждане на национална информационна система за контрол и мониторинг на безопасните и здравословни условия на труд.
42. Поне петкратно увеличение на практиките по профилактика и превенция, включително чрез политики за преодоляване на основните фактори за увреждане на здравето: нездравословно хранене, мръсен въздух, пътен травматизъм, нездравословни условия на труд.
43. Повишаване на контрола над факторите на околната среда – въздух, вода, храни, среда и др., влияещи на високата заболеваемост у нас.
44. Прилагане на комплексни мерки за намаляване на общата смъртност.
45. Прилагане на комплексни мерки за намаляване на детската смъртност у нас.
46. Създване и управление на Фонд за лечение на болните деца, с граждански борд, който да провежда контрол връху дейността му.
47. Прилагане на комплексни мерки за увеличаване на продължителността на живота в България.
48. Премахване на ДДС за лекарствата, финансирани от НЗОК, както и други здравни фондове, които акумулират средства от здравни вноски.
49. Създаване  на възможности за публично-частно партньорство в общинските лечебни заведения.
50. Повишаване на държавния и обществения контрол върху разходването на публичните средства за здравеопазването.

Решения за реформа в Спешната помощ

1. Гарантиране на всеобща, достъпна, качествена и навременна Спешна помощ за всички български граждани, без изключение, финансирана с публични средства.
2. Увеличаване на възнагражденията на заетите в Спешната помощ.
3. Незабавни инвестиции в подобряването на материално-техническата база, осигуряването на линейки и съответната апаратура за тях, както и на екипи на Спешната помощ, в това число и на нормативно установения резерв.
4. Комплекс от мерки за реорганизация и подобряване на информационните процеси в Спешната помощ.
5. Въвеждане на регламенти за телемедицина в Спешната помощ.

 

Решения за подобряване на квалификацията и условията за развитие на медицинските специалисти

1. Комплекс от мерки за преодоляване на недостига на медицински специалисти - 1/3 от лекарите са в пенсионна възраст, а медицинските сестри са три пъти по-малко от необходимите за нормалното функциониране на здравната система.
2. Удовлетворяване справедливите искания на медицинските специалисти за увеличаване на заплащането и по-добри условия на труд.
3. Преодоляване на диспропорциите в заплащането на медицинските специалисти, които в момента са в рамките до 50 пъти.
4. Стимулиране на студентите по медицина при завършване да избират специалности, при които се очертава опасен дефицит.
5. Инвестиции в осигуряване на специализация в т.нар. медицина на третата възраст.
6. Спешни мерки за повишаване на знанията и уменията сред лекари и друг медицински персонал в предприемачество и стопанско управление и мерки, свързани с насърчаването на частната инициатива в инфраструктура, предлагаща здравни услуги, съобразени с променящата се възрастова структура на населението.
7. Насърчаване на международният обмен на знания и информация между България и страните членки на ЕС в областта на здравеопазването и провеждането на мерки за адекватна подготовка на системата на здравеопазване за предоставяне на здравни и медицински услуги на чужди граждани, в т.ч. чуждоезиково обучение, информационни системи, обща подготовка по основните регламенти на правото на общността и др.

 

5. СПРАВЕДЛИВА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Политически цели:

• Мерки за финансово подпомагане на българските граждани за  заплащане на битовите сметки  за ток, вода, парно, природен газ, дърва.
• Създаване на нови национални програми за заетост в условията на няколко кризи и включване в пазара на труда на младите хора;
• Създаване на система за ваучери за услуги с фокус децата и най-уязвимите;
• Насочване на социалните помощи към постигане на по-ефективна демографска политика;
• Подкрепа на политиките за семейството;
• Справедливо подпомагане на хората с увреждания;
• Преизчисляване и увеличаване на пенсиите.

Мерки за финансово подпомагане на българските граждани  за  заплащане на битовите сметки за ток, вода, парно, природен газ, дърва   и  други

В условията на няколко кризи – енергийна, икономическа, социална и др., българските граждани имат нужда от подкрепа от държавата за навременното заплащане на сметките им за електрическа енергия, вода, парно, природен газ, дърва, пелети и др. Все повече битови потребители се затрудняват да си плащат  битовите сметки поради липсата на нормални  доходи и високата инфлация в страната. За това организираме кампания „Не плащай“, докато не бъдат приети законодателни промени в подкрепа на енергийно бедното население в страната, което е над 3 000 000 човека.

1. Въвеждане на понятието енергийно беден за битовите потребители. За всяко лице държавата да осигури доплащане на разходите му  за енергия за отопление за един имот  / електрическа, топлинна, природен газ, дърва, пелети /, които са над 10 % от средномесечните му доходи.
2. Гарантиране на всеки български гражданин до 18 години и над 70 години, и на всички, които са  в групата на енергийно бедните месечно по 3 куб. м. вода на достъпна цена, като разликата между утвърдената от КЕВР и достъпната цена ще се поема от държавата.

3. Даване на възможност за разсрочване на плащането на битовите сметки без заплащане на лихви и двойно удължаване на сроковете за плащането им.

 

Решения за нови програми за заетост в условията на няколко кризи и включване в пазара на труда на младите хора

1. Създаване на мярка „България е моето вкъщи” на стойност 200 млн. лв. за 50 000 сезонни работници.Тъй като голяма част от тях, по причина на пандемията от COVID-19 и последвалите кризи, са изгубили работата си и не виждат перспектива, мярката цели да ги задържи и/или върне в България. По нея държавата ще плаща за наемането на работа на сезонни работници в България от български работодатели, както и на такива, които искат да наемат български сезонни работници, връщащи се от чужбина. Държавата ще заплаща възнаграждение и осигуровки на всяко новооткрито сезонно работно място в селското стопанство, услугите и други сезонни дейности. Мярката ще доведе до нови работни места, събиране на български семейства и раждане на децата им в България.
2. Създаване на Национална програма „Вече съм активен”за хора между 18 и 65 години, които нито работят, нито учат, нито имат каквато и да е трудова активност. В България младежите, попадащи в тази категория, са над 160 хиляди. Програмата ще се развие със социалните партньори и ще субсидира квалификацията и всяко новооткрито работно място и осигуровка на български гражданин от тази целева група за срок от 12 месеца.

Решения за издаване на ваучери за услуги с фокус децата и най-уязвимите

Мярката е насочена към осигуряване грижа да децата и най-уязвимите, от една страна, а от друга – създаване на работни места за регистрирани безработни, хора в неплатен отпуск, социални асистенти, патронажна грижа и др. Мярката ще се финансира от социалните фондове. В момента извън услугата на социалните асистенти са над 10 хиляди души, а родителите нямат равен достъп до пазара на труда заради нуждата от осигуряване на грижи за децата си. Детската бедност засяга семействата с един родител и многодетните семейства и се нуждае от спешни и адекватни мерки. Тези тревожни тенденции, произтичащи от пандемията от COVID-19 и няколкото кризи в момента, налагат краткосрочни, но и по-дългосрочни мерки, като:

1. Създаване на постоянна програма за подпомагане на самотните родителичрез специфични мерки и държавни чекове за услуги (ваучери) за храна, социални и образователни услуги, отопление, наемане на детегледачи и др. Мярката е пряко насочена към над 500 хил. самотни родители в страната и 72 % от тях, които бедстват на прага на бедността.
2. Приемането на стратегически мерки за психичното здраве на децата, като се обхванат проблемите, възникнали вследствие на пандемията от Ковид-19 и на дистанционното обучение.
3. Предоставяне на ваучери за грижа за децата (детегледачи).
4. Предоставяне на ваучери за грижа за нуждаещи се възрастни граждани и за хора с увреждания и специални потребности.
5. Предоставяне на ваучери за поддържане на дома и домакинството и неотложни битови ремонти, които да се изпълняват от малки строителни и семейни фирми.
6. Предоставяне на ваучери за културен достъп, закупуване и ползване на книги, посещения на културни прояви и др.

 

Решения за социални помощи за по-ефективна демографска политика 

1. Изплащане на еднократни помощи за раждане на първо дете в размер на 2 000 лв., на второ дете – 3 000 лева, на трето дете – 4 000 лв., за раждането на всяко следващо дете – по 300 лв.
2. Продължаване на изплащането на майчинство за второта година в размер на не по-малко от една минималната работна заплата.
3. Увеличаване на размера на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас - от 300 лв. за 2022 г. на 400 лв. от 2023 г.
4. Продължаване на изплащането на нововъведената еднократна помощ за ученици, постъпващи в осми клас, в размер на 400 лв.
5. Изплащане на три пъти по-високи детски добавки, като се прилага диференциран подход за тяхното получаване според доходите на родителите до 5000 лева.
6. При недостиг на места в детските градини, родителите да получават ваучери за частни детски градини и ясли.
7. Продължаване на данъчната преференция за деца и данъчна преференция за родители на деца с увреждания чрез Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
8. Безплатни учебници за всички ученици в България, безплатни лекарства на всички лица до 18 години.
9. Продължаване на еднократните семейни помощи: еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане на дете; еднократна помощ при осиновяване на дете; еднократна помощ за отглеждане на близнаци; еднократна помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение; еднократна помощ за ученици, записани в първи клас; еднократна помощ за ученици, постъпващи в осми клас; еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки.
10. Продължаване на месечните семейни помощи:месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст и месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.
11. Продължаване на изплащането на обезщетения от бюджета на Държавното обществено осигуряване, свързани с осигуряването за риска майчинство -парични обезщетения за бременност и раждане, парични обезщетения за отглеждане на дете до 2- годишна възраст и парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
12. Осигуряване на равен достъп до заетост на родители с малки деца.
13. Улесняване на достъпа до пазара на труда за родители, които отглеждат деца, чрез гарантиране на условия за запазване равнището на тяхната трудова и икономическа активност, заетост и доходи.
14. Продължаване на операция „Родители в заетост“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за по-добро съвместяване на професионалния с личния живот на родителите с малки деца и предоставяне на заетост на безработни хора, чрез осигуряване на възможности за полагане на грижи за отглеждане на деца.
15. Продължаване на Програмата „Подпомагане на семейства с деца" за подкрепа за отглеждането на децата в семейна среда и насърчаване редовното посещение на училище от децата в училищна възраст и на подготвителните групи за задължителна предучилищна подготовка в детските градини или в училищата след навършване на 5-годишна възраст чрез интегриране на семейните помощи с останалите мерки за подкрепа на семейството.
16. Запазване позицията на България - на първо място в Европейския съюз - по продължителност на отпуска по майчинство, като обезщетението ще продължи да е в размер на 90 % от заплатата.
17. Продължаване на практиката при приемането на всеки нормативен акт от правителството, в оценката на въздействието задължително да се включва и отражението върху демографската политика.
18. Преразглеждане и актуализиране на коефициентите за диференциран минимален доход.
19. Прагът на бедност да се определя по оригиналната формула на НСИ, 60% от медианния еквивалентен общ доход от изследването на Евростат с приложен хармонизиран индекс на малката потребителска кошница.

 

Решения за подкрепа на семейството

1. Постигането на реална равнопоставеност между жените и мъжете чрез създаване на гаранции в сферата на законодателството, институциите и механизмите. В обществото ни има нарастваща дискриминация по полов признак спрямо жените по отношение на професионалното ориентиране, реализацията и заплащането на труда.
2. Защита на интересите на семействата с деца чрез провеждане на преференциални, облекчаващи и стимулиращи политики.
3. Защита на интересите на семействата и двойките с репродуктивни проблеми и продължаване на програмите за финансиране на инвитро процедурите и друга подкрепа.
4. Подкрепа на пенсионерските семейства, с акцент върху самотните възрастни хора, чрез създаване на подходяща социална инфраструктура за облекчаване на тяхното ежедневие и социалното им включване.
5. Намаляване на бедността чрез превантивни и целеви политики за подкрепа на нискодоходните семейства, както и чрез механизми за насърчаване на тяхната инициативност и предприемчивост.
6. Създаване на програми за превенция на ранните бракове сред етнокултурните малцинства и мерки за превенция на изоставянето на деца в България.
7. Насърчаване на включването на всички уязвими и неприобщени в обществото етнокултурни общности, живеещи в България, в образователната система и от там в пазара на труда у нас.
8. Създаване на мрежа от центрове за работа с лица със зависимости.
9. При планиране на политики за децата, детето като субект, да се разглежда като неразделна част от семейството.
10. Създаване на ефективен механизъм за осъществяване контактите между родител и дете, в изпълнение на съдебни решения и привременни мерки.

 

Решения за справедливо подпомагане на хората с увреждания

1. Възстановяване на отменените в края на 2020 г. текстове в Закона за личната помощ, които гарантират достойно заплащане на личните асистенти и предоставяне на лична помощ, съгласно индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания:

1.1 При лица изискващи грижа и наблюдение 24 часа в денонощието, след оценка, да получават 24 часа асистентска подкрепа. А хората в кома и пълна пареза, директно, без оценка, да получават 24 часова подкрепа.

• Обезпечаване на мениджъри в 28 областни града, като допълнение към  бюджет

2022 г.

1.3 Промени в Закон за социалните услуги /ЗСУ/ за обхващане на лица без ТЕЛК решения, но в невъзможност за самообслужване, както и деца с увреждания и пълнолетни лица с увреждания без определена чужда помощ, но в невъзможност за самообслужване.

1.4 Отпадане на дублираното финансиране за дневни центрове, като в месечен отчет към общините се отбелязват ползваните часове дневен център и личен асистент на месец.

• Осигуряване на право на лична помощ на нуждаещите се деца и лица с увреждания (под 90 %).
• Приемане на национална програма за подпомагане на семейства с деца с увреждания и онкоболни до 18 годишна възраст.
• Реформа в системата на ТЕЛК и преминаване към системата ICF, вкл. разширяване на обхвата на правоимащите, като се включат и лица в нужда до издаване на ТЕЛК решение (хора получили инсулт, инфаркт, онкоболни последен стадий), съгласно индивидуална оценка на потребностите.
• Ограничаване на срока на НОИ за разпореждане на пенсия при ново ТЕЛК решение до месец.
• Мерки за осигуряване на заетост за хора с увреждания, които могат да работят и насърчаване на използването на техния човешки потенциал в пазара на труда.
• Създаване на достъпна среда за хората с увреждания.
• Инвестиции в предоставянето на социални услуги, насочени конкретно към техните нужди от информация, социално подпомагане, здравеопазване, лични асистенти, домашен социален патронаж.
• Изграждане на качествено ново поколение от социални служители, които да са адекватни на съвременните нужди от социални услуги, които да работят в пряка координация със здравната и образователната системи.
• Лицата придобили множество тежки увреждания по време на раждане или в детска възраст, с невъзможност да се самообслужват и да работят, да получават при навършване на 16 години, под формата на социално подпомагане, по една минимална работна заплата.
• Приемане на Национална програма за ре-интеграция на децата в семействата им до края на 2022 г. с конкретни цели за намаляване на капацитета на 24-часови услуги (Центрове за настаняване от семеен тип) до 500 души до 2024 г. и до нула до 2025 г., с ограничаване на настаняването на деца до 6-месечен срок, необходим за отстраняване на риска от изоставяне на детето.
• Използване на капацитета и финансирането на Центровете за настаняване от семеен тип за трансформиране в услуги за кризисно настаняване в случаи на домашно насилие, за центрове за работа с деца и лица в риск, зависимости, и центрове за семейно планиране.
• Създаване на регистър на хората под запрещение, с данни и контакт на настойника, за достъп на полицията при намиране на изгубен психично болен човек.
• Усъвършенстване на регистъра за децата и хората с увреждания.

 

Решения за преизчисляване и увеличаване на пенсиите

Пенсионерите в България получават най-ниските пенсии в ЕС. По текущи данни на НОИ техният брой надвишава 2 000 000  човека. За да продължат да се спазват принципите на държавното обществено осигуряване, като  задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност  на осигурените лица, ние ще предприемем:

1. Преизчисляване на всички пенсии спрямо средномесечния осигурителнен доход от 2021 г.
2. След 2023 г. актуализацията на пенсиите ще се извършва на всеки три години, като те ще се преизчисляват на база средномесечния осигурителен доход от предходната година, а през междинните  две години по швейцарското правило.
3. Въвеждане на механизми за определяне на:

3.1 Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст  всяка година да се осъвременяна от  1 януари  и да не по-малко от  110% от официалния праг на бедност;

3.2Социалната пенсия да е не по- малко от  50% от официалния праг на бедност.

 

4. Повишаване вдовишката добавка от 26,5 % от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг  на 30 %.

 

 

6. МОДЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПОДКРЕПА ЗА НАУКАТА

Политически цели:

• Модернизиране на предучилищното и училищното образование;
• Модернизиране на висшето образование и подкрепа за науката.

 

Решения за модернизиране на предучилищното и училищното образование

През последните години тенденциите в развитието на българското образование и наука вървят в негативна посока. Образователният модел следва да се обърне с фокус върху личността в системата на средното образование – учител и ученик, както и с фокус върху приноса на образованието и науката в икономиката, заетостта и бизнеса. За прекратяването на негативните тенденции и за да се осъществи радикална модернизация в образователния модел е нужно прилагането на следните мерки:

1. Превръщането на модерното образование в национален приоритет и достигане на разходи от 4,5 % от БВП за образование.
2. Продължаване тенденцията на увеличение на учителските заплати, като възнагражденията им ще се обвържат с постигнатите резултати от обучението на учениците и инфлацията в страната. Премахване на практиката заплатите на учителите да са обвързани с броя на учениците, които обучават.
3. Пренаписване на учебното съдържание и учебните програми и поетапно преминаване към дигитално съдържание.
4. Въвеждане на нови учебни дисциплини „Финансова грамотност“ и „Защита при бедствия и аварии“, „Оказване на първа помощ“ за учениците от последните класове.
5. Създаване на условия за провеждане на част от обучението в близост до природните дадености.
6. Въвеждане след 5-и клас на задължителни, но свободно избираеми следучилищни занимания по изкуства: от творческо писане, през театър, кино, музика, танци, изящни изкуства. Тези занятия да се водят от професионалисти в съответното изкуство, които да са менторите на децата и младите хора в изграждане на доживотната им обич към културата и изкуствата. Дейността на менторите и всичко свързано с нея изцяло да се финансира от държавата. Да се осигури финансова възможност на учениците да посещават театрални постановки, филми, концерти и други.
7. Извършване на оценка на въздействието на делегираните бюджети, промяна на модела за финансиране - прилагане на проектно планирани бюджети, както и бюджети, koито са базирани на оценка на постиженията на научните и учебни заведения и на съотносимост към нуждите на икономиката и обществото.
8. Инвестиране в изграждането на модерна училищна инфраструктура и спортни бази в учебните заведения. Всяко учебно заведение с физкултурен салон.
9. Осигуряване на училищни автобуси за системата на образованието и на средства за тяхната поддръжка.
10. При недостиг на места в детските градини и ясли родителите да получават финансово подпоматане за частни детски градини и ясли.
11. Създаване на Национална програма „Лаптоп за всяко дете“ с подсигуряване на лаптоп, интернет и компютърна периферия за всички ученици и учители.
12. Въвеждане на трайни съвременни практики за дигитално обучение и дистанционно образование.
13. Актуализиране на законите и нормативните актове, регулиращи образователните отношения.
14. Създаване на гъвкава система за включване на децата със специални образователни потребности в масовото училище, като се ангажират родители и специалисти в този процес.
15. Фокусиране на усилията в професионалното образование и квалификация, както и в ученето през целия живот.
16. Фокусиране на усилията в задържането на децата в образователната система и намаляване дела на отпадащите от нея, в т. ч. и въвеждане на стимули за деца и младежи в неравностойно положение – младежи от социалните домове, малцинствата, бежанци, имигранти и др.
17. Създаване на адекватни на развитието на обществото, нуждите на икономиката и заетостта учебни програми за достигане на добрите европейски и световни стандарти за грамотност.
18. Създаване на стандарти и учебни програми за придобиване на умения за включване в пазара на труда.
19. Създаване на специализирани паралелки или училища за обучение за придобиване на средно образование и професионална правоспособност (eл. техници, шлосери, монтьори, водопроводчици, автомонтьори, кадри за туризма и др).
20. Разработване на Програма за обучение на кадри в съответствие с изискванията на пазара на труда при нисковъглеродна икономика.
21. Създаване на условия и възможности за безплатни допълнителни занимания /извънкласни, под формата на курсове/ за деца с изявени таланти /математически, художествени/, която да осигурява равен достъп до специализираните гимназии, вкл. и за децата, чиито родители нямат финансова възможност да заплащат допълнителните курсове, необходими за прием в съответните училища.

 

 

Решения за модернизиране на висшето образование и подкрепа за науката

1. Превръщането на висшето образование, науката, изследователската и развойната дейност в национален приоритет и достигане на разходи от 1% от БВП.
2. Финансиране на науката и висшето образование на базата на оценка на постиженията на учебните заведения и на съотносимостта им към нуждите на икономиката и обществото.
3. Привличане на финанси от националните и международни фондове и програми, от бизнеса, от участия в партньорски проекти, работа в мрежи и др.
4. Стимулиране на обмена на учени и преподаватели и възможностите за специализации и участия в научни форуми, практики в авторитетни институти и научни и образователни институции.
5. Популяризиране на извършените вече промени в Закона за висшето образование и приемане на по-нататъшни промени за привеждане на план-приема към нуждите на икономиката и за насърчаване реализацията в страната на завършилите.
6. Приемане на законодателни мерки за обвързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор, насочени към:
   1. изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на обществените потребности от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли;
   2. промени в структурата и управлението на държавното висше образование, създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с обществените потребности и тези на бизнеса;
   3. при финансирането на държавните поръчки в сферата на висшето образование приоритизиране на техническите специалности, бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки, които са от решаващо значение за развитието на икономиката;
7. Разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението.
8. Ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и НТИМ (STEM) уменията (науката, технологиите, инженерството и математиката) и разширяване на обучението по математика, финанси и предприемачество.

 

7. ТРУД И ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ

Политически цели:

• Развитие на човешкия капитал;
• Създаване на национални програми за непрекъсната и масова квалификация;
• Създаване на програми за предприемачество на млади хора;
• Провеждане на голяма трудова реформа и актуализация на трудовото законодателство за подкрепа на малките фамилни предприятия;
• Въвеждане на стимули за корпоративна социална отговорност.

 

Решения за развитие на човешкия капитал

1. Привеждане на българското законодателство и административни процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики.
2. Строителство на детски ясли и градини, вкл. чрез публично-частно партньорство.
3. Насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията, създаване на възможности за внедряване на цифрови технологии, повишаване на дигиталните умения на работниците/служителите чрез създаване на инструменти за финансиране от фондовете на ЕС.
4. Разширяване функциите на Агенцията по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за нуждите на българската икономика.
5. Разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труда на чуждестранните работници и специалисти с български произход.
6. Осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.
7. Осигуряване на възможност за лица от български произход за придобиване на статут на уседналост след 3 години законно пребиваване на територията на страната.
8. Осигуряване на възможност за достъп до образование и пазар на труда на лица, на които един от родителите е с българско гражданство.

 

Решения за създаване на програми за масова квалификация и програми за предприемачество

1. Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез предоставяне на възможности за стажуване и работа при работодател в реална производствена среда.
2. Въвеждане на стимули за работодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители.
3. Специален фокус върху младите хора до 29 години и инвестиране в тяхната заетост чрез финансиране на обучения и програми за предприемачество, насърчаване на старта на собствен бизнес, иновациите и др.
4. Актуализация на трудово законодателство за подкрепа на малките фамилни предприятия.
5. Активна подкрепа от страна на държавата и насърчаване на средните и големи предприятия да възприемат, като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност.
6. Провеждане на голяма трудова реформа чрез изменения в Кодекса на труда, с цел защита на правата на работниците и служителите, вкл. със създаване на условия за въвеждане на четири дневна работна седмица, гъвкаво работно време, хоум офис и други.
7. Създаване на условия за ограничаване и пълно премахване на заплащането на труда с т.нар. „средства под масата“.

 

8. ПРАВОСЪДНА РЕФОРМА И ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА. ПРЕОСНОВАВАНЕ НА ИНСТИТУЦИИ

Политически цели:

• Осъществяване на дълбока правосъдна реформа;
• Промени в Наказателния кодекс;
• Промени в Конституцията;
• Допълнителна оптимизация на системата;
• Преосноваване на институции.

 

Решения за осъществяване на дълбока правосъдна реформа

1. Премахване на Великото народно събрание.
2. Реализиране на мащабна съдебна реформа за справедлив досъдебен процес и децентрализиране на прокуратурата.
3. Ограничаване безконтролната власт на главния прокурор.
4. Въвеждане на обжалваемост пред съд на актовете на Прокуратурата, които засягат основните права и свободи, вкл. и постановленията за привличане в качеството на обвиняеми и на отказите да се образува наказателно производство.
5. Осигуряване на прозрачно кариерно развитие и атестация на магистратите, според постигнатите резултати.
6. Прекратяване на политическата намеса в съдебната власт.
7. Незабавен избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Създаване на ясни и прозрачни правила за функционирането на ВСС. Създаване на методически правила за уеднаквяване на съдебната и досъдебна практика. Усъвършенстване на процедурите за кариерно развитие на магистратите при свеждане до минимум на субективния фактор при извършваните назначения. Създаване на ефективни правила за контрол на етичното поведение на магистратите, бързо и еднакво прилагане на дисциплинарни мерки при нарушаването им и условия за избягване на корупция.
8. Приемане и иницииране на процедура за предсрочно прекратяване на мандата на настоящия главен прокурор.
9. Създаване на ясни и прозрачни правила за по-добро управление на съдебната система – ефективно и прозрачно управление на кадрите от ВСС; ясно разпределение на бюджетните средства; по-добро разпределение и назначение на кадрите; ясни и точни правила за оценка на работата на съдиите, прокурорите и следователите; създаване на условия за уравняване на натовареността на съдиите и прокурорите, като елемент от качественото и бързо правосъдие; осигуряване на условия за независимост, ефективност, прозрачност и граждански контрол на съдебната и правоохранителната система; създаване на реални механизми за осигуряване на общите хуманни ценности, свързани с върховенство на закона, защита на човешките права и равен достъп до правосъдие.
10. Премахване на общия надзор за законност в търговски и граждански дела, упражняван от прокуратурата.
11. Създаване на ясни и прозрачни правила за назначаване на активни, отговорни и компетентни административни ръководители на отделните звена на съда, прокуратурата, следствието и органите за охрана на обществения ред.
12. Създаването на ясни и прозрачни правила за осъществяване на върховенство на закона. Това е свързано с непрекъснато повишаване на качеството на правораздаването, освен чрез създаване на условия за бърз и ефективен процес и чрез непрекъснат анализ и извършване на законодателни промени за оптимизиране на процеса и повишаване на квалификацията на магистратите, особено в областите на правото на ЕС и правата на човека.
13. Въвеждане на прозрачността като основен приоритет в работата на органите на съдебната система. Осъществяване на непрекъснат диалог с гражданите и неправителствените обществени организации за подобряване на работата на системата.
14. Въвеждане като основно изискване бързото и качествено обслужване на гражданите при спазване на изискванията на закона и без допълнително бюрократизиране.
15. Ефективна работа с медиите за създаване на благоприятна среда за прилагане на върховенството на закона. Използване на силата на медиите и гражданското общество за създаване на обществена нетърпимост към прояви на зависимости и корупция.
16. Извършване на непрекъснат анализ на законодателството с цел повишаване на качеството му.
17. Намаляване на формализма в наказателните производства.
18. Въвеждане на технологични оптимизации за по-бързо разглеждане и проследяемост на делата.
19. Спешно и цялостно въвеждане на електронно правосъдие.
20. ВСС да прерайонира съдебната карта, за да се регулира свръхнатовареността на съдиите и прокурорите.

Решения за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс

1. Ефективност и бързина в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.
2. Въвеждане на ефективна защита на свидетели. Подобряване на наказателните мерки, включително пробацията.
3. Освобождаване от наказателна отговорност за подбудителството към подкуп, когато е в сътрудничество с държавните органи.
4. Създаване на режим за специално третиране на деца, участници в наказателното производство.

 

Решения за промени в Конституцията

1. Поправки в Конституцията, които да се предприемат само след широк обществен консенсус по следните теми:
   1. Ефективно разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебната власти и създаване на действащи механизми за взаимен контрол;
   2. Въвеждане на ефективна система за отговорност на главния прокурор и гарантиране на функционалната независимост на прокурорите от техните ръководители;
   3. Намаляване на парламентарната квота във ВСС от 11 на 5 члена;
   4. Намаляване мандата на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години;
   5. Съкращаване мандата на главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС от 7 на 5 години;
   6. Гарантиране на независимостта на съда и разделяне на управлението на съда от управлението на прокуратурата;
   7. Даване на възможност на гражданите да предлагат пряко законодателни измениня, както и да защитават конституционните си права чрез въвеждане на индивидуалната конституционна жалба; разширяване на правомощията на Конституционния съд, който да може да установява нарушения на Конституцията и в актове на администрацията и на съдебната власт;
   8. Въвеждане на възможност и граждански комитети и организации, освен партии, също да могат да предлагат кандидатски листи на избори;
   9. Създаване на конституционни гаранции за опазване на българската природа.
   10. Даване на право на законодателна инициатива на гражданското общество.

 

Решения за допълнителна оптимизация на системата

1. Структурни промени в прокуратурата, ДАНС и МВР с цел укрепване капацитета на разследването.
2. Разработване на тестове за почтеност на служителите в системата на МВР, ДАНС, прокуратурата и съда с оглед лоялността към системата и наличието на професионални качества за изпълнение на поверените им функции и задачи.
3. Осигуряване на достъп в интернет пространството на всички дела с цялото им съдържание, с изключение на класифицираната информация, а не само на постановените актове. Това ще доведе до прозрачност на целия процес, което е и превенция, и последващ контрол върху процеса.

Решения за закриване и преосноваване на институции

1. Предлагане на законодателни промени за правилата и начина на избор на членове на регулаторните органи в държавата, с цел да се гарантира конкурентна бизнес среда и защита на правата на потребителите. След приемането на законодателните изменения,  избор на нови членове на регулаторите. Даване на възможност на граждански организации да внасят предложения за избор на членове на регулаторните органи.
2. Избиране на нови бордове на държавните предприятия, след провеждане на конкурси, чрез които да се прекрати източването им.
3. Създаване на граждански бордове към институциите, за да се гарантира прозрачността и ефективността на институциите.
4. Закриване на КЗП и създаване на нова, която да работи като независим регулатор.
5. Нов Закон за КПКОНПИ, в който избора на членове ще бъде без партийни назначения и без да се отменя извършването на съдебна реформа.
6. Промяна в изпълнителния процес на Гражданскопроцесуалния кодекс.

 

9. ВЪТРЕШЕН РЕД И СИГУРНОСТ

Политически цели:

• Подобряване на средата за сигурност и повишаване качеството на услугите, свързани със сигурността;
• Прекратяване на политическата намеса в системата;
• Ограничаване на битовата и другите видове престъпност;
• Повишаване на доверието в органите на реда;
• Намаляване на корупционния натиск върху служителите;
• Подобряване на условията на труд и възнагражденията в системата;
• Структурна реформа и оптимизация на системата.

 

Решения за подобряване на средата за сигурност

Ние считаме, че високата степен на сигурност, наред с развиваща се икономика, достъпно и качествено образование и върховенството на правото са най-важните условия за успешното развитие на страната и благоденствието на гражданите. Нашето виждане за състоянието на институциите, които са ангажирани с осигуряването на високата степен на сигурност в обществото, е, че към момента те не са в адекватно състояние да го изпълнят. Причините за това са политизацията на всички нива в структурите на МВР и службите за сигурност, политически назначения в системата на базата на ходатайства и препоръки от управляващите политически сили, зависимост на кариерното развитие на ръководния състав на всички нива от засвидетелстваната лоялност към управляващите, към емблематични техни представители и техни задкулисни партньори.

Корупцията в системата за вътрешна сигурност е основен проблем. Породена от демотивацията, неясната законова рамка, безпринципното кадруване, ниското заплащане на труда, тя се превръща в сериозна заплаха за националната сигурност.

Заетите в системата на МВР (без службите за сигурност) са над 45 000 души. Това число поставя Република България, като една от страните с най-много служители на реда на глава на населението в Европейския съюз. Независимо от това, качеството на услугата на сигурността е ниско.

Битовата престъпност е с тенденция на нарастване, както и грабежите, престъпленията срещу личността и собствеността, измамите, насилието над жени и деца, употребата и разпространението на наркотици сред малолетните и непълнолетните. Обществеността смята за неприемливо бездействието на органите, заети с противодействието и превенцията в тези направления.

Отбелязва се и осезателен спад на доверието на гражданското общество към институциите, ангажирани с неговата защита. Според независимата статистика половината от престъпленията, извършвани на територията на страната, изобщо не се докладват и регистрират.

С оглед на това са нужни сериозни усилия за ограничаването и изкореняването на корупцията, освобождаване на системата от политическа намеса, независимост на кадровата политика от одобрението на политически функционери, повишаване на публичното доверие в службите за сигурност и МВР и оптимизация и разумно преструктуриране на системата.

В изпълнение на тази цел ще се предприемат следните мерки:

1. Пресичане на възможностите за политически натиск и влияние върху цялостната професионална дейност на МВР и специалните служби чрез промяна на нормативната база, както и чрез активен и постоянен граждански контрол.
2. Осигуряване на осезаемо полицейско присъствие и действие на полицията във всички населени места. Спиране на процеса за закриване на РПУ-та в малките населени места.
3. Извършване на анализ и изготвяне на програма за реформиране на правоохранителните органи за повишаване на тяхната ефективност в служба на гражданското общество.
4. Намаляване на административните структури и пренасочване на работещите там в пряката дейност по осъществяване на обществения ред и борба с престъпността.
5. Включване на гражданите в дейността на правоохранителните органи. Повишаване на качеството на административното обслужване на населението.
6. Разтоварването на МВР от несвойствени дейности като регистрации на МПС, издаване на лични документи и други.
7. Изготвяне на стратегии за ефективно противодействие на отделните видове престъпност – битови кражби, трафик на хора и наркотици, икономическа престъпност и контрабанда и др.
8. Справяне с битовата престъпност чрез превенция на криминалния контингент, повишена строгост и принципна непримиримост спрямо рецидивистите.
9. Прилагане на Национална стратегия за справяне с незаконните имигранти.
10. Превенция срещу заплахите от терористични прояви чрез активно взаимодействие с партньорските служби.
11. Мерки за справяне с високата смъртност по пътищата. Увеличаване и подобряване ефективността на контрола за шофиране в пияно и дрогирано състояние, ефективен контрол на скоростта по пътищата. Повече стационарни камери, автоматично събиране на вземанията от глоби чрез НАП.
12. Гарантиране на независимост на ръководството на полицейските и специалните служби от представителите на политическата власт, за да се подобри ефективността на професионалната работа и нейната адекватност.
13. Залагане на реално конкурсно начало при назначаването и преназначаването на ръководни длъжности.
14. Въвеждане на мандатност във висшето ръководство.
15. Ясни критерии за атестиране при кариерното развитие на служителите, като за основа се взимат най-вече позитивните резултати в професионалната им дейност.
16. Осигуряване на приоритет за звената на вътрешната сигурност в структурите на МВР и специалните служби при изпълнението на служебните им задължения.
17. Осигуряване на правомощия и ресурс за справянето със задачите по установяване и ограничаване на вътрешната корупция в МВР.
18. Фокусиране върху качеството на кадрите, свързани с разследване на корупция.
19. Ускорено въвеждане на дигитализацията и съвременните видеосистеми за наблюдение и контрол, за да се намали административната тежест в системата, да се освободи оперативен човешки ресурс и да се ограничи корупционният риск.
20. Въвеждане на задължителен периодичен тест за лоялност на ръководните кадри от службите, за осигуряване на обществен ред и сигурност, както и за оперативните служители на специализираните звена в системата.
21. Повишаване на възнагражденията и справедливо остойностяване на положения извънреден и нощен труд, за да се намали чувствително демотивацията на служителите, ”професионалното им прегаряне” и податливостта им към корупция. Заплатите на служителите от МВР да се увеличават  автоматично с процента на увеличение на заплатите на депутатите.
22. Оптимизирането на вътрешната структура, щатовете и бюджета в сектора на сигурността и МВР.
23. Фокусиране върху текущото обучение на действащите служители в практическо и в теоретично направление. Независимите статистики сочат, че познаването на профилираните нормативни документи (закони, правилници, инструкции и т.н.) са на изключително ниско ниво.
24. Прилагане на мерки за подобряване на комуникационните умения и чуждоезиковото обучение на служителите, което би допринесло и за повишаване на доверието на обществото.
25. Предоставяне на повече правомощия на районните инспектори с цел повишаване на авторитета на МВР сред общностите.
26. Насочване на значителен ресурс към разследващите полицаи и експертите по криминалистика като основният двигател на досъдебното производство.
27. Изготвяне на обективен анализ на криминогенната обстановка в цялата страна по отношение на битовата престъпност в по-малките населени места, на базата на който да се изработи план за адекватна и навременна реакция.
28. Сформиране на мобилни групи съвместно със силите на жандармерията, както и постоянни и временни постове, които своевременно и успешно да реагират на сигнали за посегателства, във взаимодействие с местните власти.
29. Насочване на ресурс към овладяване на различни бедствия и аварии, както на национално значими обекти, така и в населените места. Ревизиране на съществуващите планове и инструкции на основата на анализ на риска и нова оценка на наличните сили и средства за противодействие.
30. Създаване на регионални кризисни щабове като оптимален вариант за действие в кризисни ситуации, които да гарантират субординацията, координацията и комуникацията между отделните ведомства и сили, ангажирани със задачите по справянето с кризите.
31. Модернизиране и въвеждане на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия (НСРПО) за всички области в страната. Въвеждане на SMS съобщения и приложения за смартфони за спешно уведомяване на гражданите при бедствия и кризи.
32. Изработване и изпълнение на държавна програма за пълното възстановяване на щетите от наводненията и бедствията  в селата от Пловдивска област.
33. Въвеждане на модерни системи и процедури за подобряване на дейността по издирване на укриващи се от закона лица.

 

10. ОТБРАНА И ПОВИШАВАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА АРМИЯТА

Политически цели:

• Преглед и създаване на Стратегическа програма за развитие на Въоръжените сили;
• Модернизация и развитие на отбранителните способности;
• Развитие на човешките ресурси за повишаване на качеството и интегриране на новостите в сектора;
• Насочена програма към „Зелен пакт“ в сектор Отбрана за минимизиране на вредите върху околната среда;  
• Насочени инвестиции в научни и развойни дейности в сектор Отбрана.

Стратегическа цел на отбранителната политика на РБ е защита на териториалната цялост, независимостта и суверенитета ни съгласно Конституцията на РБ. Постигането ѝ се реализира чрез национални усилия и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. В основата на тази политика са Въоръжените сили на РБ.

Отбраната е критично важен и незаменим фактор за силна и убедителна външна политика на всяка съвременна държава. Тя е елемент от жизнено значение за защитата на националните интереси на България в днешния отворен и взаимообвързан свят. За нашата страна ефективна отбрана е немислима без водещата и интегрираща роля на външната ни политика за осигуряване на надеждни съюзници и многонационални решения. Само с многонационален подход и със съвременни, оперативно ефективни и постоянно боеспособни въоръжени сили, отбраната на България може да изпълни своята роля. Обратното я превръща в опасна илюзия за сигурност и в „черна дупка за източване на ценен национален капитал – човешки, материален и финансов.

Острият недостиг на способности  на Българската армия, в резултат на който отбранителната мощ на България е критично малка, налага търсенето и получаването на външни гаранции за националната сигурност на страната, каквито на настоящия етап и в обозримо бъдеще предоставят единствено членството в НАТО и ЕС и тесните връзки в отбранителната сфера със страните-съюзници.

За подобряване на предлаганите  и предоставяните от НАТО и ЕС външни гаранции за националната ни сигурност е необходимо България да участва много по-активно и целенасочено в подобряването на ефективността на тези съюзи и отразяването на нейните национални интереси при формирането на тяхната политика по отбрана и сигурност.

С оглед на това в рамките на мандата ще:

1. Създадем модерна отбранителна политика, предлагаща създаване на отбранителни способности на Въоръжените сили, съответстващи на рисковете и заплахите за сигурността на страната ни - изграждане и развитие в съответствие с националните традиции, с националните интереси и със съюзните отношения и политики в рамките на НАТО и ЕС;
2. Гарантираме принос на Въоръжените сили към националната сигурност в мирно време и към колективната отбрана и дейности в рамките на Алианса и ЕС в подкрепа на международния мир и сигурност.
3. Постигнем оперативна съвместимост на българските ВС с партньорите от НАТО,
   ще развием ефикасни бойни способности и повишаване на оперативната ефективност на военните формирования.

 

Решения за финансиране и модернизация на армията

1. Постигане в рамките на мандата на ниво от 2% от БВП на разходите за отбрана,
   съответстващи на националните потребности и на решенията на НАТО от 2014 г.
2. Продължаване на процеса на модернизация и превъоръжаване на ВС на РБ и на техническата и преодоляване на техническата и технологична изостаналост на Българската армия чрез закупуване на ново въоръжение и бойна техника въз основа на инвестиционна програма, приета от Народното събрание и съдържаща основните проекти за модернизация с ясни срокове и източници на финансиране.
3. Повишено внимание към киберсигурността, изграждане и придобиване на системи за кибернетична сигурност и включването им в защитени мрежи в рамките на общата система на НАТО.

 

Решения за развитие на човешкия капитал в армията

1. Развитие на човешките ресурси – приоритет на коалицията в рамките на мандата.
2. Повишаване на социалния статус и висока мотивация на военнослужещите за служба във ВС на РБ.
3. Активна социална политика, включваща повишаване на средните месечни възнаграждения и постигане на конкурентно на пазара на труда заплащане на военнослужещите и на служителите от системата на МО. Заплатите на военнослужищите се да се актуализират автоматично с процента на увеличение на заплатите на депутатите.
4. Усъвършенстване на системата за допълнителни възнаграждения и компенсации в зависимост от условията на служба и работа.
5. Разработване и прилагане на адекватен на рисковете и отговорностите на военнослужещите социален пакет с изразена грижа за техните семейства.
6. Прилагане на комплекс от мерки, насочени към повишаване на привлекателността на службата в армията и към преодоляване на проблема с незаетите длъжности във военните формирования.
7. Стабилност и предсказуемост на кариерното развитие на военнослужещите.
8. Развитие на военно-образователната система, на академичната среда и на технологичните възможности на военно-образователните структури, гарантиране на квалификацията и на повишаването на знанията и подготовката на кандидатите за служба във ВС и на военнослужещите.

 

 

11. ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Политически цели:

• Осъществяване на балансирана и отговорна външна политика;
• Активно участие на България при формирането на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС;
• Контрол върху ситуацията в региона на Черно море;
• Развитие на прагматичен диалог с Русия при спазване правото на ЕС и в контекста на Източното партньорство на ЕС;
• Интеграция на Западните Балкани;
• Балансирани отношения на България с Близкия Изток;
• Приобщаваща политика спрямо българите в чужбина.

 

Решения за балансирана външна политика на България в рамките на ЕС и региона на Черно море

1. Недопускане на въвличането на България под какъвто и да е предлог за участие във военни действия с други държави.
2. Изграждане на балансирана и отговорна външна политика на България, изхождайки от правата и задълженията, произтичащи от членството на страната в ЕС и НАТО и от евроатлантическите ценности.
3. Активно участие на всички нива в дебатите при формирането на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС и при прилагането на инструментите за външна дейност с акцент върху приоритетните направления.
4. Активно ангажиране с политиките за интеграция на Западните Балкани, чиито външнополитически приоритети са свързани с тясно асоцииране или членство в ЕС.
5. Отчитане на динамичната геополитическа среда и състоянията на нестабилност в непосредствена близост до границите на страната и до границите на нашите съседи.
6. Постоянен мoниторинг и оценка на развитието на ситуацията в региона на Черно море от гледна точка на рисковете и възможностите, включително и що се отнася до енергийните доставки.
7. Изграждане на капацитет за бърза реакция и минимизиране на евентуалните негативни ефекти върху страната при продължителност на нестабилността в региона на Черно море, в т.ч. да се идентифицират възможностите за гъвкавост, „червените линии и случаите, при които да се търсят възможности за компенсации.
8. Засилване на междуинституционалното сътрудничество при ясно очертан координационен механизъм.
9. Изработване на стратегия за лансиране и подкрепа за кандидатури на представители на българската администрация и в частност на МВнР за командироване като Seconded National Experts или Temporary Agents в централите на ЕК и ЕСВД (при определени приоритетни направления).

 

Решения за отношенията на България в рамките на ЕС

1. Активно включване в дебатите и във взимането на решения за функционирането и бъдещото развитие на ЕС, в т.ч. за Зелената сделка в условията на настоящата енергийна криза.
2. Влизане на България в Шенген и Шенгенската система за сигурност, което ще позволи българските граждани да пътуват без паспортен контрол през вътрешните граници на ЕС и ще улесни допълнително българския бизнес и търговия.
3. Утвърждаване на България като надеждна външна граница на ЕС и надеждна преграда пред международната престъпност и бежанския натиск.

 

Решения за външните отношения с Русия

1. Поддържане на отворени каналите за комуникация и осъществяване на прагматичен диалог по всички въпроси от взаимен интерес, изхождайки от общите европейски ценности и съобразено с общия подход на ЕС.
2. Отчитайки принципите на политиката на ЕС в отношенията с Русия и   готовността на Русия да спазва основните принципи на международното право и международно поетите ангажименти  да се  определя външната политика на България с  Русия и съобразно националните ни интереси.
3. Поддържане на контакти между хората, на културния и социален обмен между представителите на гражданското общество на двете страни.
4. Развитие на търговските отношения при спазване на европейските изисквания и търсене на прагматичност и взаимна изгода.

 

Решения за регионалното сътрудничество в Черно море

1. Засилване ролята на България и участието й в различните регионални формати на сътрудничество в региона на Черно море (Черноморско икономическо сътрудничество, Черноморска синергия и стратегия на ЕС за региона на Черно море, Източно партньорство).
2. Оценка и идентифициране на приоритетни секторни партньорства в различните инициативи, в които България има национален интерес да участва и да отстоява регионално лидерство.
3. Активизиране на възможностите за проектно ориентирано сътрудничество между заинтересувани страни от региона при диалог с европейските институции и евентуално европейско финансиране.

 

Решения за отношенията между България и страните от Западните Балкани

1. Подкрепа за ускоряване на европейската интеграция на Западните Балкани при изпълняването на необходимите политически, социални и икономически реформи в тези страни, с оглед на факта, че европейска перспектива на всички държави в региона е гаранция за сигурност и стабилност на България.
2. Подкрепа за присъединяване на Северна Македония към ЕС при гарантирано спазване правата на българските общности, прекратяване използването на езика на омразата и стриктно изпълняване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.

 

Решения за външните отношения между България и Близкия Изток

1. Извършване на анализ на взаимоотношенията в търсене на баланс между политическия и икономическия подход във външните отношения на България с Близкия Изток.
2. България да се ангажира активно в развитието на контакти със страни, които доскоро отсъстваха от картата на непосредствените ни интереси, в т.ч. и страни членки на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив.
3. Сътрудничество с аналитични центрове и научни институти и привличане на експертен потенциал за развитие на външнополитически инициативи в сектора.

 

Решения за българите в чужбина

1. Осигуряване на консулска защита в държави, в които България няма дипломатически представителства, чрез сътрудничество с други държави членки на ЕС.
2. Въвеждане на единна електронна административна система на консулствата, която да оптимизира предоставянето на административни и консулски услуги за българските граждани извън страната в съкратени срокове и на разумни цени.
3. Създаване на нов и работещ Закон за българите в чужбина, чрез който да се оказва ефективна подкрепа за българските граждани и малцинства.
4. Разрешаване въпроса с пенсионните осигуровки и дължими данъци на нашите сънародници в чужбина.
5. Разширяване мрежата на български културни институции, училища, неделни училища и църкви извън страната и подкрепа от държавата на българските общности зад граница.

 

 

 

12. МЕСТНА И РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

Политически цели:

• Увеличаване на дела от приходите от данъци, който остава в местните хазни и финансова децентрализация;
• Зависимост на общинските и местните бюджети от броя на населението и регионалните специфики;
• Промяна в управлението и функционирането на европейските и национални програми за регионално развитие;
• Ограничаване на политическия натиск и партийните назначения и намаляване на корупционния риск в местната власт.

 

Решения за промяна на управление на местни и общински бюджети

1. Нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините.
2. Нов подход в регионалната политика, насочен приоритетно към създаване на дигитални и интернет базирани работни места, индустриални зони и фокусирана държавна подкрепа за регионите с по-ниска икономическа активност.
3. Разпределение на отговорностите между местната власт, при спазване принципа на субсидиарност.
4. Изземване на правомощия от централната власт и прехвърлянето им към регионалната, включително:

• правото на местните власти да участват в разпределението на местните данъци и такси;
• правото на местните власти да предоставят на гражданите всички публични услуги, които биха могли да бъдат по-ефективни, ако се извършват на място;

5. Политики за по-равномерното икономическо и социално развитие на общините, в т.ч. между Северна и Южна България.
6. Спазването на принципа „замърсителят плаща“.
7. Намаляване на административните тежест и регулации.
8. Пазарни политики при управлението от страна на държавата (в т.ч. и като монополен собственик) на местни и регионални ресурси – гори, земя, минерални ресурси, недвижими имоти, съоръжения, инфраструктура, болници, образователни институти и дори предприятия с регионално значение.
9. Контрол върху законността и спазването на пазарните принципи при приватизация на предприятия, продажби на недвижимо имущество, концесии, отдаване под наем, управление и други дейности на територията на цялата страна.
10. Ограничаване на корупционните практики сред администрацията под натиска на политически и партийни интереси.
11. Укрепване на административния капацитет и квалификацията на общински служители и спиране на политическите и партийни назначения и назначенията без конкурс.
12. Осигуряване на изборност на кметове на населени места с население над 100 души и осигуряване на самостоятелни бюджети на кметствата.
13. Създаване и управление на фонд от 500 млн. лева за развитие на Северозападния район на страната, подобряване на инфраструктурата и условията на живот, разкриване на нови работни места.

 

Решения за промяна в управлението и функционирането на европейските и национални програми за регионално развитие

1. Цялостен одит на ефекта от оперативните програми и цялостно опростяване на начина и формите за кандидатстване по програмите, без да има необходимост от външни консултанти, които са овладели достъпа до оценителските и управляващи органи и са в основата на корупцията и неефективното усвояване на европейските фондове.
2. Насочване на средства от националния бюджет и европейски средства към погранични райони и райони с изостанало развитие.
3. Подкрепя от държавата на политики по догонващо развитие за изостаналите райони като Северозападна България, Странджа, едните райони на Североизточна България и малките населени места.

 

13. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТРАНСПОРТА И ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Политически цели

• Включване на сектора на транспорта в Зелената сделка;
• Модернизация на транспорта и ограничаване на вредното въздействие върху околната среда;
• Модернизация, безопасност и сигурност на пътната мрежа;
• Инвестиции в екологичен железопътен транспорт;
• Изграждане на по-висок капацитет на морските и речните пристанища;
• Повишаване качеството на летищните услуги и свързаност на летищата с близките населени места;
• Оптимизиране на европейската транспортна схема с фокус максимална полза за България от европейските транспортни коридори;
• Намаляване на пътния травматизъм и нов Закон за движение по пътищата.

 

Решения за модернизиране на сектора на транспорта

1. Включване на инфраструктурните проекти в сектора на пътния, железопътния, морския и речния, както и въздушния транспорт в „Зелената сделка“.
2. Внедряване на информационни системи за оптимизиране на транспортните процеси.
3. Изграждане на непрекъснати, последователни и постоянни транспортни мрежи, които да осигуряват бързо и безопасно придвижване.
4. Подобряване на цялостната транспортна ефективност, което ще намали разходите за операторите и потребителите и ще подкрепи икономическото развитие.
5. Синхронизиране на наличния обществен транспорт чрез обща карта, така че да се намали ползването на личен транспорт във връзка с ограничаване на вредните емисии.
6. Синхронизиране на пътния с железопътния транспорт с фокус преодоляване на транспортната откъснатост на гражданите от населените места и пренасочване до края на мандата до 25 % от сухопътните превози на товари към железопътния и воден транспорт.
7. Оптимизиране на европейската транспортна схема с фокус максимална полза за България от европейските транспортни коридори.
8. Инвестиции и разширяване на интермодалните терминали с цел съкращаване на времето на транзитно преминаване през страната и превръщането на България в стратегически транспортен възел.
9. Модернизиране на сектора на железопътния транспорт с цел безопасен, бърз и екологичен транспорт на хора и стоки. Внедряване на алтернативни енергийни захранващи източници и електрификация на ЖП-мрежата в страната.
10. Модернизиране на подвижния ЖП състав с цел гарантиране на европейско ниво на транспортната услуга за пътниците.
11. Модернизиране на пристанищата по р. Дунав и възстановяване на целогодишното корабоплаване.
12. Изцяло нов Закон за движение по пътищата, който обръща фокуса към пътната безопасност.
13. Намаляване на процента на нарастване на автомобилния товарен трафик чрез предоставяне на допълнителни стимули за използване на железопътен и воден транспорт, посредством подобрени интермодални съоръжения.
14. Стратегия за поетапно ограничаване на автомобилния трафик, след анализ на регионалните особености, с цел намаляване на замърсяването на атмосферния въздух.
15. Разработване и прилагане на национална програма за стимулиране, ползването на електрически автомобили.

 

Решения за модернизация, безопасност и сигурност на пътната мрежа

1. Внедряване на съвременен технически контрол за движение по пътищата - контрол на скоростта, на теглото на тежкотоварните автомобили и на линейно управление на магистралния трафик.
2. Ревизия на средствата за строителството на АМ „Хемус“.
3. Изграждане на АМ „Черно море“, както и на магистралите Русе – Велико Търново, София – Калотина, скоростния път Мездра - Ботевград и тунела под Шипка.
4. Доизграждане на АМ „Струма в кратки срокове, съобразно всички екологични изисквания и запазване на биоразнобразието.
5. Изготвяне и приемане на стандарти за приемане на строителството и за поддръжка на шосейната инфраструктура.
6. Повишаване на безопасността и сигурността на пътищата чрез въвеждане на технически стандарти за адекватна пътна маркировка, релефна и светлоотразяваща маркировка, поддръжка на крайпътните елементи и др.

 

Решения за екологичен железопътен транспорт

1. Изграждане на ЖП линиите, които се финансират с европейски средства:
   • По Механизма за свързана Европа: Пловдив – Бургас, Волуяк – София и София – Елин Пелин,
   • По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ - Елин Пелин – Пловдив
2. Рехабилитация и модернизация на ЖП линиите Русе – Велико Търново, Видин – Кулата, Мездра – Горна Оряховица, както и София - Гюешево (граница с Република Северна Македония).
3. Осигуряване на свързаност с Румъния и дунавските пристанища през Добрич и Силистра.
4. Приоритет на ЖП линиите Русе – Варна и Горна Оряховица – Каспичан при възстановяване на проектните скорости по всички направления.
5. Стартиране на проучвателни и проектни дейности за изграждане на нови участъци от жп мрежата по направленията Левски, Троян, Попово, Асеновград, Златоград и към границата с Република Гърция.
6. Внедряване на съвременни средства за осигуряване на безопасно движение на влаковете, гарантиращи оперативна съвместимост с Европейската система за управление на движението на влаковете (ERTMS/ETCS сигнализация и други).

 

Решения за по-висок капацитет на морските и речните пристанища

1. Инвестиции в речните пристанища с фокус върху превозите на контейнери и специализираните терминали.
2. Изграждане на нови площадки за обработка и съхранение на контейнери на пристанища Варна и Бургас.
3. Финализиране на системата за навигация по р. Дунав, оптимизации за подобряването на корабоплаването, маркировките, измервателните станции и прилагане на мерки за безопасността на корабоплаването.
4. Инвестиции в пристанищните терминали за пътнически и круизни кораби.

 

Решения за по-високо качество на летищните услуги

1. Подпомагане на летищните оператори, като се спазва европейското законодателство с оглед преодоляване на резкия спад обслужени пътници и гарантиране на устойчиво възстановяване на сектора, безопасност и качествено обслужване по летищата;
2. Продължаване на мерките за постигане на единно европейско небе;
3. Изграждане на адекватни ЖП връзки към всички международните летища в страната, както следва:
   • Железопътна връзка Слънчев бряг – Летище Бургас – Бургас;
   • Трамвайна линия Варна - Летище Варна;
   • Железопътна връзка Пловдив - Летище Пловдив.

 

14. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО, ГОРИ И РИБАРСТВО

Политически цели:

• Гарантиране на свободната конкуренция в земеделския сектор;
• Създаване на Национална програма „Семейно стопанство“ и подкрепа за младите фермери;
• Подкрепа за животновъдството, зеленчукопроизводството, трайните насаждения, биологичните култури, производството на мед и билки, преработвателната промишленост;
• Устойчивост на хранителната сигурност;
• Разумно управление на горите и спиране на незаконната сеч;
• Устойчиво управление на сектора на рибарството.

 

Решения за създаване на национална програма за семейни стопанства и политики в подкрепа на младите фермери

1. Създаване на Национална програма „Семейно стопанство”, която ще предоставя земя и пари на домакинства за зеленчукопроизводство, традиционни култури, производство на рози, мед, билки, плодове и за животновъдство.
2. Поощряване чрез подходящи политики супермаркетите да предлагат стоки, произведени от семейните стопанства.
3. Засилване на връзката между търсенето и предлагането, както и стимулирането на семейните стопанства да се обединяват във вериги за да отговорят на изискванията не само на местния пазар, но и на европейския.
4. Финансово подпомагане на семейните стопанства, за да постигнат по-високи резултати при стремежа им да отговорят на екологичните изисквания на Европейския съюз.
5. Подкрепа и рекламиране на семейните ферми, като алтернатива и възможност неангажираното население в другите отрасли на икономиката да се развива и просперира.
6. Подобряване на политиките за подпомагане и достъп до публично финансиране на младите фермери и семейните стопанства. При целенасочена политика малките жизнеспособни земеделски стопанства могат да увеличат потенциала си и да подобрят икономическите си показатели.
7. Разработване на политика за подкрепа на младите и дребни фермери да управляват по-ефективно своите стопанства, което ще им помогне да се адаптират по бързо към пазарните промени, институционалните и климатичните условия.
8. Стимулиране на тяхната модернизацията и подкрепа за внедряването на модерни и високи технологии чрез тясното сътрудничество с научните среди.

 

Решения за гарантиране на свободната конкуренция в земеделския сектор

1. Насочване на националните политики и финансови стимули не просто към получаването на субсидии или помощ, а повишаването на конкурентоспособността и производителността на земеделските стопанства.
2. Развитие на земеделието и животновъдството, като се постави на научна основа и се използват съвременните научни постижения.
3. Засилване на ролята на националния протекционизма в отговор на съвременните европейски и световни тенденции.
4. Изграждане на стабилна връзка между търсенето и предлагането както на вътрешни, така и на външния пазар.
5. Подобряване пазарната ориентация на българските производители на селскостопанска продукция, чрез адекватна национална политика.
6. Подобряване на жизнеспособността и рентабилността на сектора чрез подкрепа за оптимизиране на структурите на фермите, развитие на сектори като зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство и инвестиране в модернизация на производствата.
7. Укрепване на социално-икономическите структури в селските райони в отговор на определените европейски ценности.
8. Подкрепата на младите и иновативни земеделски предприемачи, с която да се гарантира бъдещето на производството на хранителни продукти в България.
9. Насърчаването на интелигентен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, както и съхраняване и опазване на околната среда.
10. Насърчаване и споделяне на знания, иновации и дигитализация на селското стопанство, както и насърчаването на тяхното усвояване.
11. Налагане на мораториум върху цените на основните хранителни продукти.
12. Ограничаване на монополите в земеделския сектор, предотвратяване на картелирането и спекулата в търговията с основни суровини. Ограничаване на правото на площта на арендуване на земеделската земя от един арендатор.
13. Провеждане на професионални курсове за обучение на арендаторите.
14. Арендаторите, които обработват над 10 000 дка, задължително да назначават поне един агроном в стопанството си.
15. Приоритетно кредитиране и максимално усвояване на субсидиите от фамилните, малките и средноголемите земеделски стопанства за формиране на средна класа в земеделието и устойчиво развитие на човешките ресурси в селските райони.
16. Финансово подпомагане и нисколихвено кредитиране с гратисен период за стратегически важни подотрасли на земеделския сектор (животновъдство, рибовъдство, зеленчукопроизводство и овощарство, традиционни култури, мед и билки).
17. Кредитиране на въвеждането на високи технологии в земеделието и добри фермерски практики.
18. Развитие на аграрното средно и висше образование и наука, съобразно приоритетите в аграрния сектор за повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие чрез ускорено внедряване на научните постижения и високите технологии във фермерската практика и за опазването на околната среда.

 

Решения за устойчиво животновъдство

1. Засилено подпомагане и стимулиране на отрасъла на животновъдството чрез наличните финансови инструменти, с цел засилването на доходите на стопанствата и засилването на интереса към този вид производство.
2. Във всяка животновъдна ферма на всеки двадесет хиляди броя животни да има поне един ветеринарен лекар. Възстановяване на общинските ветиринарни служби в малките населени места, с цел повишаване на контрола при отглеждането на животните и получаване на бърза медицинска помощ за тях.
3. Подобряване на достъпа не само до европейския пазар, но и до международния.
4. Насочване на стимулите за подкрепа, обвързани с конкретни резултати.
5. Стимулиране на инвестициите, модернизацията и технологичното обновление в отрасъл, което ще подобри значително продуктивността и съответно приходите.

 

Решения за устойчиво зеленчукопроизводство

1. Правилно насочване на политическите и финансови стимули за постигане на конкретни резултати в сектора.
2. Обвързването на производството на зеленчуци с търсенето, внедряването на нови технологии и научни изследвания, повишаване на конкурентоспособността и добавената стойност в сектора.

 

Решения за устойчивост на трайните насаждения

1. Правилно насочване на стимулите за подпомагане и обвързването им с конкретни резултати.
2. Създаване на адекватна национална политика за подкрепа и защита на българското производство на трайни насаждения.
3. Насърчаване и стимулиране на инвестициите и модернизацията на стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждания.
4. Изграждането на стабилна и продуктивна верига между производители и търговци, с цел задоволяване изискванията на българските потребители, които стават все по-информирани и взискателни към фактори като цена и качество.

 

Решения за устойчивост на биологичните продукти

1. Повишаване интереса на потребителите към консумацията на биологични продукти.
2. Изграждане на стабилна връзка между търсене и предлагане.
3. Създаване на подходящи стимули както политически, така и финансови, обвързани изцяло с постигнатите резултати и отговарящи на съвременните пазарни тенденции.
4. Внедряването на нови технологии и научни изследвания, както и засилването на ролята на научния сектор в производствените процеси.

 

Решения за устойчивост на производството на мед и билки

1. Засилване ролята на държавата в ангажираността ѝ да изгради адекватна нормативна база за защита числеността на пчелните семейства, тяхното опазване и размножаване.
2. Изграждане на адекватна система за своевременно предупреждение и организиране на притежателите на пчелни семейства при употребата на пестициди от земеделските стопани.
3. Създаване на специална програма за опрашване на земеделските култури.
4. Изграждане на стабилна връзка между търсене и предлагане. Насърчаване на търговията с български пчелни продукти и мед не само на националния, но и на международния пазар.
5. Повишаване интереса на потребителите към консумацията на българските билки и изграждането на стабилна връзка между търсене и предлагане.
6. Създаване на подходящи стимули както политически, така и финансови, обвързани изцяло с постигнатите добри резултати и отговарящи на съвременните пазарни тенденции в производството на билки.
7. Внедряването на иновации и научни изследвания, както и засилването на ролята на учените в производството на билки.

 

Решения за устойчивост на преработвателната промишленост

1. Подобряване на политиката за прекратяването на нелоялните практики, налагани от големите търговски вериги, което е основна функция на Комисията за защита на конкуренцията.
2. Изграждане и подобряване на съществуващите вериги между производители, преработватели и търговци.
3. Насърчаване на връзката между бизнеса и научните организации за внедряването на иновации, нови практики и технически подобрения в производствените вериги.
4. Насърчаване на националните политики за подобряване на покупателната способност на населението.

 

Решения за устойчивост на хранителната сигурност

1. Интензивна финансова и национална подкрепа на преработвателните предприятия със собствено производство на суровини и на земеделските производители със собствена преработвателна база.
2. Свързване на инвестициите за преработка със стандарти за качество и използване на местни суровини.
3. Обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с ангажименти за осигуряване на пазар на местни земеделски производители.
4. Подкрепа на дейности при преработката на храни, като окачествяване, изкупуване, съхраняване, транспорт на суровините.
5. Търсене на допълнителни механизми за борба с нелоялните търговски практики и нерегламентирания внос, особено при зеленчуци и плодове.
6. Прилагане на модерни и адекватни политики в областта на хранителната сигурност.
7. Увеличаването на дела на българските храни, предлагани на пазара, както и стимулиране на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики.
8. Стимулиране използването на суровини, произведени в България.
9. Засилване ролята на държавата като посредник при износ на земеделски продукти от страната.

 

Решения за устойчиво управление на горите и спиране на незаконната сеч

1. Налагане на мораториум върху планираната горска сеч за критичните точки.
2. Ясна регламентация при извършване на промени в горския фонд (включване, изключване, замяна, продажба, закупуване и др.)
3. Подобряване на нормативните разпоредби в много аспекти на управлението на горите.
4. Редуциране на нерегламентираното ползване на дървесина за сметка на увеличаването на младите горски насаждения.
5. Увеличаване на инвестициите и грижите за възстановяване на горския фонд в страната, с цел задоволяване на потребностите на националния пазар.
6. Устойчиво поддържане и опазване на горските ресурси на страната.
7. Засилване на научно-развойната дейност в сектора.
8. Насърчаване на активната дейност на гражданския сектор и подобряване на прозрачността при управлението на горския фонд.
9. Забрана за промяната на предназначението на горите от извършени замени за срок от 20 години, лесопригодни гори и земи от Горския фонд, освен за важни публични цели, чрез промяна на устройствените планове на населените места.
10. Възможност на собствениците на гора за избора на начина на управление и организация при провеждането на дейностите в собствеността им, в съответствие със законовите норми.
11. Инвестиране в горската инфраструктура (пътища, просеки и други).
12. Да се изгради единна информационна система проследяваща и оповестяваща наличието на нерегламентирани дейност в горския сектор.
13. Подобряване на отчетността на добития дървен материал, както от страна на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), така и на общините.
14. Предприемане на адекватни мерки срещу сивия сектор.
15. Ускоряване изграждането на единна електронна система, която да обработва цялата информация по отношение на планирането, маркирането, ползването, освидетелстването, експедирането и преработката на дървесния материал.
16. Засилване ролята на гражданския сектор и контрол в сектора.
17. Увеличаване събираемостта на наказателните постановления за нарушения в горите.

 

Решения за устойчиво управление на рибарството

1. Въвеждането на по-строги финансови мерки и по-строг контрол в крайбрежните зони на Черно море, както и на защитените зони по Натура 2000.
2. Осигуряване на адекватно финансиране за жизнеспособните аквакултурни стопанства.
3. Оптимизиране на административните структури, обслужващи сектор „Рибарство и аквакултури“.
4. Постигане на по-големи резултати при изпълнението на стратегиите на Местните инициативни рибарски групи.

 

 

15. ОКОЛНА СРЕДА, УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ И НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДНИТЕ ЕМИСИИ

Политически цели:

• Строги политики по опазване на околната среда и за чиста природа;
• Забрана за строителство в защитените зони;
• Разумно управление на природните ресурси;
• Разумно управление на отпадъците;
• Политики за чист въздух и намаляване на вредните емисии;
• Разумно управление на водите;

Решения на устойчиво управление на ресурсите

1. Стимулиране на преминаването към кръгови и споделени модели на потребление.
2. Забрана на строителството в защитени зони - дюни, морския бряг, природни паркове и др.
3. Спиране на незаконната сеч и новозалесяване на изсечените територии в планините и забрана за сечища във вододайните зони.
4. Прекратяване източването на язовирите. Реален ремонт на язовирните стени и намаляване загубите по водопреносната мрежа.
5. Гарантиране на пълна прозрачност на концесиите, включително на договорите за търсене и/или проучване за концесия и др.
6. Запазване на мораториума на Народното събрание от 2012 г. за проучване и добив на шистов газ. Златна Добруджа трябва да се опази чиста.
7. Преразглеждане на режимите за добив на суровини и гарантирате на задължителното им съгласуване с местните общности, включително чрез допитвания по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

 

Решения за устойчиво и разумно управление на отпадъците

1. Прекратяване на зариването на България с боклук – забрана за внос на боклук от трети страни, ограничаване на местата и срока за съхраняването му, премахване на мълчаливото съгласие при издаване на разрешения за площадки и инсталации за третиране и горене на боклук.
2. Въвеждане на формулата „Замърсителят плаща“ при определяне на такса „битови отпадъци“ за всяко домакинство и за всяко юридическо лице на базата на количеството реално генерирани отпадъци.
3. Въвеждане на разделно сметосъбиране и недопускане на смесването на потоците на рециклируемите с биоразградимите и другите отпадъци.
4. Прилагане на пакет от мерки за постигане на приетите от Европейския парламент цели до 2035 г. рециклираните отпадъците да достигнат 65%, а депонираните – 10%.
5. Изграждане на модерна система за сметосъбиране и устойчиво управление на отпадъците.
6. Стимулиране на бизнеса да се ангажира с технологии за чисти ресурси и съхраняване на енергия, както и с рециклиране.
7. Мерки за включване в кръговата икономика на малките и средни предприятия и за намаляване на екологичния им отпечатък чрез подобряване на енергийната и ресурсната им ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници, ползване на рециклирани продукти и др.
8. Поощряване на домакинствата за разделното събиране на отпадъци в домовете и за намаляването на разхищението на ресурси и храни, облекла и обувки.

 

Решения за по-чист въздух

1. Програма за гарантиране на по-чист въздух в българските градове – подмяна на замърсяващите отоплителни инсталации, въвеждане на стандарти за твърдото гориво, осъществяване на контрол върху замърсяващи производства и спиране на нерегламентираното изгаряне.
2. Монтиране на измервателни станции за въздуха до индустриалните замърсители с информация в реално време.
3. Въвеждане на по-високи такси и санкции за автомобилите с наднормено замърсяване.
4. Електрификация на градския транспорт.
5. Въвеждане на стимули за използване на електромобили и стимулиране на изграждането на зарядни станции.
6. Създаване на алармен праг и въвеждане на глоби за държавата при всеки ден на превишение на минималните допустими нива на замърсяване, които ще се събират в специален фонд за мерки срещу замърсяването на въздуха: разширяване на мрежата от комплексни измервателни станции, стимулиране на незамърсяващи превозни средства и др.
7. Въвеждане на по-строг контрол и по-големи санкции за индустриалните замърсители.
8. Въвеждане на стимули за използването на централното отопление, електрическа енергия, природен газ в отоплението на населението с цел поетапно намаляване на ползването на твърдо гориво.
9. Разработване на програми и проекти за подобряване качеството на въздуха и климатичните промени.

Решения за устойчиво управление на водите

1. Приемане на нов Закон за извънредната ситуация в енергийния и водния сектор.
2. Преглед и анализ на изпълнението на Стратегията и развитието на водоснабдяването и канализацията в България за периода 2014 г. -2023 г.
3. Приемане на нова Стратегия за развитието на ВиК сектора с хоризонт до 2050 г.
4. Пълна ревизия на дейността на „Български ВиК холдинг“ АД.
5. Приемане на нов Закон за водоснабдяване и канализация, чрез който да бъдат защитени правата и интересите на потребителите, като се определя социалната поносимост на цената на ВиК услугите по нов начин.
6. Гарантиране на всеки български гражданин до 18 години и над 70 години, и на всички, които са в групата на енергийно бедните месечно по 3 куб. м. вода на достъпна цена, като разликата между утвърдената от КЕВР и достъпната цена ще се поема от държавата.
7. Даване на  възможност за развитие на общинските ВиК дружества извън териториалните Асоциация по ВиК  в съответните области, където населението и общинските съвети са съгласни.
8. Подобряване състоянието на водния сектор в България и създаване на единна система за управление на водните ресурси в страната.
9. Прилагане на пакет от мерки за преодоляване на загубите на питейна вода, които понастоящем са над 60 % в преобладаващата част от регионите.
10. Разработване на цялостна национална стратегия за минералните води и тяхното използване в икономиката, здравеопазването и туризма.
11. Въвеждане на регистър на язовирите и тяхното състояние, както и оценка на риска, свързан с тяхната експлоатация.
12. Въвеждане на регистър на ВЕЦ и минивецове на реките за запазване на речните екосистеми, в съгласие с изискванията на ЕС.
13. Въвеждане на принципа „замърсителят плаща”.
14. Увеличаване на поливните площи.
15. Строги мерки за опазването на екосистемата на Черно море, реките, биологичното разнообразие и влажните зони.
16. Прекратяване и инкриминиране на незаконната сеч в крайречните и крайбрежните гори.
17. Инкриминиране на незаконния добив на инертни материали по поречията на реките.

 

16. РАЗВИТИЕ УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ В СТРАНАТА И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ КРИЗИТЕ ЗАСЕГНАЛИ СЕКТОРА

 

Политически цели:

• Целенасочени усилия за стимулиране на развитието на туризма и преодоляване на последствията от кризите, които са го засегнали ;
• Изготвяне на дългосрочна програма за развитието на туризма, в т.ч. по видове;
• Оптимизация на визовия режим за граждани от страни извън ЕС при посещение с цел туризъм.

 

Решения за стимулиране на сектора и преодоляване на последствията от кризите

1. Създаване на комплексна и взаимообвързана нормативна база относно държавните икономически стимули в областта на туристическите услуги – ясна и дългосрочна данъчна политика, лицeнзионна политика, политика в областта на таксите, застраховането и т.н.
2. Развитие на потенциала на българския туризъм чрез утвърждаването на страната ни като световна туристическа дестинация, привличаща платежоспособни чрез целенасочена стратегия и стимули от страна на държавата за бизнеса.
3. Насочване на усилията към туристическия продукт, като се развива не само традиционният, но и нови негови алтернативи – културен, винен, селски, приключенски, екологичен, балнео, ски и др.
4. Прилагане на маркетинговите инструменти за сегментиране на туристическия пазар и избор на целеви пазари с подходящ начин за позициониране на туристическия продукт на тях.
5. Създаването на единен, положителен и устойчив "бранд" за България.
6. Финансиране от държавата на бранда и насочване на ресурс към реклама на България, като тристическа дестинация.
7. Цялостна стратегия за обучението на кадри и развитието на човешкия капитал в туризма на фона на общо изискване за преход към икономика на знанието и с оглед щетите от кризите в страната.
8. Създаване на механизъм за насърчаване на вътрешното потребление чрез финансово стимулиране и ползване на данъчни облекчения.

 

Решения за изготвяне на национална програма за развитие на туризма

1. Изготвяне на дългосрочна програма за развитие на устойчив туризъм, която да включва и дългосрочна политика по опазване на природните богатства, забележителности и природни дадености, в т.ч. дигиталнни и маркетингови стратегии за тяхното промотиране.

 

2. Приемане на нов Закон за туризма и нова Наредба за категоризация на туристическите обекти.

 

3. Преструктуриране на Министерството на туризма.

 

4. Създаване на фонд за гарантиране на пътуванията.
5. Въвеждане на данъчни и други икономически стимули за развитието на сектора, в

т.ч. за подобряване на  инфраструктурата и за привличането на чуждестранни и

местни инвестиции.

7. Провеждане на национална политика за "гостоприемство" на всички нива и развитието на допълнителни туристически услуги.
8. Създаване на план за изграждането и поддържането на националната, регионалната и местната туристическа инфраструктура. Изграждане на модернизирана туристическа инфраструктура към общините.
9. Създаване на единен електронен туристически регистър на туроператорите и туристическите агенти.

1. Засилване на сътрудничеството между професионалните училища и университетите по линия на професионалното образование и разработване специални учебни планове свързани с подготовка на кадри за работа в туризма – камериерки, туроператори, турагенти и други.

10. Разработване на квалификационни програми за обучение на хора в неравностойно положение за работа в туризма.

1. Разработване на програми за оптимална трудова заетост и подпомагане на екскурзоводите.
2. Осигуряване на високоскоростен интернет на територията на всички музеи и туристически обекти.

13. Създаване на направления за диверсификация на туристическия продукт и създаване на благоприятни условия и среда за развитието на всички форми на   специализиран туризъм като културно - историческия, балнеоложкия, екологичния, селския и конгресния туризъм и др.
14. Финансиране на проекти за възстановяване на традициите, обичаите, културно-историческото и архитектурното наследство и местните особености.
15. Насочване на европейски фондове към малките и семейни фирми в туризма – стаи за гости, къщи за гости, семейни хотели, апартаменти за краткосрочно отдаване.
16. Модерни образователни програми за предприемачи за микро- и малките предприятия в туризма.
17. Насърчаване на семейното предприемачество и увеличаване на възнагражденията.

 

Решения за оптимизация на визовия режим за граждани от страни извън ЕС при пътувания с цел туризъм

1. Въвеждане на механизъм за издаване на електронни визи и на международната практика за поставяне на визи „on arrival на граничните пунктове за пътувания с цел туризъм на граждани от трети страни.
2. Облекчаване на визов режим за сезонни работници от трети страни с цел осигуряване на работна ръка за сезонния туризъм.

 

17. ПОДКРЕПА ЗА КУЛТУРАТА И СВОБОДНИ МЕДИИ

Политически цели:

• Защита, подкрепа и развитие на българската култура и сектора на културата и творческите индустрии;
• Гарантиране свободата, независимостта, компетентноста и обективността на медиите и словото;

 

Решения за подкрепа на културата

1. За сектор „Култура“, да се провежда  национална политика, изцяло финансирана от държавата.
2. Изготвяне на Национална стратегия за развитие на културата и творческите индустрии.
3. Установяване на интегрирана връзка между образование, обучение и културни иинституции. Изготвяне на нов Закон за защита и развитие на културата.
4. Установяване на интегрирана връзка между образование, обучение и културни и творчески индустрии с Национална програма „Образование чрез култура“: Въвеждане след 5-ти клас на задължителни, на свободноизбираеми следучилищни занимания по изкуства: от творческо писане, през театър, кино, музика, танц, изящни изкуства. Тези занятия да се водят от професионалисти в съответното изкуство, които да са менторите на децата и младите хора в изграждане на доживотната им обич към културата и изкуствата. Дейността на менторите и всичко свързано с нея изцяло да се финансира от държавата.
5. Закон за защита и развитие на българската класическата музика.
6. Закон за защита и развитие на българският балет.
7. Закон за защита и развитие на българският театър.
8. Закон за защита и развитие на българската книга.
9. Закон за защита и развитие на българското кино.
10. Закон за защита, подкрепа и развитие на свободните артисти от всички изкуства.
11. Закон за защита и развитие на народните читалища - най-важните дворци на културата в България, със специална програма за подкрепа и защита на народните читалища, като най-достъпните културно-просветни средища и с цел да бъдат защитени икономически и като културни средища.
12.  Нов закон за утвърждаването на меценатството и спонсорството в сферата на културата, като престижна форма на финансиране с целенасочена държавна политика за стимулиране, вкл. данъчни облекчения за меценатството и алтернативните източници на финансиране на културата, изкуствата и творческите индустрии. Осъвременяване на съществуващата законова рамка с цел подкрепа и стимули за създаване на културни продукти.
13. Увеличаване на бюджета за култура за 2023 г. на 1% от БВП, като след това всяка година да се се увеличава с 0,2 % до 1.6% от БВП в края на 4-годишния мандат.
14. Стартовата заплата за всички работещи в сферата на културата и изкуствата да се определя от средната работна заплата за страната.
15.  Стартовата заплата за сектора да се актуализира всяка година според данните на НСИ за съответната дейност.
16. За артистите, администрацията, техническите служби, които са със степен бакалавър стартовата заплата да е 1,25 от средната работна заплата за страната, а за тези с магистърска степен – стартовата заплата да е 1.5 от средната работна заплата за страната.
17. Въвеждане на подход за интегрирано разработване на стратегии, програми и планове за действие в сектора на културата на трите нива – национално, регионално и общинско.
18. Установяване на интегрирана връзка между образование, обучение и културни и творчески индустрии.
19. Финансирането в сектор „Култура“ да се раздели по начина- инфраструктурата на творческата дейност (материална база и обслужване на зрителите) и вторият канал - финансиране на творчески програми и проекти (програмно-целеви подход).
20. Разработване на механизъм за публично – частното партньорство, като перспективната форма за инвестиция.
21. Преодоляване на огромните дисбаланси на културни дейности в различните общини с целенасочена интегрирана програма.
22. Провеждане на балансирана политика на разпределяне на средствата в сектора – както за функциониране на държавните културни институти, така и за проекти на пазарен принцип за свободните артисти.
23. Ревизия и оптимизация на Национален фонд „Култура“ и свързаните със сектора институции.
24. Стимулиране на общините да създават общински фондове „Култура“.
25.  Осигуряване чрез ББР на банково кредитиране в сектора не само в условията на няколко кризи, но и след тях, заради това, че повечето предприятия в сферата на културата са малки и средни, с ниски обороти, а създаването на културния продукт понякога отнема дълъг период от време.
26. Осигуряване на гаранционни инструменти от страна на държавата за кредитни линии в сектора на културата и изкуството.
27. Въвеждане на данъчни преференции по ДДС за изкуствата.
28. Разработване на национална програма за закрила на традиционната народна култура, обичаи, традиции, фолклор и народно творчество. Стимулиране на фолклорните колективи и майсторите-занаятчии.
29. Разработване на национална програма за инвестиции в техническо модернизиране на базите, сградите и оборудването в театрите, оперите и филхармониите, концертните зали, галериите, музеите и другите културни институции.
30. Разработване на национална програма за целенасочено финансиране за изграждането на модерна инфраструктура и превръщането на археологичните и архитектурни находки в атрактивни туристически центрове.
31. Създаване на национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии. Тяхното дигитализиране и качването на електронни носители на музейните и архивните фондове ще допринесе за по-добрия контрол върху тяхната наличност и съхранение, по-лесния достъп на гражданите до културните ценности и по-благоприятни условия за развитие на научно-изследователската дейност.

Решения за свободни медии

1. Гарантиране свободата на медиите и прекратяване на политическия, лобисткия и партийния натиск върху тях.
2. Спиране на практиките на купуване на медийно присъствие с държавни средства и от представителите на държавните органи.
3. Въвеждане на регистър на собствеността на медиите.
4. Прилагане на антимонополното и антикартелно законодателство по отношение на медиите в страната.
5. Широк обществен дебат върху работата на медиите, Закона за медиите, Етичния кодекс на българските медии с цел защита на свободата на словото и преодоляване на 111-то място на България по свобода на словото.
6. Ревизия на работата и резултатите на БНТ, БНР и БТА и обвързването на финансирането им със степента на спазване от страна на програмните им схеми на публичния интерес и плурализма.
7. Задължително участие на представители на творческите и журналистическите гилдии в СЕМ.
8. Промяна в структурата на управлението на обществените медии, чрез създаване на Граждански бордове със значителни правомощия и засилване на гражданския контрол.
9. Прилагане на ограничителни мерки спрямо възможностите на медийния пазар в България да оперират офшорни собственици.
10. Преразглеждане на закона за офшорките (Закон за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици) във вид, който не облагодетелства олигархичните зависимости на медии.

18. РАЗВИТИЕ НА СПОРТА И СПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Политически цели:

• Подкрепа и децентрализация на управлението на спорта;
• Подкрепа за детския и масовия спорт и данъчни облекчения за инвестиции в тях;
• Изграждане на липсващите в около 500 български училища- физкултурни салони и спортни площадки;
• Създаване на програма за изграждане на училищни басейни и развитие на водните спортове в училище.

 

Решения за подкрепа на спорта и изграждане на спортната инфраструктура

1. Подкрепа и развитие на спорта в България, като предпоставка за подобряване на общия здравословен и психологически профил на населението, особено в периода след пандемията.
2. Преодоляване забавянето в последните години на спортната дейност и масовия спорт и гарантиране на финансовата подкрепата от бюджета.
3. Поставяне на фокус върху детските и спортните школи и осигуряване на публичен ресурс за тях.
4. Финансиране на детския и ученическия спорт и школи.
5. Изграждане на над 500 физкултурни салони и спортни площадки във всяко българско училище с липсващи такива.
6. Създаване на национална програма за изграждане на училищни басейни и развитие на водните спортове в училищата.
7. Въвеждане на благоприятни данъчни условия за спонсорство и инвестиране в спортни съоръжения за клубове, спортисти, федерации и за масов и детски спорт.
8. Децентрализация на управлението на системата на спорта.
9. Съдействие на държавата за кредитиране на спорта, за финансиране от структурните фондове на ЕС, както и по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.
10. Гарантиране на високо качество на треньорските кадри чрез образователната система и въвеждане на категоризация и лицензиране на треньорите.

 

19. НЕОТЛОЖНА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВИТЕ 100 ДНИ ОТ МАНДАТА В ЗАЩИТА НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА

Политически цели:

• Осигуряване на ударна законодателна програма в първите 100 дни на мандата;
• Приемане на законодателство за защита на обикновените хора;
• Промени в Конституцията, насочени към реформа на прокуратурата;
• Премахване на привилегиите на народните представители и висшия държавен ешелон;

 

Решения за осигуряване на ударна законодателна програма в първите 100 дни на мандата, на база на представените мерки в настоящата предизоборна програма

1. Приемане на решение за определяне на горна граница на цените на горивата.
2. Приемане на решение за определяне на горна граница на цените на основните хранителни продукти.
3. Нов Закон за извънредната ситуация в енергийния и водния сектор.
4. Изменения и допълнения в Конституцията.
5. Изменения и допълнения в Закона за личната помощ.
6. Изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване.
7. Изменения и допълнения в Закона за социалните услуги.
8. Изменения и допълнения в Закона за социално подпомагане.
9. Изменения и допълнения в Закона за хората с увреждания.
10. Изменения и допълнения в Закона за защита от домашното насилие
11. Изменения и допълнения в Закона за енергетиката.
12. Изменения и допълнения в Закона за регулиране на ВиК услугите, нов Закон за ВиК.
13. Изменения и допълнения в Закона за околната среда и водите.
14. Изменения и допълнения в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
15. Нов Закон за частния фалит.
16. Нов Закон за ограничаване дейността на колекторите, фирмите за бързи кредити и други.
17. Изменения и допълнения в Закона за кредитните институции.
18. Изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите.
19. Изменения и допълнения в Закона за публичните предприятия.
20. Изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки.
21. Изменения и допълнения в Закона за частните съдебни изпълнители.
22. Изменения и допълнения в данъчните закони.
23. Изменения и допълнения з Закона за местните данъци и такси.
24. Изменения и допълнения в Закона за съдебната власт.
25. Нов Закон за правата и задълженията на пациентите.
26. Изменения и допълнения в Закона за лечебните заведения.
27. Изменения и допълнения в Закона за здравето.
28. Изменения и допълнения в Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциараните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник фармацевтите.
29. Изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване.
30. Изменения и допълнения в Кодекса на труда.
31. Изменения и допълнения в Закона за средното образование.
32. Изменение и допълнения в Закона за туризма.
33. Изменения и допълнения или няколко нови закона в областта на културата.
34. Изменения и допълнения в Закона за подпомагане на земеделските производители.
35. Изменения и допълнения в Закона за специалните разузнавателни средства.

 

20. РЕВИЗИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Политически цели:

• Ревизия на управлението;
• Възстановяване на справедливостта с фокус върху обикновените граждани

 

Решения за осъществяване ревизия на управлението

1. Предприемане на незабавна ревизия на управлението на ГЕРБ и Четворната коалиция.
2. Създаване на специална комисия по ревизията в Народното събрание и оповестяване на план за ревизията на дейността на министър-председателя, министрите и заместник-министрите, представителите на изпълнителната власт и всички органи и институции, регулатори, държавните дружества и дружества с държавно участие и др.
3. Обхват на работата на Комисията по ревизията - ревизия на НОИ и политиките, за които плаща НОИ; ревизия на НЗОК; ревизия на НАП ; на Сребърния фонд; на Българската банка за развитие; участията на офшорни дружества в усвояване на публични средства; пенсионните дружества и тяхното състояние; търговските аташета; на сделките за износ на оръжине; средствата, дадени през годините, за електронното управление и e-правителство; предоставянето на българско гражданство; програмите за модернизиране на армията; програмите за саниране; програмите за ремонт на язовирите; държавния ВиК-холдинг и ВиК-сектора; топлофикационните и ВиК-дружествата; ревизия на масовата приватизация; средствата за изграждането и ремонтите на пътища и магистрали; държавните дружества „Автомагистрали“, „Монтажи“, Дружеството за управление и стопанисване на язовирите; Държавната консолидационна компания; Държавната петролна компания и планираните държавни бензиностанции; ВЕЦ-овете и тяхната собственост; средствата за преодоляване на последствията от COVID-кризата и причините за отбелязаната в България най-високата смъртност в ЕС по време на пандемията; всички раздадени бонуси в администрацията и възнагражденията за участия в бордове на държавни служители, в т.ч. оповестяване на лицата, които са ги разрешили и получили.
4. Ревизия на всички големи обществени поръчки на трите правителства на Бойко Борисов и Четворната коалиция и на всички знакови сделки от прехода, свързани с управляващите към съответния момент и техните партийни и приятелски кръгове.
5. Публично оповестяване на плана за ревизията, резултатите от нея и гарантиране на справедливи съдебни процеси.