ДО
Комисия по правни въпроси
49-то Народно събрание

СТАНОВИЩЕ

от гражданска платформа Изправи се.БГ
адрес: София, пл. „П.Р. Славейков“ №4А ет. 3; тел. 0889 860 864
e-mail: [email protected]

относно: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, № 49-302-01-11 от 13/04/2023, приет на първо гласуване на 15.06.2023 г.

Уважаеми народни представители

От гражданска платформа Изправи се.БГ изразяваме следното становище относно предложения Законопроект за несъстоятелност на физическите лица /ЗНФЛ/ с № 49-302-01-11, внесен на 13.04.2023г. от Министерски съвет и приет на първо гласуване на 15.06.2023г.:

Продължаваме да считаме, че приемането на закон за настоятелност на физическите лица е важна и необходима стъпка за защита на гражданите и призоваваме народните представители без излишно забавяне да приемат закон в тази посока. Припомняме, че в 45-то НС и в 46-то НС депутати от парламентарната група с участието на Изправи се.БГ внесоха проект на ЗНФЛ, съответно с вх. № 154-01-37/20.04.2021 г. и вх. № 46-154-01-28/06.08.2021 г., които поради кратките срокове на работа на парламента не бяха обсъдени и приети. Внесохме свое становище и проведохме среща със служебния министър на правосъдието относно изработения от служебното правителство законопроект.

Към момента България е единствената страна член на Европейския съюз, която не е приела ЗНФЛ въпреки, че Директива (EС) 1023/2019 г. трябваше да бъде транспонирана в нашето законодателство до 17 юли 2021 г.

Още през 2018г. беше направено първото мащабно, представително изследване по темата, което ясно показа, че обществените очаквания са назрели до степен, че такъв закон е необходим. Над 70% от запитаните граждани бяха отговорили утвърдително за създаването на възможност физическите лица да могат да обявяват фалит. Законът за личният фалит всъщност е един от най-одобряваните и чакани от българските граждани.
Настоящото законодателство не разграничава недобросъвестния от добросъвестния длъжник при изпадане в състояние на свръхзадлъжнялост. Не се отчитат обективни причини, при които лицето не е могло или не може да погасява своевременно задълженията си като болест, съкращение на работното място, наследяване на дългове, смърт в семейство с деца на единия или двамата родители и др. Дълговете продължават да се трупат до безкрай. Практиката показва, настоящата нормативна уредба е неефективна – нито кредиторите получават вземанията, нито способства за икономическото развитие на страната, а същевременно натоварва социалната система. Длъжниците са принудени или да преминат на работа в сивия сектор или да заминат зад граница.
За да бъде ефективен законопроектът, уреждащ процедурите по личен фалит, то следва да предоставя възможност за опрощаване на всички задължения, които е натрупал в качеството си на потребител длъжникът – всякакъв вид кредити, договори за продажба или услуга и др., да бъде намерен баланс между интересите на длъжника и кредитора, да се осигури производство, което да е достъпно за лицата, да не е допълнително финансово обременяващо за вече свръхзадлъжнелите физически лица. За това на преден план трябва да стои добросъвестния длъжник и възможността да получи втори шанс в живота си, което е заложено и в основата на цитираната Директива на ЕС.
В тази връзка гражданска платформа Изправи се.БГ изразяваме следните съображения относно предложения ЗНФЛ и настояваме за съответни изменения между първо и второ четене на закона, адресиращи посочените слабости:
В Допълнителните разпоредби на законопроекта не са дадени определения, какво означава търговска дейност и стопанска дейност, и по какво се различават. В мотивите към него не са обяснени основанията на Министерството на правосъдието, защо физическите лица посочени в чл. 2 от него са извън обхвата му.
Ние предлагаме производството по несъстоятелност да се прилага за всички сделки на физическите лица, сключени както за лично потребление, така и във връзка с упражняването на свободна професия или за друга разрешена от закона самостоятелна професионална дейност, включително и за лицата по чл. 2 от Търговския закон. В така внесения вариант на законопроекта се допуска физически лица, упражняващи търговска дейност да бъдат част от производството по закона само когато задълженията им не произтичат от упражняваната от тях дейност, занаят или професия
В чл. 3 от представения законопроект се въвежда един от основните принципи на производството, но на преден план са изведени интересите на кредиторите и справедливото им удовлетворяване, без дори да се търси баланс между тях. По този начин не се постига основната цел на производството да се даде втори шанс на добросъвестните длъжници за опрощаване на техните задължения.
Предлагаме в глава Първа раздел II „Основни принципи“ да има член от законопроекта, в който да се посочат основните принципи на основание, на които ще се провежда производството по несъстоятелност на физическите лица, като например - публичност, достъпност, добросъвестност, предвидимост, бързина, ефективност, зачитане на правото на труд на длъжника и достоен живот и други.
Не сме съгласни с предложените текстове, които силно ограничават възможностите на добросъвестни длъжници без секвестируемо имущество да се възползват от процедурата по несъстоятелност като тя е възможна само след придобиване на достатъчно имущество, за да се задейства процедурата, ограничено в едногодишен срок и усложнено с изискването за ежемесечно предоставяне на декларации и документите по чл. чл. 34, ал. 2, т. 1-4 от Закона.
По този начин за голяма част от добросъвестните граждани обявяването на несъстоятелност остава недостъпна и съответно възможността за опрощаване на задълженията им, като именно в него попадат и най-бедните и уязвими групи. Не се отчита и фактът, че добросъвестният длъжник може да започне работа в самото производство, да сключи план за погасяване и др.
В чл. 8 не става ясно към кой момент следва да е изпълнено основанието на ал. 1. В мотивите към законопроекта няма обосновка как е определена долната граница от 10 минимални работни заплати.
Считаме, че въвеждането на праг от 10 минимални работни заплати е твърде висок и изключва от възможност да получат спасение от дълговото бреме за много от хората с най-ниски доходи, които относително по-трудно биха натрупали задължения в размер на доходите си в някои случаи за две години за хора с увреждания или получаващи социални или минимални пенсии.
В чл. 9 се въвежда ново понятие, свързано с добросъвестността, а именно „добросъвестен длъжник“. По ал. 1, по принцип, гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност се обуславя от наличието на вина, а каква е нейната форма има значение за наказанието.
В чл. 9 ал.2 т. 2 в края на изречението е посочено като основание „активно търсене на работа“. Предлагаме в закона да бъде допълнено, по какъв начин това ще се установява от съда. По начина, по който е формулирана, точката напълно изключва възможността от текстовете на закона да се възползват лицата, които са пенсионирани и не упражняват трудова дейност.
В чл. 9 ал.2 т.3 не е посочено, по какъв начин ще се установява, че длъжникът е извършил / не е извършил нарушение
Голямо притеснение изразяваме относно функционирането на производството по отношение на чл. 9, ал. 2, т. 5, в който се посочва, че длъжникът не се счита за добросъвестен ако „през последните 5 години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членове на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му.
На първо място, определеният 5 годишен срок е прекалено дълъг период от време назад, като дори не може да се говори за предвидимост от страна на лицата. Не е отчетена динамиката и изобщо евентуален момент, в който лицето е започнало да има затруднения, като може да няма причинно-следствена връзка с финансовото му затруднение. Освен това нормата не изисква да има неизпълнение на задължението, а единствено задължението да е поето, в това число може да е било изплатено години преди длъжника да е започнал да има финансови затруднения. На практика, ако е имало подобно платено задължение преди 4 години, а към настоящия момент длъжникът е натрупал задължения за комунални услуги например, които са се натрупали от обстоятелството, че преди година е останал без работа, по така предложената разпоредба, поради първото задължение, длъжникът ще се води недобросъвестен. Още по-ограничаващо е изискването задължението да не е предназначено за задоволяване на негови или на членове на семейството, които издържа, основни жизнени потребности. По този начин на практика се изключват изключително голяма част от потребителските кредити, които гражданите теглят, в това число да закупят автомобил, техника, допълнителни обучения, екскурзии и др. Още повече, че в чл. 33, ал.1 производство се открива, ако е добросъвестен и не е налице основанието на чл. 9, ал. 2.
В чл. 10, ал. 2 на проекта се предвижда, че за частично удовлетворяване се счита плащането изцяло на първото дължимо вземане по реда на чл. 17, ал. 1 или съразмерното удовлетворяване на всички вземания от този ред. По този начин се обезсмисля изобщо завеждането на такава процедура, ако задължението произтича от едно единствено обременяващо обикновения гражданин задължение, каквото често е ипотечният кредит. Прави впечатление, че в чл. 17, ал. 1, т.1 в първи ред са предвидени вземания, обезпечени с ипотека, но в чл. 107, т. 1 вземанията, обезпечени с ипотека са изключени от възможността да бъдат погасени. Не става ясно, защо в законопроект, който предлага възможност на добросъвестни лица за погасяване на задължения като краен резултат да бъдат изключени определени категории вземания, за които обаче може да се открие производство по несъстоятелност. Ако тази категория несправедливо ще бъде изцяло изключена от последиците на закона, няма смисъл изобщо да може да се открива производство, което ще товари допълнително длъжниците.
Чл. 14 предвижда, че разноски по несъстоятелността са: държавната такса, възнаграждението на синдика, разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата, определената издръжка на длъжника и неговото семейство, като длъжникът осигурява авансово плащане на разноските в производството. Освен предвиденото изискване за секвестируемо имущество, което да покрива част от дълга, законът предвижда и изискване за длъжника да разполага с една значителна сума, която да отдели за започването на едно производство. Същевременно съществува парадокс между това, че той не е могъл да заплаща свои задължения в рамките на минимум 6 месеца, тоест не разполага с налични средства към онзи момент. Въведеното изискване прегражда възможността на длъжника да се ползва от процедурите, разписани в закона.
Съгласно чл. 24, ал 1 на синдика му се дължи еднократно възнаграждение в размер на 1 минимална работна заплата за извършване на всяко едно от следните действия: съставяне списък на приетите вземания, извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността, изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията, изготвяне на сметка за разпределение, като за всяко действие за осребряване на масата на състоятелността на осребреното имущество има право на възнаграждение в размер на 5%. Освен това има право на годишно възнаграждение в размер на една минимална заплата. За разлика от производството по несъстоятелност по Търговския закон, където по занятие търговците ежедневно сключват различен набор от сделки, физическите лица обикновено имат от един до няколко кредитора, освен това производството започва по инициатива на длъжника, който подава детайлна информация за своето имущество, задължения, кредитори и друга информация като физическо лице.
Така според нормата на чл. 24, ако длъжникът е имал дълг в размер на 10 000 лв., и е осребрено имущество на стойност 10 000 лв., синдикът може да получи за 1 година възнаграждение в размер на 4400 лв. при размер на минималната заплата 780 лв. Това считаме, че икономически е необосновано и натоварващо допълнително длъжниците.
Разпоредбата на чл. 15 въвежда отговорност на длъжника, който подаде молба, като знае, че няма основание за това да дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Същевременно молбата следва да е отхвърлена или производството да е прекратено. Предвид изложените ни опасения по-горе, законопроектът в своята цялост е изключително рестриктивен спрямо длъжниците. Изключването на определени категории вземания, каквито са обезпечените с ипотека, например, връщането назад в неоправдано дълъг период от време и др. На длъжниците отново се гледа като изначално недобросъвестни, като дори при неполучаване на коректна информация и при недобросъвестни кредитори, може да се наложи длъжникът да заплаща вреди, дори молбата им да е отхвърлена.
Неясен е и предизвиква объркване и текстът на чл. 18, ал. 1, според който с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност, давността се прекъсва, като същевременно е посочено спира да тече докато трае производството, а според ал. 4 от прекратяването започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.
Считаме, че първото събрание на кредиторите (чл. 19) е излишно за подобно производство, още повече, че започва по инициатива на длъжника. След подадената молба от длъжника и нейната проверка, съдът може да назначи синдик.
Например, ако в страната бъдат заведени над 30 000 дела по този закон, това означава, че ще трябва да се проведат от съда над 30 000 събрания. Това, изключително много ще натовари допълнително работата на съда, и ще забави самия процес на производството по закона.
Както вече бе споменато в т. 5 и т. 8, т. 13 от настоящото становище разпоредбите на чл. 100 не отговаря на необходимата цел на закона и търсените резултати от неговото приемане.
В чл. 101 от законопроекта е заложено, че при липса на секвестируемо имущество на длъжника, дори при наличие на такова, но което не е достатъчно да покрива изискванията на закона, длъжникът може след 10 години да поиска погасяване на своите задължения. На първо място, както беше споменато по-горе в Директива (ЕС) 1023/2019, държавите членки могат да разширят прилагането на процедурите по опрощаване спрямо потребителите. Максималният срок, посочен в Директива (ЕС) 1023/2019 е до 3 години. Тоест, направеното предложение не е съобразено с Директивата, като същевременно е с идентичен срок до разпоредбата относно абсолютната давност в Закона за задълженията и договорите. От съществуването на последната следва, че толкова дълъг срок в подобно производство е практически неприложим, необоснован и прекомерен.
В т.12 от настоящото становище изложихме аргументи относно изключването на вземанията, обезпечени с ипотека в чл. 107 от законопроекта. Дори да има законово основание запазването на обезпечението, то предложеният текст защитава цялото взимането на банката, дори след продажбата на ипотекирания имот поради, което не сме съгласни с него.
Не сме съгласни с текста на чл. 108, където е предвидено, че с изтичането на 3 годишния срок продължава производството по несъстоятелност в случай, че масата на несъстоятелността не е изчерпана. Например, ако има непродаваема вещ, не по вина на длъжника, той няма да може да се ползва отново от възможността за погасяването на задълженията и производството ще продължава до безкрай.

Като заключение на всичко изложено, следва да обобщим, че представеният законопроект не съответства нито на очакванията на гражданите, нито на нуждата от спешни действия в тази насока, нито на Европейското законодателство. Ако бъде приет окончателно в този вид, на практика това ще бъде един закон само на хартия, а не работещ и в полза и интерес на уреждане на задълженията на „вечните“ длъжници.
От гражданската платформа Изправи се.БГ настояваме спешно да бъдат приети изменения в законопроекта между двете гласувания на закона така че да бъдат адресирани тези проблеми и да се осигури на българските граждани адекватно, работещо в тяхна полза законодателство, което да дава реален втори шанс на добросъвестните граждани и да ги защитава от свръхправомощията на финансови институции и монополисти.
В тази връзка прилагаме проекта на Закона за несъстоятелност на физическите лица, заедно с мотивите към него и предварителната оценка за въздействие, който е внесохме в 46-то Народно събрание с вх. № 46-154-01-28/06.08.2021 г.

20.06.2022 г. С уважение,
Гр. София /Мая Манолова – Председател/