ЗАКОН
ЗА ПРЕДЕЛНИ НАДЦЕНКИ НА ОСНОВНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
Глава първа
Цели и обхват
Чл. 1. Този закон урежда пределната надценка на основни хранителни продукти, начислявана от търговците при продажба на дребно.
Чл. 2. Законът има за цел да регламентира правилата за определяне на пределната надценка на основни хранителни продукти, кръга на задължените лица, обозначаване на доставните и продажните цени на основни хранителни продукти и да гарантира достъпност на основните храни за домакинствата.
Глава втора
Задължени лица
Чл. 3. Задължени лица по този закон са търговците на дребно, търгуващи с хранителни стоки, с годишен оборот от над 10 млн. лв. през предходната календарна година.
Глава трета
Определяне на видове храни с пределна надценка
Чл. 4. Този закон се прилага по отношение на основни видове храни, определени с решение на Министерски съвет и посочени в списък.
Глава четвърта
Определяне на пределна надценка
Чл. 5. (1) Задължените лица по чл. 3 определят най-малко по един продукт от всеки от основните видовете храни по чл. 4, по отношение на които се прилага пределна надценка. Определените продукти се избират от тези, продавани на най-ниските непромоционални цени от всеки вид основни храни.
(2) Определените продукти по ал. 1 не може да са имитиращи продукти.
(3) Задължените лица по чл. 3 формират продажна цена на продуктите по ал. 1 в рамките на пределна надценка в размер до 10 на сто.
(4) Надценка по ал. 3 се прилага преди начисляване на данък върху добавената стойност.
(5) На задължение лица по чл. 3 се забранява издаването на фактури за обратни услуги към доставчика относно продуктите по ал. 1.
Чл. 6. (1) Задължените лица по чл. 3 изпращат информация по чл. 5, ал. 1 и ал. 3 до Министерството на икономиката и индустрията в 14 дневен срок от публикуването на решението на Министерски съвет по чл. 4.
(2) При промяна в списъка по чл. 4 задължените лица по чл. 3 подават нова информация по чл. 5, ал. 1 и ал. 3 в 14 дневен срок от публикуване на промяната.
Чл. 7. (1) Задължените лица по чл. 3 поддържат продуктите, определени по чл. 5, ал. 1, в достатъчно количество в търговските си обекти и предлагат тези продукти на потребителите без прекъсване.
(2) При изчерпване на количествата от определен продукт, определен по чл. 5, ал. 1, задължените лица по чл. 3 предлагат за продажба друг продукт от този вид храна при спазване на изискванията на чл. 5.
Глава пета
Обозначаване на доставните и продажните цени на основни хранителни продукти
Чл. 8. (1) Задължените лица по чл. 3 предварително поставят на видно място в непосредствена близост до хранителните продукти техните доставни и продажни цени.
(2) Доставната цена, обявена по ал. 1 се формира от цената, на която задълженото лице по чл. 3 купува основните хранителни продукти от доставчика, като се приспадат цените на обратните услуги в случаите, в които са фактурирани такива.
Чл. 9. Доставната цена, продажната цена и цената за единица мярка на основните хранителни продукти трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо разписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.
Чл. 10. Задължените лица по чл. 3, които предлагат за продажба на дребно продукти от видовете храни, определени по чл. 5, ал. 1, обозначават тези продукти със специален знак, утвърден от Министерството на икономиката и индустрията.
Глава шеста
Контрол и административнонаказателни разпоредби
Чл. 11. (1) Контролът по спазване на изискванията на чл. 5 ал. 1, 2, 3 и 5 и чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.
(2) За осъществяване на контрола по ал. 1 председателят на Комисията за защита на потребителите упълномощава със заповед длъжностни лица от администрацията си.
Чл. 12. Контролът по спазване на изискванията на чл. 6 се осъществява от длъжностни лица, определени от министъра на икономиката и индустрията.
(2) За осъществяване на контрола по ал. 1 министърът на икономиката и индустрията упълномощава със заповед длъжностни лица от администрацията си.
Чл. 13. Национална агенция за приходите и Българска агенция по безопасност на храните оказват съдействие на контролните органи по чл. 11 и 12 чрез предоставяне на информация и данни.
Чл. 14. (1) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 11 имат правата съгласно чл. 192 и чл. 192а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, включително:
- на свободен достъп в проверяваните обекти;
- да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;
- да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
- да привличат външни експерти, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
- да съставят актове за установяване на нарушения и да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения по този закон и подзаконовите нормативни актове.
Чл. 15. Задължено лице по чл. 3, което наруши разпоредбите на чл. 5 ал. 1, 2, 3 и ал. 5, чл. 8 и чл. 9 се наказва с имуществена санкция в размер до 3 на сто от реализирания от него оборот в страната през предходната календарна година.
Чл. 16. Задължено лице по чл. 3, което наруши разпоредбите на чл. 6 и чл. 10 се наказва с глоба в размер на 5 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Чл. 17. Задължено лице по чл. 3, което наруши разпоредбите на чл. 7, се наказва с глоба в размер от 5 000 лв. до 50 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв.
Чл. 18. Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 15-17 се съставят от съответните длъжностни лица, определени по чл. 11 и чл. 12, а наказателните постановления се издават от ръководителя на ведомството или от оправомощено от него длъжностно лице, чийто служител е съставил акта за установяване на административното нарушение.
Чл. 19. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителна разпоредба
§1. По смисъла на този закон:
- „Обратни услуги“ са допълнителни и/или спомагателни услуги, които се предоставят от задължените лица по чл. 3, които закупуват храни по чл. 4 от своите доставчици, или свързани с тях лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
- „Годишен оборот“ е оборотът, включващ сумите на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, освободените доставки, доставките с място на изпълнение извън територията на страната, както и сумите на данъчните основи на получените авансови плащания, посочени от лицето в подадените справки – декларации по чл. 125, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност за данъчните периоди през предходната календарна година.
Заключителна разпоредба
§2. Този закон влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.
Мотиви
към проекта на
Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти
През последните месеци българските граждани са шокирани от поредно драстично увеличаване на цените на основни хранителни продукти и стоки от първа необходимост.
За периода от 2020г. до началото на 2025г. по данни на НСИ инфлацията в страната е 34%, а скока на основните хранителни продукти достига 150-200%. За този период основни хранителни продукти като ориз са поскъпнали с 83%, прясно мляко - 119%, яйца – 150%, масло – 112%.
Особено дразнещо е, че цените на абсолютно еднакви продукти в големите търговски вериги, предлагани в София и в другите европейски столици се различават като цените в България са значително по-високи от тези в Берлин, Виена и Амстердам.
В същото време двете най-големи търговски вериги хипермаркети в България реализират всяка по 3 млрд. лв. годишен оборот за 2024г, а първите 5 – общо близо 10 млрд. лв.
Огромните печалби на хранителните вериги са за сметка на българските производители на храни и на българските домакинства. Надценките на редица основни хранителни продукти, особено на млечните продукти в някои случаи достигат до 40-50%.
Този ценови удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за 700 000 работещи бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита.
Нарастването на цените на хранителните стоки има известно обективно основание, свързано с нарастването на цените на енергията и суровините, но техния ръст не би могъл да обясни изцяло увеличението с над 50% на цените на дребно на някои хранителни продукти, които присъстват в малката потребителска кошница.
Последните данни за развитието на пазара за търговия на дребно с хранителни продукти очертават ситуация, при която нормалните пазарни механизми не сработват или забавят своето действие в степен, в която не могат да се проявят пазарните конкурентни взаимодействия. Това поставя потребителите в ситуация да намалят нормалното физическо потребление на основни хранителни продукти, поради свитата покупателна способност на разполагаемият доход, особено на групата потребители с ниски до средни доходи.
Една от целите на законопроекта е постигане на трайно намаление на индекса на потребителските цени при запазване на покупателната способност на населението с ниски и средни доходи.
Приемането на Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти ще реши проблемите свързани с високата инфлация и намаленото потребление на хранителни продукти като се определи таван на надценките за поне един артикул от най-ниския ценови диапазон на съответна група продукти.
Със законопроекта се възлага на Министерски съвет да определи списък на основни хранителни продукти с пределни надценки в размер до 10%.
Задължените лица от страна на бизнеса са ограничени до предприятия с годишен търговски оборот над 10 млн. лв., което изключва всички микро и малки предприятия.
България е една от последните европейски страни, която с този закон ефективно ще предприеме мерки, за да ограничи цените на основни хранителни продукти. Във Франция, например, през миналата година държавата регулираше цените на 5000 продукта. В съседна Гърция има няколкогодишна практика с предлагане на потребителски кошници във веригите супермаркети, в които основните хранителни продукти имат фиксирани цени, което е голямо облекчение на домакинствата.
В резултат на бойкота на супермаркетите, започнал на 24.01.2025г. в Хърватия правителството увеличи броя на хранителните продукти с регулирани цени от 30 на 70. Подобни мерки предприемат правителствата на Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия в резултат на проведени през последните дни мащабни граждански кампании и бойкот на супермаркетите.
Анализът на европейските практики показва, че въвеждането на таван на цените на основни храни като контрапункт на таван на надценките, често води до натиск от страна на хранителните вериги върху производителите на храни. Затова със законопроекта предлагаме тава на надценките до 10% без обратни фактури. Защото сега търговските вериги, за да прикрият високите си надценки, издават обратни фактури на производителите на храни по всевъзможни поводи – за откриване на нов магазин, за издаване на рекламна брошура, за телевизионна реклама, за рожден ден на магазин, за вход в дадена верига, включително има и обратни фактури за кражби. Производителите са изцяло с извити ръце и са принудени да се съгласяват с тези условия, защото пазарния дял на най-големите търговски вериги достига 60%.
Със законопроекта въвеждаме задължение на търговските вериги освен продажните цени да обявяват и доставните– цените, на които купуват от производител като се приспаднат фактурите за обратни услуги.
За нарушителите предлагаме въвеждането на драконовски санкции – до 3% от годишния оборот на търговската верига.
Показателен в това отношение е примерът на Гърция, която за спекулативно високи цени в две търговски вериги наложи санкции в размер на 300 млн. евро.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
на проекта на Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти
- Основания за законодателната инициатива
Основна причина, която налага приемането на законопроекта е продължаващите високи нива на поскъпване на основните хранителни стоки в България през последните години, като за отделни видове продукти поскъпването достига 150-200% като ориз - 83% поскъпване, прясно мляко - 119%, яйца – 150%, масло – 112%.
- Цел на законопроекта
Целта на законопроекта е постигане на трайно намаление на индекса на потребителските цени при запазване на покупателната способност на населението с ниски до средни доходи, да се регулират ценовите нива на определени основни хранителни продукти при минимална намеса в пазарните отношения, както и да се въведе прозрачност за нивата на оскъпяване на основните хранителни продукти между доставната и продажната цена.
- Заинтересовани групи
Гражданите на Република България в качеството им на потребители на хранителни продукти, с фокус върху домакинствата с ниски и средни доходи;
Търговци на хранителни продукти с оборот, надхвърлящ 10 000 000 лв. за предходната календарна година;
Комисия за защита на потребителите;
Министерство на икономиката и индустрията;
Министерски съвет;
Българска агенция за безопасност на храните;
Национална агенция за приходите;
- Анализ на разходи и ползи
За прилагането на законопроекта не са необходими значителни финансови средства за държавния бюджет.
Инфлацията за страната от 2020г. до края на 2024г. е в размер на 34%, като за основните хранителни стоки тя е средно над 50% като за отделни продукти достига над 110% - 150%. Предвид високия пазарен дял на веригите хипермаркети, който достига до 60%, това е показателно за сериозността на проблема за българското общество и нуждата от държавна намеса, която за защити потребителите от прекомерни и необосновани надценки на хранителните вериги като гарантира достъпност на основни хранителни продукти.
- Административна тежест и структурни промени
Предлаганите изменения не увеличават съществено административната тежест по отношение на дейностите по защита на потребителите.
Не се изисква извършването на промени по отношение на структурата или числеността на администрацията.
- Въздействие върху нормативната уредба
Предлаганият законопроект не изисква изменения в подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона освен приемане на решение на Министерски съвет за определяне на списък на основни видове храни, по отношение на които се прилага пределна надценка.