Основни приоритети за солидарно и справедливо общество

ЛЕВИЦАТА!

Създаването на ЛЕВИЦАТА! и участието ѝ в предстоящите парламентарни избори е първа стъпка, начален етап в процеса на обединяване и възраждане на политическото представителство на левите хора в България. Продължителната политическа криза, неработещият, разпокъсан и изпълнен с противоречия парламент са следствия от нестабилната и фрагментирана партийна система в страната. Политическото пространство е такова, в голяма степен заради отслабването на левицата, особено след 2009 г.

БСП отдавна загуби способност да представлява левите хора. Процесите на вземане на решения в партията ставаше все по-отдалечен от широките членове и симпатизанти. Стесни се до кръг хора, с прагматично-технократска ориентация, непознаваща ценностите и принципите на левицата. Няколкото опита да се създаде алтернативен ляв и лявоцентристки политически субект дадоха незадоволителни и нетрайни резултати.

ЛЕВИЦАТА! има амбицията да бъде качествено нов етап в развитието на лявото движение в България, а и на партийната система. Обединяваме се различни организации и хора, имащи различни, понякога срещуположни идеи и възгледи. Някои по-леви, други по-скоро центристки. Убеден съм, че преодоляването на дребни различия, на тесни групови или партийни интереси, чрез диалог и сътрудничество, в името на големи, национални цели, на общи ползи, е пътят към стабилизирането на демократичната и плуралистична политическа система. Само така ще постигнем укрепване на парламентаризма, устойчиво управление, в интерес на гражданите.

Време е да наложим нова култура, да създадем нова среда за общуване и за взаимодействие между хората, политиците, партиите. Време е различията и противоречията да се приемат спокойно. С разговори и компромиси да се намират най-добрите общи решения. Без раздори, разколи и отрицание на инакомислието. Да израснем като общество периода, в който възприемаме партиите като секти от почитатели на лидерите си, а партийните дискусии – като настървено преследване на идейна чистота и пълно съответствие във възгледите.

ЛЕВИЦАТА! не е противник на БСП. БСП има място в обединението на ляво-левоцентристите и трябва да го заеме. Когато пожелае и има готовност. Целим да постигнем дългосрочно, солидно политическо обединение, с реален капацитет, на всички нива на държавното управление – в Народното събрание, в правителството, както и в местните власти, да работи за подобряване жизнения стандарт на хората, за възстановяване на демократичната, правова и социална държава, за преодоляване на бедността и на острите социални неравенства.

ЛЕВИЦАТА! е политическо обединение, създадено за да предостави възможност на българските граждани да участват във формирането или да подкрепят ясна политическа и управленска програма, която има за цел постигането на социална сигурност и справедливост, спиране на главоломното обедняване и запазване на парламентарната демокрация.

 

Основна цел на Левицата! е утвърждаване на солидарността в обществото, преодоляване на огромните неравенства, възстановяване на справедливостта и осигуряване на възможности за живот, развитие и просперитет на българите в България.

Затова си поставяме следните основни приоритети:

 

1. Преодоляване на неравенствата и повишаване на доходите

 

• Повишаване на доходите

• Прилагане на пакет от икономически мерки за чувствително повишаване на разполагаемите доходи. Изравняване на минималната заплата с издръжката на живот в страната, която достигна 1351лв.
• Преизчисляване и увеличаване на всички пенсии на база осигурителен доход за предходната година, справедливи социални плащания, почасов и нощен труд.
• Минималната пенсия и доходи за хората с увреждания над линията на бедност, която реално надминава 550лв.

 

1.2 Преодоляване на неравенствата и облекчено, справедливо данъчно облагане за гражданите и бизнеса

• Поетапно въвеждане на прогресивната данъчна система, както за облагането на доходите на физическите лица, така и за корпоративния данък за фирмите.
• Въвеждане на необлагаем миниум в размер на минималната работна заплата.
• Въвеждане на данък богатство.
• Въвеждане на нулева ставка за ДДС върху битовите сметки за вода, електрическа и топлинна енергия, природен газ и лекарства.
• Въвеждане на нулева данъчна ставка за корпоративния данък върху дела на реинвестираната в България печалба.

 

1.3 Подкрепа за малкия бизнес и семейните стопанства

• Подкрепа на бизнеса за безапелационно и безусловно нарастване на доходите, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, “зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес.
• Подкрепа за бизнеса чрез изплащане на компенсации за високите борсови цени на електрическата енергия и природния газ, чрез прилагане на диференциран доход и с поставяне на конкретни изисквания към фирмите – за гарантиране и запазване на работни места, подобряване на енергийната ефективност, изплащане на дивиденти, след приспадане на получените средства от държавата и други.
• Въвеждане на задължение на публичните администрации да изплащат фактурите за доставки и услуги от бизнеса в рамките на 30 дни.
• Прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на индустрията и отрасли, в които страната ни има конкурентни предимства.
• Въвеждане на режим за дистанционно откриване на фирма по модела на Естония.
• Справедлива данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините – част от приходите остава там, където се формира.
• Нов подход в регионалната политика, насочен приоритетно към създаване на дигитални и интернет базирани работни места, индустриални зони и фокусирана държавна подкрепа за регионите с по-ниска икономическа активност.
• Забрана към администрацията да изисква от потребителите и бизнеса информация, която вече е налична в административните регистри.
• Приемане на закон за гражданската несъстоятелност и изграждане на мрежи от центрове за съвети на лица, изпаднали в дългово робство.
• Намаляване на административната тежест, включително отмяна на част от разрешителните режими и замяната им с уведомителни.
• Промени в ЗОП, които да улеснят достъпа на средни и малки фирми до обществени поръчки, електронно обявяване и отчитане на всички обществени поръчки, опростяване на изискванията за спиране манипулирането на търговете.

 

2. Подкрепа на хората в кризите

• Приемане на дефиниция за енергийна бедност и подкрепа на хората, които не могат да плащат сметките си
• Фиксирана цена на водата от 2лв/м3 за първите 3 кубически метра вода за уязвимите групи - от деца до пенсионери
• Промени в Закона за ВиК услугите, за да се сложи край на безконтролното повишаване цената на водата без оглед качеството на услугата
• Въвеждане на таван на цената на бензина и дизела за потребителите от 2,50лв/л
• Възможност за отложено плащане на сметките за ток и да не се спира подаването на електричество при неплатени сметки, като мярката да действа за срок до 30 юни, когато започва новия регулаторен период.
• Намаляване цената на тока за потребителите чрез включване на по-голям дял от евтиния ток, произведен от АЕЦ Козлодуй в енергийния микс за домакинствата
• Одържавяване на „Топлофикация София“ ЕАД от „Българскиа енергиен холдинг“ ЕАД и поемане на управлението ѝ  като енергийно предприятие, осигуряващо част от националната сигурност на енергийната система в страната. Предприемане на спешни мерки за модернизацията й.
• Преминаване на регистрационен режим на топлинните счетоводители към Комисията за енергийно и водно регулиране, като контролът върху дяловото разпределение на топлинна енергия ще премине към КЕВР /прогнозни и изравнителни сметки на потребителите/. Определянето на цените услугата ще се извършва  от регулатора.
• Начисляването на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация да бъде не повече от 25 % от топлинната енергия за отопление в сградите. Във всяка от тях задължително да се сложи втори топломер за сметка на топлофикационните дружества, който ще отчита само топлинната енергия за отопление.

 

3. Мащабна трудова реформа

• Увеличаването на минималната работна заплата да се извършва съобразно ясни критерии, включващи ясни референтни стойности и задължително като компонент - ръста на цените на малката потребителска кошница и ръста на средната работна заплата .
• Мерки за привличане към пазара на труда трайно обезсърчените – на младите, но и на тези на възраст над 50 год. и трайно безработните.
• Промени в останалата от миналото нормативна уредба, включваща задължителните класове и въвеждане на много по-добри и мотивиращи системи за заплащане на труда, които съществуват отдавна в Европа и света.
• Осигуряване на равен достъп до заетост на родители с малки деца чрез гарантиране на условия за запазване равнището на тяхната трудова и икономическа активност, заетост и доходи.
• Регулиране на платформената и почасова работа, които да позволяват повече гъвкавост, но и гарантирани социални права. Да се въведе почасово заплащане на труда; компенсации за връщащи се предсрочно на работа майки;
• Действия за широко обществено обсъждане на 4-дневна работна седмица; гъвкаво работно време, без бюрократични усложнения и задължително регламентиране на хоум-офиса.
• Решения за създаване на програми за масова квалификация и програми за предприемачество. Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез предоставяне на възможности за стажуване и работа при работодател в реална производствена среда.
• Специален фокус върху младите хора - до 29 години, като се инвестира в тяхната заетост чрез финансиране на обучения и програми квалификации, предприемачество, насърчаване на старта на собствен бизнес и иновациите.
• Създаване на условия за ограничаване и пълно премахване на заплащането на труда с т.нар. „средства под масата“.
• Специално внимание на уязвимите групи – хората с увреждания, тези живеещи в отдалечени райони, с утежнена ситуация в домакинството, самотни или многодетни родители. Създаване на условия за максимална гъвкавост и съобразяване на трудовите дейности и социализацията им.

 

4. Защита от монополисти и преодоляване на дълговото робство

• Гарантирана защита на правата на потребителите от доставчиците на ток, вода, парно, мобилни оператори, банки, бързи кредити, ЧСИ, арбитражи, колектори, чрез законодателни промени.
• Увеличени правомощия на КЗП по отношение защита на правата на потребителите на финансовите институции, енергийни и ВиК дружества, мобилни оператори, за защита на длъжници и др.
• Радикални реформи в регулаторните органи в КЕВР, КЗП, КЗК, КРС, КФН и др.
• Кардинална промяна в начина на управление на държавните предприятия като БДЖ, Български пощи и други стратегически предприятия.
• Приемане на Закона за частния фалит и срещу колекторските фирми в защита на потребителите.
• Въвеждане на мандатност на управителните тела и обявяване на конкурси за управление на държавните дружества, включително и за чуждестранни мениджъри на базата на ясни правила за неполитически назначения. Заплащането на мениджърите да зависи от финансовото състояние и финансовите резултати на предприятията и прекратяване на практиката за безконтролно наливане на публични средства в тях.

 

5. България в подкрепа на мира

• Преосмисляне на позицията за предоставяне на оръжия, боеприпаси, военна и военно-техническа помощ на враждуващи страни.
• Полагане на усилия от страна на България и предприемане на всички възможни действия през съответните европейски институции и международни организации за иницииране на мирни преговори, прекратяване на военните действия и мирно уреждане на военния конфликт в Украйна.

 

6. Зелена България

• Забрана на строителството в защитени зони - дюни, морския бряг, природни паркове и др.
• Спиране на незаконната сеч и новозалесяване на изсечените територии в планините и забрана за сечища във вододайните зони.
• Прекратяване източването на язовирите. Реален ремонт на язовирните стени и намаляване загубите по водопреносната мрежа.
• Гарантиране на пълна прозрачност на концесиите, включително на договорите за търсене и/или проучване за концесия и др.
• Запазване на мораториума на Народното събрание от 2012 г. за проучване и добив на шистов газ. Златна Добруджа трябва да се опази чиста.
• Преразглеждане на режимите за добив на суровини и гарантирате на задължителното им съгласуване с местните общности, включително чрез допитвания по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
• Прекратяване на зариването на България с боклук – забрана за внос на боклук от трети страни, ограничаване на местата и срока за съхраняването му, премахване на мълчаливото съгласие при издаване на разрешения за площадки и инсталации за третиране и горене на боклук.
• Програма за гарантиране на по-чист въздух в българските градове – подмяна на замърсяващите отоплителни инсталации, въвеждане на стандарти за твърдото гориво, осъществяване на контрол върху замърсяващи производства и спиране на нерегламентираното изгаряне.
• Монтиране на измервателни станции за въздуха до индустриалните замърсители с информация в реално време.
• Въвеждане на по-строг контрол и по-големи санкции за индустриалните замърсители.

 

7. Качествено здравеопазване без доплащане

• Цялостна реформа в здравеопазването с поставяне на пациента в центъра на здравната система.
• Премахването на статута на лечебните заведения да не са търговски дружества.
• Въвеждане на диагностично свързаните групи на мястото на клиничните пътеки.
• Премахване на доплащането в брой в здравната система, повишаване на публичните разходи за здравеопазване и контрола върху изразходването им.
• Провеждане на нова активна политика за стимулиране на неосигурените граждани за плащане на здравните осигуровки.
• Създаване на електронен регистър за провеждане на търгове с доставчиците на лекарства и консумативи за лечебните заведения и НЗОК.
• Увеличаване на броя и вида на медицинските дейности, които се извършват, без да се хоспитализират пациентите. И прилагане на комплексни мерки за прекратяване на ненужни хоспитализации, които са два пъти повече от средното за ЕС.
• Въвеждане на електронно здравеопазване, електронна здравна карта, електронни рецепти и електронно досие.
• В областта на ранното откриване на заболяванията, промоцията на здравето, профилактиката и рехабилитацията, продължаване на финансирането на съществуващите програми.
• Въвеждане на скринингови изследвания за откриване на заболявания със значима лична, обществена и финансова тежест.
• Комплекс от мерки за преодоляване на недостига на медицински специалисти - 1/3 от лекарите са в пенсионна възраст, а медицинските сестри са три пъти по-малко от необходимите за нормалното функциониране на здравната система.
• Удовлетворяване справедливите искания на медицинските специалисти за увеличаване на заплащането, по-добри условия на труд и прекатегоризиране на професиите предвид натовареността, отговорността и високите нива на стрес за медицинските специалисти.
• Преодоляване на диспропорциите в заплащането на медицинските специалисти, които в момента са в рамките до 50 пъти.
• Стимулиране на студентите по медицина при завършване да избират специалности, при които се очертава опасен дефицит.

 

8. Подкрепа за младите семейства

• Помощ за първо, второ и трето дете, съответно по 2000 лв., 3000 лв. и 4000 лв.
• Държавна подкрепа с 10 хил. лв. за семействата с второ и трето дете, ако родителите са работили и са се осигурявали в последните две години. Мярката би струвала 100 млн. лв.
• По-лесно получаване на детските надбавки, увеличаване на размера им и обвързването на размера им с минималната работна заплата
• Увеличаване на майчинските за втората година и трайното им изравняване с МРЗ.
• Приемане на нормативна уредба за получаване на ваучери за храна, ток, вода, парно и газ, детегледачки, неотложни битови ремонти, учебници и културен достъп за деца на самотни родители.

 

 

9. Върховенство на закона и правова държава

ЛЕВИЦАТА! е за реална, постижима и работеща съдебна реформа. Промените в съдебната власт трябва да доведат до независимост, прозрачност и връщане на доверието в правосъдната система, до възстановяване на справедливостта и правовия ред в страната.

Радикалната съдебна реформа е необходима не само за да изпълним условията на Плана за възстановяване и устойчивост, за да получим достъп до Шенген и за да удовлетворим препоръките на Венецианската комисия и Европейския съд по делото „Колеви срещу България“.

Радикалната съдебна реформа е жизнено необходима за възстановяване на справедливостта и правовия ред в страната. Тя изисква конституционни промени в частта, уреждаща съдебната власт. Ние подкрепяме такива конституционни промени. Те би трябвало да включват:

• Изваждане на прокуратурата от съдебната власт;
• Уреждане в Конституцията на условията за избор и освобождаване на главния прокурор от Народното събрание;
• Обособяване на Прокуратурата като самостоятелен орган извън съдебната система;
• Функционална независимост на прокурорите от техните ръководители;
• Преуреждане на следствените органи.

Коалиция „Левицата“ ще се ангажира  да консолидира мнозинство от парламентарно представените политически парии за конституционни промени.

Ние сме за освобождаване на съда и прокуратурата от партийни и олигархични влияния в и чрез състава на Висшия съдебен съвет и за решителни действия срещу създадените „сфери на влияние“ в съдебната система от страна на политически и бизнес кръгове.

 

10. Външна политика

България се нуждае от реалистична, последователна и динамична външна политика, основана на националните интереси и на нормите на международното право.

Външната политика следва да обезпечава независимостта и сигурността на страната – чрез привличане на надеждни съюзници за ефективна отбрана, за снабдяване на ключови сектори на икономиката със суровини, както и достъп до външни пазари за реализиране на произведеното в България.

В геополитическа обстановка, в която все по често ще се действа според концепцията за баланса на силите, външната политика на България трябва много внимателно и професионално да анализира процесите в разклатения световен ред, за да реализираме по най-добрия начин националните цели и интереси.

Открояваме следните важни направления за работа на българската дипломатическа служба:

• Съседните страни

Важно да бъде поддържан политическия диалог и сътрудничеството с Турция по актуалните проблеми като миграцията, борбата с тероризма, борбата с трафика на хора и оръжия. Двустранните икономическите отношения трябва да се развиват възходящо, особено с оглед перспективата Турция и България да бъдат енергиен коридор към Европа. Наш стратегически интерес е да бъде разширявани и задълбочавани партньорствата с Гърция и с Румъния в редица области, сред които икономика, транспорт, инфраструктурна и дигитална свързаност, отбрана и сигурност, туризъм, култура.

• Балканите

Политическото пространство на Балканския район е от първостепенно значение за националната сигурност, стабилността и устойчивото развитие на страната ни. България следва да продължи да подкрепя европейската интеграция на Западните Балкани при изпълняването на необходимите политически, социални и икономически реформи в тези страни.

• Македония

Европейската интеграция на Република Северна Македония е важна за нашия регион, но не бива да се жертва интереса на македонските българи за равноправие и достоен живот, за право на политическа, икономическа, културно-историческа и всяка друга изява, наред с останалите народи в страната.

България трябва твърдо да изисква да спре процеса на дебългаризация, да се изкорени езикът на омразата, превратното тълкуване и представяне на България в учебници, музеи, на паметници, включително и в публичното говорене на представители на официални институции, както и в държавната политика. За да се гарантира този процес са необходими правнообвързващи документи от страна на Република Северна Македония, като изменение на Конституцията на РСМ и включване на българите сред държавотворните народи, изброени в нейния преамбюл.

• Европейска политика

България има интерес от задълбочаване на европейската си интеграция, включително и от активно участие и принос в решенията за промяната на ЕС. Дипломацията ни следва ефективно да участва на всички нива в дебатите при формирането на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС и при прилагането на инструментите за външна дейност, с акцент върху приоритетните за страната ни направления.

Същевременно, българската външна политика следва да използва максимално двустранните отношения с европейските държави във всички области. В рамките на европейското направление, България трябва да използва потенциала и да надгражда добрите традиции на отношенията с държавите от Централна и Източна Европа. С приоритет следва да се развива сътрудничеството в Дунавския басейн и особено на Балканския полуостров.

 

11. Отбрана

Състоянието на отбраната и Въоръжените сили е назавидно и причините за това са известни:

• старите и в лошо състояние техника и съоръжения;
• слабата подготовка на личния състав поради малкото учения и тренировки;
• незапълнените щатни бройки в бойните формирования.

Всички те са в следствие на системен недостиг и лошо управление на финансовите ресурси за отбраната на страната.

Въоръжените сили вече системно са в невъзможност да изпълняват в пълен обем и за продължителен период поставените им от Конституцията задачи – да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.

Това положение, освен че поставя под риск здравето и живота на военнослужещите, накърнява способността на държавата да защитава националните интереси в днешния променящ се и все по-конфликтен свят.

България трябва да предприеме незабавна модернизация и превъоръжаване, допълнени от мерки за привличане, обучение и задържане на добре мотивиран личен състав във Въоръжените сили. Трябва програмата за развитие на отбранителните способности на ВС да бъде адекватно и солидно финансово обезпечена.

За се финансира модернизацията, ежегодно разходите за отбрана следва да съставляват поне 2% от БВП на страната. В рамките на този бюджет, съотношението между разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи следва да се поддържа на ниво 60:20:20. Поне 20% от разходите за отбрана трябва да бъдат предназначени за придобиване на ново въоръжение и техника.

Общата сума на проектите за модернизация значително надвишава бюджета на министерството на отбраната, затова финансирането на някои от тях трябва да бъде осъществено от централния бюджет, през целеви инвестиционен механизъм. България не разполага с големи финансови възможности, а от инвестиции и модернизация се нуждаят твърде много сектори. Трябва да се установят ефективен граждански и парламентарен контрол, които да следят дали разходите за отбрана са в разумен обем, обективно и прецизно определени, както и добре обосновани.