З А К О Н
ЗА ОБСЛУЖВАНЕ, КУПУВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ
Глава първа
Цели и обхват
Чл. 1. (1) Този закон урежда изискванията и реда за регистриране, осъществяването на дейността и контрола на:
- лицата, обслужващи вземания по необслужвани потребителски договори;
- купувачите на вземания по необслужвани потребителски договори;
- Този закон регламентира дейностите по управление, обслужване, прехвърляне и събиране на вземания по потребителски договори, както и задълженията на страните по тях.
Чл. 2. (1) Разпоредбите на този закон не се прилагат за адвокати, адвокатски дружества, нотариуси и съдебни изпълнители, когато те обслужват дейности по обслужване на вземания в рамките на упражняването на своята професия.
Чл. 3. Законът има за цел да регламентира дейностите по обслужване и управление на вземания, продажбата на вземания, събиране на вземания по необслужвани потребителски договори, правата и задълженията на страните по такива договори и да гарантира защитата на потребителите.
Чл. 4. (1) За неуредените по този закон случаи се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс, правилата за защита на потребителите, включително по Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.
(2) Купувачът на кредит има само правата и задълженията спрямо потребителя, каквито предишния кредитор е имал спрямо него преди прехвърлянето на вземането по необслужвания потребителски договор, при спазване на изискванията за защита на потребителите, предвидени в нормативната уредба, включително този закон.
Глава втора
Прехвърляне на вземания по потребителски договори
Чл. 5. Купувач на вземане по необслужван потребителски договор е дружество, което в рамките на своята търговска дейност придобива вземания по необслужвани потребителски договори и е вписано в единния публичен регистър на дружествата за събиране на вземания по чл. 20 и в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции в случаите на придобиване на вземания по кредити или други финансови инструменти.
Чл. 6. Кредитор може да прехвърли вземането си по договор с потребител само на лице, вписано в единния публичен регистър на дружествата за събиране на вземания по чл. 20 и в регистъра по чл. За от Закона за кредитните институции в случаите на придобиване на вземания по кредити или други финансови инструменти.
Чл. 7. (1) Прехвърляне на вземане, произтичащо от договор с потребител, може да бъде извършено от кредитора на трето лице само при изрично съгласие на потребителя, изразено писмено в потребителския договор или негови изменения.
(2) Потребителския договор, съответно неговите изменения, съдържа данните на лицето по чл. 6, за което потребителят е дал съгласие по ал. 1.
Чл. 8. (1) За извършеното прехвърляне на вземанията първоначалният кредитор уведомява потребителя.
(2) В уведомлението кредиторът посочва размера на вземането, неговото основание, датата, на която е настъпила изискуемостта му, погасените до момента суми /главница, лихва и други/, както и лицето, на което е прехвърлено вземането. Уведомлението за прехвърляне на вземане се извършва чрез стандартен формуляр по приложение №1 към чл. 8, който съдържа и информация за последиците на давността, неравноправни клаузи и възможностите за съдебна защита.
(3) В уведомлението кредиторът е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в едномесечен срок от получаване на поканата на цената, на която дългът се прехвърля на трето лице. Кредиторът посочва банковата си сметка, по която може да се плати задължението, или посочва друг подходящ начин за плащане. Ако потребителят упражни правото си по изречение първо, сключеният договор за прехвърляне на вземането между кредитора и третото лице не произвежда действие спрямо потребителя.
Чл. 9. (1) Нищожно е прехвърлянето на вземане на лице, което не е вписано в регистрите по чл. 6, за което потребителят не е дал съгласието си по реда на чл. 7. Нищожно е и прехвърляне на вземане при съгласие на потребителя за прехвърляне, изразено в общите условия или в други принадлежности към договора, както и при уведомление за прехвърлянето, извършено от новия кредитор, включително като пълномощник на първоначалния кредитор.
(2) Прехвърлянето на следващи кредитори е недействително.
Чл. 10. Първоначалният кредитор е длъжен при писмено искане от потребителя да му предаде изпълнителното основание и всички документи, които установяват и са във връзка с вземането.
Чл. 11. (1) Когато кредиторът прехвърли вземанията си по договора за потребителски кредит на трето лице, потребителят има право да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.
(2) Недействителна е всяка клауза от потребителския договор, която изключва или ограничава правото на потребителя по ал. 1.
Чл. 12. Общите условия на договори за доставка на обществени услуги с потребители съдържат забрана за прехвърляне на вземанията на доставчиците на обществени услуги на трети лица.
Глава трета
Събиране на вземания по потребителски договори
Чл. 13. (1) При събиране на вземане, произтичащо от потребителски договор, което е прехвърлено на трето лице, новият кредитор е длъжен да постъпва добросъвестно с потребителя и да зачита правото му на чест и достойнство и на личен живот.
(2) Новият кредитор има право да предявява извънсъдебно претенциите си единствено чрез осъществяване на телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника.
(3) Новият кредитор води и поддържа регистър на цялата кореспонденция с длъжника за период от най-малко 5 години, считано от сключване на договора за прехвърляне на вземанията.
(4) Забраняват се действия и практики по събиране на вземането чрез използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или на заплаха или на обида - чрез думи или действия или нарушаващи добрите нрави включително:
- осъществяване на телефонни повиквания в периода от 20:00 до 7:00 часа, както и в почивни и празнични дни;
- осъществяване на телефонни обаждания в интервал по-кратък от 2 работни дни;
- осъществяване на контакт във връзка или по повод на вземането с лица, срещу които то не е прехвърлено;
- осъществяване на действия по събирането на работното място на длъжника;
- поставянето на уведомления и информация за дълга на потребителя под всякаква форма на обществени места;
- осъществяване на други подобни действия и практики.
Чл. 14. Новият кредитор има право само на лихва за времето на забавата за изпълнение на прехвърлените вземания. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Чл. 15. (1) Лицето по чл. 5 се задължава да изготви вътрешни правила за доброволно уреждане на възникналите спорове. Правилата се одобряват от Комисия за защита на потребителите и се публикуват на интернет страницата на дружеството, която съдържа формуляр за електронно подаване на оспорване на задължението.
(2) След подаване на оспорване от потребителя, лицето по чл. 5 е длъжно да прекрати действията по извънсъдебно събиране на вземането в оспорената му част, включително в случаите, когато не приема оспорването.
Глава четвърта
Управление и обслужване на вземания
Чл. 16. Лице, обслужващо вземане по необслужван потребителски договор е дружество, което в рамките на своята търговска дейност обслужва вземания като действа от името на кредитор или купувач на вземания по необслужван потребителски договор и е вписано в единния регистър по чл. 20 и в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции в случаите на обслужване на вземания по кредити или други финансови инструменти въз основа на писмен договор с кредитор.
Чл. 17. (1) Управлението и обслужването на вземания се извършва от лице, вписано в единния регистър по чл. 20 въз основа на писмен договор с кредитор.
(2) Договорът по ал. 1 включва:
- подробно описание на дейностите по управление и обслужване на вземанията, които се извършват от лицето, управляващо и обслужващо вземанията;
- размера на възнаграждение на лицето, управляващо и обслужващо вземанията, или начина, по който то се изчислява;
- до каква степен лицето, управляващо и обслужващо вземанията, може да представлява кредитора в отношенията му с длъжника;
- ангажимент на страните да спазват законодателството на Република България, приложимо по отношение на събиране на вземания, включително по отношение на защитата на потребителите.
Чл. 18. Лицето, управляващо и обслужващо вземания, води и поддържа регистър на следната документация за период от най-малко 5 години, считано от датата на посочения в чл. 17 договор:
а) цялата кореспонденция с кредитора и с длъжника;
б) всички указания, получени от кредитора във връзка с всеки договор, от който произтича вземането, което то управлява и обслужва от името на кредитора.
Чл. 19. Правилата на чл. 6, чл. 10 и чл. 13 намират съответно приложение към управлението и обслужването на вземания.
Глава пета
Единен публичен регистър на дружествата за събиране, управление и обслужване на вземания по потребителски договори
Чл. 20. (1) За извършване на дейност по придобиване, както и управление и обслужване на вземания по потребителски договори е необходимо юридическото лице да бъде вписано в единния публичен регистър на дружествата за събиране, управление и обслужване на вземания по потребителски договори. Условията и реда за вписване в регистъра се определят с наредба на Министерския съвет;
(2) Регистърът по ал. 1 се води и поддържа от Министерството на икономиката и индустрията по образец, утвърден от министъра на икономиката и индустрията. Регистърът е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува на интернет страницата на министерството. Регистърът се състои от два раздела съгласно глава втора и глава трета.
(3) Министерският съвет приема наредбата по ал. 1, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 1, условията за сключване на застраховка „Професионална отговорност” по чл. 21, ал. 3, както и изискванията към дейността на дружествата за събиране на вземания.
Чл. 21. (1) За да бъде вписано в регистъра по чл. 20, юридическото лице трябва да отговаря на следните изисквания:
- да има търговска регистрация в Република България като дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, като акциите може да бъдат само поименни;
- да има минимален паричен капитал в размер на не по-малко от петстотин хиляди лева, като изрично следва да бъде посочен произходът на внесените средства;
- в предмета му на дейност следва изрично да е посочена съответната дейност по чл. 20;
(2) Чуждестранно дружество за събиране вземания, което ще осъществява дейност по прехвърляне, управление и обслужване на вземания по потребителски договори на територията на Република България чрез клон или директно, се вписва в регистъра въз основа на заявление и удостоверение, издадено от компетентния орган на съответната държава, че отговаря на условията съгласно съответното национално законодателство.
(3) Дружествата за събиране на вземания трябва да имат и сключена застраховка „Професионална отговорност” за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техните задължения спрямо длъжниците, а дружествата, осъществяващи управление и обслужване на вземания – и спрямо първоначалните кредитори.
(4) За вписване в регистъра дружествата за събиране на вземания представят доказателства, че наетите от тях физически лица за осъществяване на дейността, както и лицата, които участват в управителните и контролните им органи, не са осъждани за и срещу тях няма образувано наказателно производство за престъпления против личността, престъпления против собствеността, престъпления против паричната и кредитната система и за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система съгласно Наказателния кодекс, както и срещу тях няма образувани изпълнителни производства за събиране на публични вземания в големи размери.
(5) Регистърът по чл. 20 се води от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на икономиката и индустрията.
(6) При вписване в регистъра на лицата, които осъществяват дейност по предоставяне на услуги за управление и събиране на вземания, министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение по установен образец.
(7) За вписването в регистъра по чл. 20 се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 22. (1) Не се извършва вписване в регистъра по чл. 20, а извършеното вписване се заличава служебно в срок до 7 дни от настъпване на някое от следните обстоятелства:
- когато някой от представените документи, изисквани за вписването в регистъра, е признат за недействителен или за неистински;
- когато някое от физическите лица, участващи в управителните и контролните им органи, или наето лице е осъдено с влязла в сила присъда или е обект на наказателно преследване за престъпления по чл. 21 ал. 4, или срещу него е образувано изпълнително производство за събиране на публични вземания в големи размери;
- по молба на представляващия регистрираното лице;
- при обявяване в ликвидация, в несъстоятелност, при заличаване на юридическото лице;
- при неизпълнение на задълженията по чл. 13, ал. 3 и 4;
- при умишлено въвеждане на потребителите в заблуждение относно изискуемостта, размера, вида на задължението, настъпването на погасителна давност, както и сключването на споразумение, с което умишлено се цели заобикаляне на прилагането на чл. 112 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от страна на кредитора или обслужващия вземането;
- при системно нарушение на този закон.
(2) При промяна на вписаните обстоятелства представляващият дружеството или упълномощено от него лице подава заявление за промяна в обстоятелствата, вписани в единния публичен регистър по тази глава, в 7-дневен срок от настъпването им.
(3) При налагане на наказание по чл. 29, 30 и 31 контролният орган уведомява органа по чл. 20, ал. 2 за вписване на това обстоятелство в регистъра.
(4) Служебното заличаване се извършва от длъжностното лице по чл. 21, ал. 6.
(5) Лице, което е заличено от регистъра, не може да извършва дейност по събиране на вземания. То може да подаде ново заявление за вписване не по-рано от 6 месеца от заличаването му от регистъра.
Чл. 23. (1) Изискванията към дейността регистрираните на лица се определят с наредбата по чл. 20, ал. 1;
(2) С наредбата по чл. 20, ал. 1 се определят условията за сключване на застраховка „Професионална отговорност” по чл. 21, ал. 3.
Чл. 24. (1) Дружествата по чл. 20 не могат да събират вземания по смисъла на чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Дружествата за събиране на вземания по този раздел могат да членуват в професионални организации на лицата, предоставящи такива услуги, и да приемат Етичен кодекс за професионална етика и поведение.
Глава шеста
Контрол и административнонаказателни разпоредби
Чл. 25. (1) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.
(2) За осъществяване на контрола по изпълнението на закона председателят на Комисията за защита на потребителите оправомощава със заповед длъжностни лица от администрацията си.
Чл. 26. (1) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 25, ал. 2 имат правата съгласно чл. 192 и чл. 192а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, включително:
- на свободен достъп в проверяваните обекти;
- да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;
- да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
- да привличат външни експерти, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
- да съставят актове за установяване на нарушения и да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения по този закон и подзаконовите нормативни актове.
Чл. 27. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Актовете за установяване на нарушения по ал. 1 се съставят в срок от 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от 5 години от извършването на нарушението.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 28. Принудителните административни мерки по реда на този закон се налагат от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 29. За нарушение на разпоредбите на чл. 6, 12 и 18 на виновните лица се налага глоба в размер от 3000 до 10000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 10000 до 50000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 30. За нарушение на разпоредбите на чл. 7, 8, 10, чл. 15 ал. 1 и 17 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 3000 до 10000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 31. За нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 ал. 2 на виновните лица се налага глоба в размер от 3000 до 10000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер на 5 на сто от общия оборот за предходната финансова година, но не по-малко от 50000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 32. (1) В случаите на системно нарушаване на разпоредбите на този закон контролният орган уведомява органа, вписал дружеството в регистъра по чл. 20, за извършените нарушения, санкционирани с влезли в сила наказателни постановления.
(2) Органът по чл. 20, ал. 2 заличава дружеството от регистъра по чл. 20, като посочва и датата и основанието за заличаването му.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
- „Потребител“ е всяко физически лице по §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
- „потребителски договор“ е договор между потребител по смисъла на §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и търговец за придобиването на стоки или ползването на услуги.
- „Системни нарушения“ са три или повече последователни нарушения по този закон, по Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, извършени от дружество за събиране на вземания, от наетите от тях физически лица за осъществяване на дейността, както и от лицата, които участват в управителните и контролните им органи, установени с акт на компетентен орган в рамките на шест месеца.
- „Обществени услуги“ са образователна, здравна, социална, водоснабдителна, канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска и телекомуникационна за задоволяване на обществени потребности;
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В Закона за защита на потребителите се правят следните изменения и допълнения:
- В чл. 143 се създава нова точка 20:
- дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли вземанията си на трето лице.
, а досегашната т. 20 става т. 21
- В чл. 165 ал. 3 се създава нова точка 6:
- осъществява контрол за съответствие с изискванията на Закона за обслужване, купуване и събиране на вземания по потребителски договори.
§ 3. В Закона за дейностите по предоставяне на услуги (Обн. ДВ. бр.15 от 2010 г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 2013г., изм. ДВ. бр.14 от 2015г., доп. ДВ. бр.97 2016г., доп. ДВ. бр.21 2018г., изм. ДВ. бр.17, 24, 34, 45 и 101 от 2019 г., изм. ДВ€ бр. 15 от 2022 г., изм. ДВ. бр. 41 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:
- В глава пета. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА УСЛУГИ се създава раздел V. Прехвърляне и събиране на вземания от потребители с чл. 29в и 29г:
„Раздел V.
Прехвърляне и събиране на вземания от потребители
Чл. 29в. Прехвърляне и събиране на вземания, когато получателят на услугата е потребител, се извършва по реда на Закона за обслужване, купуване и събиране на вземания по потребителски договори.“
§ 4. В Закона за потребителския кредит (Обн. ДВ. бр. 18 от 2010 г., изм. ДВ. бр. 58 от 2010 г., изм. и доп. ДВ. бр. 91 от 2012 г., изм. ДВ. бр. 30 от 2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 35 и 61 от 2014 г., изм. ДВ. бр. 14 и 57 от 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 59 от 2016 г., изм. ДВ. бр. 20 и 51 от 2018 г., … изм. ДВ. бр. 70 от 2024 г.) в чл. 26 се създават ал. 5 и ал. 6:
„(5) Когато кредиторът е кредитна или финансова институция, той може да прехвърли вземането си при условията на ал. 1 - 4 само на трето лице, което е регистрирано по чл. 3а, ал.1 от Закона за кредитните институции и чл.20 от Закона за обслужване, купуване и събиране на вземания по потребителски договори.
(6) При прехвърлянето и събирането на вземания по договори за потребителски кредит се спазват разпоредбите на Закона за обслужване, купуване и събиране на вземания по потребителски договори.".
§ 5. В Закона за кредитните институции (обн. ДВ. бр. 59 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 105 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., изм. ДВ. бр. 69 от 2008 г., изм. ДВ. бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., изм. ДВ. бр. 94 от 2010 г., изм. ДВ. бр. 101 от 2010 г., изм. ДВ. бр. 77 и 105 от 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 и 44 от 2012 г., … изм. и доп. ДВ€ бр. 79 от 2024 г.) в чл. 3а, ал. 1 думите „ако една или повече от тези дейности е съществена за него“ и изречение второ се заличават.
§ 6. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн. ДВ. бр. 59 от 2016 г., доп. ДВ. бр. 97 от 2016 г., доп. ДВ. бр. 103 от 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 20 и 51 ат 2018 г., изм. ДВ. бр. 17 от 2019 г., изм. ДВ. бр. 65 и 85 от 2023 г., изм. ДВ. бр. 41 и 70 от 2024 г.) в чл. 44 се създават ал. 5 и ал. 6:
„(5) Когато кредиторът е банкова или небанкова институция, която отпуска кредити, той може да прехвърли вземането си при условията на ал.1 само на трето лице, което е регистрирано по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции.“.
(6) При прехвърлянето и събирането на вземания по договори за потребителски кредит се спазват разпоредбите на Закона за обслужване, купуване и събиране на вземания по потребителски договори.".
§ 7. В Закона за електронните съобщения (обн. ДВ. бр.41 от 2007 г., изм. ДВ. бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., изм. ДВ. бр. 17, 35, 37, 42, 45, 82, 89 и 93 от 2009 г., изм. ДВ. бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., … изм. ДВ. бр. 97 от 2024 г.) се създава чл.227а:
,,Чл. 227а. (1) Общите условия на договора с крайните потребители съдържат забрана за прехвърляне на вземанията на доставчиците на универсална услуга на трети лица.
(2) Установяването и събирането на вземанията на доставчиците на универсална услуга от крайни потребители се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.".
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник" с изключение чл. 6, чл. 9, ал.1, изречение първо, чл. 12, чл. 15, чл. 17, ал. 1, чл. 19, предложение първо, чл. 29 за нарушения по чл. 6 и 12, чл. 30 за нарушения по чл. 15 ал. 1, чл. 31 за нарушения по чл. 15 ал. 2, чл. 32, §3, §4, §6, §7 от Преходните и заключителни разпоредби, които влизат в сила в двумесечен срок от обнародването му.
МОТИВИ
към проекта на Закон за обслужване, купуване и събиране на вземания по потребителски договори
От години българските граждани страдат от бича на колекторските фирми, упражняващи тормоз над обикновените хора. Дейността на събирачите на дългове от 30 години е без законов регламент, без правила, без контрол от никоя институция. Затова безнаказано колекторите заплашват и рекетират гражданите. Практика е да притесняват близки и роднини, възрастни хора или да компрометират гражданите на работните им места, пред колегите и началниците им.
По данни на БНБ нивата на необслужваните кредити продължават да се увеличават като в края на март 2024 г. те възлизат на 4.27 млрд. лв., при 3.85 млрд. лв. в края на декември 2023 г. Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3.74% (при 3.63% в края на декември 2023 г.), като това не включва задълженията на гражданите за битови сметки и други дългове. А по данни на Асоциация за управление на вземания 35% от случаите на просрочени задължения, прехвърлени към колектори са задължения извън банките и небанковите финансови институции, като от тях 23% са дълговете към телекоми, 5% към застрахователни компании, 2% са към компании за комунални услуги, 1% са към лизингови компании.
Според Асоциацията за управление на вземания към 2021г, когато са последните публикувани данни, случаите на събирани от колекторите задължения са 8811120, което показва сериозността на проблема за българското общество. А общата стойност на задълженията е 876,5 млн. лв. Така на практика се запазва тенденцията почти всяко българско домакинство да е засегнато от тази дейност, което налага тя да бъде регулирана.
Дори в рамките на извънредното положение през 2020г, когато стотици хиляди граждани останаха без работа и доходи, колекторските фирми продължиха необезпокоявано дейността си, въпреки забраните да събират прехвърлени кредити и лизинги. Причините за това са, че на практика никой не ги контролира. За тях няма специален регламент, не работят по ясни законови правила, няма нарочен орган, който да упражнява контрол над тях.
В момента всяка фирма или физическо лице, дори осъждано за тежко престъпление, може да събира вземания от българските граждани. В някои случаи тези вземания са недължими, защото са с изтекла давност, вече са платени или произтичат от нищожни, неравноправни клаузи.
Настоящите законодателни предложения целят да прекратят безконтролния тормоз над гражданите от колекторските фирми като въведат строги и ясни правила, забраняващи натиска над гражданите, изсветляващи работата на колекторските фирми и постигащи реален баланс между търсене на задължения и запазване на човешките права и достойнство на потребителите.
Законът предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите, от министъра на икономиката, а когато се прехвърлят задължения по кредити - и от Българска народна банка.
Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания - капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка „професионална отговорност".
Забранява се на отделни физически лица да събират задължения. Забранява се на осъждани лица да притежават, да ръководят или да са в трудови правоотношения с колекторски фирми.
При три последователни нарушения на правилата за събиране на вземания в рамките на половин година регистрацията на колекторската фирма се заличава.
Забранява се на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Забранява се на колекторите да притесняват гражданите на работните им места и в дома им, да ги дискредитират пред колегите и работодателя им, да поставят съобщения за дълга на обществени места. Когато търсят длъжника, ще имат право да го правят само писмено или по телефон, и то не по-често от интервал от 2 работни дни. Забранява се и звъненето през почивните дни и между 20:00 и 7:00 часа.
Ако потребителят смята, че не е длъжник, ще може да прекрати извънсъдебното събиране от колекторската фирма, като оспори задължението си чрез електронен формуляр на интернет страницата на дружеството за събиране на вземания.
Всеки потребител ще може да предявява срещу новия кредитор всички възражения, с които е разполагал към първоначалния кредитор.
Забранява се прехвърляне на вземане на втори, трети и следващ колектор.
По силата на предложените разпоредби задълженията за обществени услуги като сметки за ток, парно, вода, телефон няма да могат да бъдат прехвърляни за събиране от колекторски фирми.
Законодателните предложения предвиждат прехвърляне на вземане да може да се извършва само при изрично писмено съгласие на потребителя в договора, с посочване на конкретно дружество за събиране на вземания, вписано в единния регистър.
Първоначалният кредитор е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането му на дружество за събиране на вземания. Уведомлението трябва да съдържа данни за размера на вземането, неговото основание, кога е настъпила изискуемостта, какви суми са изплатени до момента и коя е колекторската фирма.
Уведомяването ще се извършва по образец, който съдържа информация за последиците от давността, наличието на неравноправни клаузи и възможностите за съдебна защита. Така потребителят ще бъде информиран за правата си и възможностите да оспори задължението.
Първоначалният кредитор ще е длъжен да даде възможност на длъжника доброволно да изпълни задължението, като посочи срок, банкова сметка или друг начин за плащане. В много от случаите се прехвърлят неголеми вземания, които потребителят би платил, без да се стига до прехвърлянето им на дружество за събиране на вземания.
Забранява се на колектори да начисляват върху главницата всякакви други разноски освен законната лихва. Допълнителни такси, записани услуги и други оскъпявания не следва да натоварват длъжника.
С предложените законови изменения се въвеждат правила и за управлението и обслужването на вземания, когато те не са директно прехвърлени, а колекторската фирма събира дълга от името на първоначалния кредитор. Фирмите, управляващи дългове, също трябва да отговарят на определени изисквания и да са вписани в единния регистър на дружествата за събиране на вземания. За тях важат същите правила за начина, по който могат да търсят длъжника, както и забраните да притесняват негови близки, колеги, да поставят информация за дълга на обществени места и по местоработата му, да му звънят късно вечер или през почивните дни.
Колекторска фирма, която системно нарушава правилата, ще бъде заличавана от регистъра, като с това осъществяването на дейност по събиране на вземания ще бъде прекратена.
За нарушения, извършени от служители на колекторски фирми при събиране на вземания се предвижда глоба в размер от 1000 до 10000 лв. При повторно нарушение санкциите са двойни.
За нарушения извършени от дружества за събиране на вземания санкциите са 5% от оборота, но не по-малко от 50000 лв. за всеки отделен случай.
Предложените законодателни промени целят да поставят правила и ограничения в работата на дружествата за събиране на вземания така че да гарантират прозрачна и добросъвестна работа, като се постига баланс между възможностите на кредиторите да търсят вземанията си по законен, регулиран начин и категорична защита на човешките права и достойнство на потребителите.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
на проекта на Закон за обслужване, купуване и събиране на вземания по потребителски договори
- Основания за законодателната инициатива
Целта на законопроекта е въвеждането на правила в работата на дружествата за събиране на вземания и защита правата и достойнството на потребителите.
- Цел на законопроекта
- Създаване на единен регистър на дружествата за събиране на вземания
- Правила, на които да отговарят дружествата за събиране на вземания
- Задължително писмено съгласие на длъжника за прехвърляне на вземането му на определен колектор, вписан в регистъра
- Задължение на първоначалния кредитор за уведомяване на длъжника за цесията
- Възможност за длъжника да плати задължението преди да бъде прехвърлено на дружество за събиране
- Забрана за начисляване върху главницата на допълнителни разноски освен законната лихва
- Забрана за прехвърляне на вземане на втори, трети и следващ колектор
- Забрана за физически тормоз върху длъжника, забрана да бъде търсен на работното му място, забрана да бъде притесняван в почивни и празнични дни, както и между 20:00 и 7:00 часа
- Правила за дружествата за управление и обслужване на задължения
- Забрана на топлофикации, ЕРП-та, ВиК дружества, мобилни оператори да прехвърлят задълженията на свои клиенти на колектори
- Заинтересовани групи
- Гражданите на Република България в качеството им на потребители на кредитни, финансови и обществени услуги
- Дружества за събиране на вземания
- Дружества за управление и обслужване на вземания
- Министерство на икономиката
- Комисия за защита на потребителите
- Българска народна банка
- Банки и други финансови институции
- Дружества за предоставяне на обществени услуги
- Фирми, извършващи услуги на потребителите
- Анализ на разходи и ползи
За прилагането на законопроекта не са необходими значителни финансови средства за държавния бюджет, освен за създаването и поддържането на единен публичен регистър на дружествата за събиране на вземанията
Според Асоциацията за управление на вземания към 2021г, когато са последните публикувани данни, случаите на събирани от колекторите задължения са 8811120, което показва сериозността на проблема за българското общество, като общата стойност на задълженията е 876,5 млн. лв. Така на практика се запазва тенденцията почти всяко българско домакинство да е засегнато от тази дейност, което налага тя да бъде регулирана.
А по данни на БНБ към март 2024 необслужваните кредити към банкови институции (представляващи около 37% от случаите на вземания, събирани от колекторски фирми) възлизат на 4.27 млрд. лв
- Административна тежест и структурни промени
Предлаганите изменения не увеличават съществено административната тежест по отношение на дейностите по защита на потребителите.
Не се изисква извършването на промени по отношение на структурата или числеността на администрацията, освен за поддържане на единен публичен регистър на дружествата за събиране на вземания.
- Въздействие върху нормативната уредба
Предлаганият законопроект изисква изменения в подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за защита на потребителите, Закона за дейностите по предоставяне на услуги, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, Закона за електронните съобщения