Начало/Становище за Закон за ВиК

Становище за Закон за ВиК

19.11.2020

                                           ДО

                                                         ГОСПОЖА ПЕТЯ АВРАМОВА

                                           МИНИСТЪР

                                           НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И 

                                           БЛАГОУСТРОЙСТВО

                                                                               

 

 

 

СТАНОВИЩЕ

 

от Мая Манолова – Председател на  Гражданска платформа „Изправи се.БГ”

адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий” № 4, еmail: [email protected]

 

 

 

Oтносно: Проект на Закон за ВиК

 

 

Уважаема госпожо Министър,

 

На 26 октомври 2020 г. на Интернет страницата на Министерския съвет –Портал за обществени консултации беше публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК заедно с приложени към него мотиви, Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието и други документи.

През месец декември 2019 г. Народното събрание /НС/ взе решение в срок до 15 май 2020 г., да се подготви и обяви за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК, който срок не беше спазен. В Решението на НС е посочено, че проектът трябва да гарантира дългосрочното решаване на проблемите във ВиК-сектора, вкл. и тези, които засягат правата и интересите на потребителите, като  социалната поносимост на цените на ВиК-услугите, въвеждането на водни помощи, качеството на ВиК-услугите и др.

Според нас предложеният за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК не решава нито един от многото проблеми, които имат битовите потребители ползващи ВиК-услуги и се създават нови за тях. Не са защитени техните права и интереси, съгласно изискванията на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и най-вече ще се  доведе до увеличаване на цените на ВиК-услугите, като не се обвързва цената с качеството на питейната вода и осигуряването на непрекъснато доставяне на вода във всички населени места. Категорично сме против запазването на единната цена за ВиК-услугите за всички населени места в една териториална област, тъй като това не е икономически обосновано и справедливо за ползващи вода при гравитачно подаване. Не сме съгласни и да се въвежда цена за достъп за всяка ВиК-услуга поотделно, защото това означава, че дори тези, които не ползват услугата, ще я плащат.

Категорично не сме съгласни с предложеното по същество одържавяване на ВиК-сектора в страната чрез създаването на 27 териториално обособени ВиК-оператора, които да съответстват на териториалното деление на страната, като извън него остава само град София. Хората в страната настояват да се запазят общинските ВиК-дружества – Троян, Берковица, Сапарева баня, Кресна, които имат и към момента утвърдени бизнес планове за периода 2017-2021 г. от КЕВР и населението в тези градове заплаща значително по-ниска цена на ВиК-услугите отколкото, ако бъдат национализирани, както се предлага.

В други общини – като например Самоков, искат да се върне общинското ВиК-дружество, за да плащат по-ниски цени на ВиК-услугите. Ние считаме, че ако този Закон за ВиК бъде приет от НС, това означава, че ще се централизира корупцията във ВиК-сектора на най-високо ниво. Не разбираме това ли се цели в крайна сметка, а не решаването на натрупаните с години проблеми във ВиК-сектора и неговата реформа.

Възразяваме и срещу многото права, които се дават на министъра на регионалното развитие и благоустройството по управлението на ВиК-сектора, без да съответстват на задълженията му. Например, даването на право Общите условия да се приемат от МРРБ, които да важат и за частния ВиК-оператор „Софийска вода” на територията на град София, за нас е недопустимо и показва  пълно неразбиране на правилата за уреждането на търговските взаимоотношения между ВиК-операторите и техните потребители.

В предварителната  оценка за  въздействие няма направен анализ кое налага да се създаде нова Комисия за регулиране на ВиК-услугите и какви ще са ползите за потребителите,  като няма направена и оценка колко това ще струва на данъкоплатците. След като има създаден държавен ВиК-холдинг, който ще бъде собственик на 27-те ВиК-оператори в страната, тогава има ли смисъл държавата да създава нова, уж „независима”, Комисия за регулиране на ВиК-услугите, за която е предвидено изпълнителната власт да приема подзаконова нормативна база?

В проекта на Закон за ВиК не са дадени решения за дългосрочното целево финансиране на отрасъла с различни финансови инструменти, както е посочено в Решението на НС от декември 2019 г.

От 2017 г. КЕВР непрекъснато увеличава цените на ВиК-услугите, като има населени  места, в които увеличението достига до 300 %, а същевременно ВиК-операторите  не изпълняват  показателите за качество, включително и намалението на общите загуби. Увеличените цени в последните 4 години се заплащат, като ни убеждавахте, че чрез тях се осигуряват нови свежи средства за инвестиции, предвидени в бизнес-плановете за периода  2017-2021г., но на практика ефект и полза за потребителите няма.

Затова ние считаме, че предложеният за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК трябва да бъде оттеглен и да се предложи нов закон, който да съответства на интересите на потребителите, а не само на ВиК-операторите.

В съответствие на реда по процедурата на обществено обсъждане по-долу предлагаме становището на Гражданската платформа „Изправи се.БГ” по конкретните членове от проекта на Закон за ВиК, които да бъдат разгледани:

  1. В Глава втора, Раздел II не са  предвидени  ред и правила какво следва да бъде предприето, ако Асоциацията по ВиК не приеме предложения бизнес плана на ВиК-оператора – например, бизнес планът се връща за  преработване или се внася в Комисията за регулиране на ВиК-услугите и пр.
  2. Към чл.48 предлагаме да се допълни, че министърът на регионалното развитие и благоустройството създава и поддържа актуален публичен регистър на ВиК-операторите в страната, който да бъде обявен на Интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. По преценка този регистър може да бъде създаден и поддържан от Комисията за регулиране на ВиК-услугите.
  3. Към чл. 49 предлагаме да се допълнят правилата за създаване и управлението  на Фонд „Сигурност на водоснабдяването”, като се осигури публичност по управлението на събирането и разходването на средствата в него.  Да се допълни от Фонда дали ще може да се финансират дейности и на „Софийска вода”, която е частна собственост, или той ще финансира само държавни ВиК-оператори.
  4. Не подкрепяме предложените текстове в чл. 60, ал. 6 и ал. 7, тъй като те не са в съответствие с изискванията на Търговския закон /ТЗ/ и ЗЗП. Ние предлагаме да се направят изменения, като се допълни, че ВиК-услугите на битовите и небитовите потребители се предоставят от ВиК-операторите чрез сключване на индивидуални договори при Общи условия, одобрени от Комисията за регулиране на ВиК-услугите. Съгласно чл. 298 от ТЗ, търговецът може да обяви предварително Общи условия при сключвани от него сделки. Затова считаме, че трябва всички небитови потребители /не само промишлените, както е предвидено в проекта на Закон за ВиК-услугите/ да сключват индивидуални договори с ВиК-операторите, като това може да става при наличието на одобрени Общи условия. В Закона за защита на потребителите се изисква битовите потребители да имат сключени индивидуални договори при предоставяне на услугата доставка на вода. Поради това настояваме битовите потребители също да сключват индивидуални договори с ВиК-операторите, като ЗЗП дава възможност това да става и чрез Общи условия към тях, които предварително да бъдат съгласувани и одобрявани от Комисията за защита на потребителите, за да няма неравноправни клаузи.
  1. В чл. 65, ал.2 предлагаме да се добави, че ВиК-операторите дължат обезщетения на битовите и небитовите потребители, ако са въведени ограниченията по чл. 64 по тяхна вина. Например, когато не си изпълняват показателите, предвидени в бизнес плановете за общите загуби във водоснабдителната система, допускат чести аварии във водоснабдителната и канализационната система и др. Редът и правилата за изплащане на обезщетения могат да се предвидят в наредбата по чл. 59 от проекта на Закон за ВиК.
  2. В чл. 67, ал. 2 предлагаме ВиК-операторите на отделен ред към фактурите да посочват от коя дата и на основание на какво решение /например решение на Комисията за ВиК-услугите или вътрешен нормативен акт във ВиК-оператора/ започват да прилагат новите цени на ВиК-услугите. По този начин всеки потребител ще бъде лично уведомен за новите цени на ВиК-услугите, включително и от коя дата са в сила.
  3. Към чл.69, ал.1 предлагаме да се допълни какво означава „среден месечен доход на домакинство“, кои доходи да се включват в него, за какъв период да се изчислява, от къде се получават данните. Към момента НСИ прави две изследвания за наблюдение на доходите на населението в страната, като КЕВР сам е направил избор кое изследване да ползва за изчисляването на средния месечен доход на домакинството, което според нас не е правилно и настояваме да бъде уреден този проблем в Закона за ВиК-услугите.
  4. Настояваме в Допълнителните разпоредби на Закона за ВиК да бъде дадено определение кои са „уязвимите” потребители при ползване на ВиК-услугите, за които се посочва в чл.69, ал.2, че ще бъде издадена наредба от Министерския съвет за подпомагането им. Искаме държавната политика в областта на предоставянето на т. нар. „водни помощи” на най-бедните граждани да е посочена в Закона за ВиК, а не да се прехвърля тази отговорност на изпълнителната власт. Трябва да има предвидени гаранции, че след приемането на Закона за ВиК „уязвимите” потребители в ясен и точен срок ще започнат да получават „водните помощи”, а не да се отлага във времето и да се прехвърлят отговорностите.
  5. Към чл. 70, ал. 4 предлагаме да се добави и принципът на „независимост”, тъй като в чл. 70, ал.2 е посочено, че Комисията за регулиране на ВиК /Комисия/ е независима.
  6. В чл.71, ал.1, т.2 предлагаме вместо „одобрява” да се посочи, че „регулира” цените на ВиК-услугите.
  7. Ние считаме, че чл.71, ал.1, т.5 влиза в противоречие с чл.70, ал.3. От една страна се казва, че Комисията е независима, а от друга в чл.71, ал.1, т.5 е предвидено Комисията да изпълнява правомощия, определени от изпълнителната власт, чрез приемането  на подзаконови нормативни актове, които се отнасят за правомощията й. След като Комисията е независима, трябва в Закона за ВиК трябва да се гарантира, че тя ще си изработва и приема сама подзаконовите нормативни актове.
  8. В чл.71, ал.4 предлагаме да се допълни, че битовите и стопанските  потребители имат право да обжалват решенията на Комисията в качеството им на заинтересовани лица.
  9. В чл.71, ал.6 предлагаме да се посочи, че в доклада по ал. 5 се включват и отчитането на въпросите, свързани със защитата на правата и интересите на потребителите и социалната поносимост на цените на ВиК-услугите.
  10. В чл. 73, ал.1 предлагаме да се разгледа и хипотезата, ако член на Комисията отсъства продължително време по болест или др. причини, как ще се провеждат заседанията. Например, ако член на Комисията отсъства в продължение на 5 месеца, това означава ли, че тя няма да може да провежда нито едно заседание?
  11. В чл. 73, ал. 2 предлагаме решенията, свързани с дейността на Комисията по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, да се вземат единодушно от тримата членове, в противен случай се получава, че двама души ще определят цените на ВиК-услугите в страната.
  12. В чл.73, ал. 3 предлагаме да се допълнят ясни правила кои заседания на Комисията са открити и кои закрити, кои заинтересовани лица ще имат право да участват в откритите заседания, в какви срокове ще имат право да дават становища, правят предложения и пр. Предлагаме в Закона за ВиК да се предвиди процедура, при която Комисията заедно с Комисията за защита на конкуренцията да одобрят предварително кои факти, данни и др. информация са производствена и търговска тайна за ВиК-операторите, съгласно изискванията на Закона за защита на конкуренцията.
  13. Чл. 75, ал. 2 влиза в противоречие с чл. 86, ал. 1 от проекта за Закона за ВиК. В чл. 86, ал. 1 е посочено, че Общите условия се изготвят от МРРБ и се прилагат от всички ВиК-оператори, а в чл. 75, ал. 2 е дадена възможност да се правят предложения за промяна на Общите условия на договорите. Отделно в чл. 60, ал. 6 се казва, че Общите условия са публично известни, а в чл. 75, ал. 2 се говори за Общи условия на договорите. В проекта на Закона за ВиК не е посочено къде ще имат право потребителите да подават жалби, когато ВиК-операторите не изпълняват задълженията, посочени в публично известните Общи условия или Общите условия на договорите.
  1. Не сме съгласни с предложените срокове в чл.75, ал.3 и ал. 4, тъй като ако се спазят всички посочени срокове заедно с дадената възможност за удължаване, Комисията трябва да се произнася с решение по жалбите за период от 8 месеца, което е неприемливо. Според нас срокът за произнасяне по една жалба трябва да бъде значително по–кратък. Също така, не е предвидено участие на представители на Комисията за защита на потребителите, когато е открита процедура за доброволно уреждане на спора между ВиК-операторите и битовите потребители. Такова участие на представител на КЗП считаме за правилно и наложително.
  2. В чл. 76, ал. 2 предлагаме да се включат и други показатели за регулиране на качеството на ВиК-услугите, а не само посочените в проекта на Закона за ВиК, а именно:
  • ниво на покритие с водоснабдителни услуги;
  • качество на питейната вода;
  • непрекъснатост на водоснабдяването /непрекъснатост на водоподаването и времетраенето на прекъсванията/;
  • ниво на покритие на канализационните услуги;
  • наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията и др.
  1. Предлагаме наредбата по чл. 76, ал. 3 и методиката по чл. 76, ал.4 да бъдат одобрявани  от Комисията, след  като в чл. 70, ал. 3 е посочено, че тя е независима. Ако наредбата бъде приемана от Министерския съвет, означава, че в работата на независим орган в държавата, избран от НС, ще се намесва изпълнителната власт. Същото се отнася и за методиката по чл.76, ал.4, която се предлага да се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
  2. В чл. 76, ал. 5 не става ясно на кого Комисията ще определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви нива за тяхното ежегодно намаляване – на ВиК-операторите и/или общо за страната?
  3. Не сме съгласни с предложението в чл. 77, ал. 8 да се определя единна цена на услугите по чл. 60, ал. 1, без да се отчита начина на подаване на водата в съответното населено място - по гравитачен път, помпено или смесена система.  Считаме, че това не е справедливо за хората в местата, където водата се подава по гравитачен път, тъй като те плащат разходите за помпено подаване или смесено, без да ползват такова.
  4. Настояваме в чл. 81, ал.1, т.3 и ал.2 да се посочи на каква база се определя нормата на възвращаемост. Ако остане на база „вложен капитал“, трябва в Допълнителните разпоредби на закона да се даде определение какво означава „вложен капитал“.
  5. Настояваме в чл. 81, ал.1, т.5 да се посочи между кого трябва да се избягва кръстосаното субсидиране, след като в  чл. 77, ал.8 е предвидено да има единна цена?
  6. Предлагаме наредбата по чл. 81, ал. 5 да бъде одобрявана от Комисията, след като в чл. 70, ал. 3 е посочено, че тя е независима. Ако наредбата бъде приемана от Министерския съвет, означава, че в работата на независим орган в държавата, избран от НС, ще се намесва изпълнителната власт.
  7. Категорично възразяваме срещу въвеждането на цена на достъп на услугата по видове ВиК-услуги, съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1. В предложения проект на Закон за ВиК не е посочено на каква база ще се определя цената на достъп, например на база изразходвано количество вода, на имот, на база брой живущи в имота, на база на брой водомери в имотите или др. По начина, по който е записано, означава, че цената на достъп няма да се включва при определянето на социалната поносимост на цената на ВиК-услугите, тъй като не е посочено, че тя е обвързана с изразходваното количество вода. Това ще доведе до повишаване на цената на ВиК-услугите, като няма да се отчита дали  потребителите на ВиК-услугите са ги ползвали, а ще трябва да заплащат. Също така, не е предвидено, ако в дадено населено място има ограничен режим на ползване на вода, дали потребителите ще  заплащат цена за достъп, без да получават услугите.
  8. Категорично възразяваме срещу предвидената възможност в чл.85, ал.1, т.2 бизнес-плановете да се преразглеждат при увеличение на ценообразуващите елементи. След като цените ще се определят на база петгодишни бизнес планове, би трябвало в тях увеличението на цените на горива, електроенергия, минимална работна заплата и др. да е предварително планирано и заложено. Настояваме да остане възможност бизнес плановете да се преразглеждат само, когато са настъпили събития от извънреден характер – например епидемия, природни бедствия и др.
  9. Не сме съгласни и считаме за неправилно Общите условия за предоставяне на ВиК-услугите да се изготвят от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В чл.86, ал.1 от проекта на Закон за ВиК не е посочено ще има ли процедура на обществено обсъждане, с какъв документ ще бъдат одобрявани от МРРБ, ще могат ли да бъдат обжалвани по съдебен ред и др. Също така, не става ясно дали това са публично известни Общи условия или Общи условия към договорите. Ние предлагаме Общите условия да се одобряват чрез решения на Комисията за регулиране на ВиК-услугите, които да подлежат на съдебен контрол.
  1. В чл.86, ал.4 предлагаме да се посочи, че ВиК-операторите са длъжни да публикуват на Интернет страниците си Общите условия, както и същите да бъдат достъпни на хартиен и електронен носител в центровете за работа с потребителите.
  2. В чл.87, ал.1 предлагаме да се допълни процедурата, по която ще се изменят и допълват Общите условия.
  3. Ние считаме, че всички потребители – битови и небитови, трябва да бъдат равностойни пред ВиК-операторите. Поради това за нас е неприемливо само новите клиенти да подписват индивидуални договори с ВиК-операторите. Както и по-горе посочихме, ние предлагаме всички потребители да сключват индивидуални договори при Общи условия, а не предоставянето на ВиК-услугите да се извършва чрез публично известни Общи условия.
  4. В Глава 9, Раздел I не е посочено какви административно-наказателни санкции ще бъдат налагани, ако ВиК-операторите не изпълняват показателите от утвърдените бизнес планове, общи загуби, за качеството, задълженията си по Общите условия и др. и коя институция ще ги налага – МРРБ или Комисията.
  5. В чл. 97 не е посочено кой ще установява нарушенията по неизпълнението на Закона за ВиК и съответно ще издава наказателните постановления – Комисията, МРРБ или друг държавен орган?
  6. В проекта на Закон за ВиК не е посочено как ще се разпределя установената разлика между отчетеното количество вода от общия водомер и сбора от индивидуалните водомери в сградите етажна собственост, вкл. и през преходния период от 24 месеца, в който всички собственици на имоти са длъжни да си монтират индивидуални водомери.
  7. В проекта на Закон за ВиК не е посочено по какъв ред и правила ще се отчитат водомери за топла вода с дистанционно отчитане, закупени не от ВиК-операторите, а от топлинните счетоводители /лицата по чл.139б, ал.1 от Закона за енергетиката/, за да не се получават огромни разлики между отчетеното количество вода от общия водомер и сбора от индивидуалните водомери. ВиК-операторите и топлинните счетоводители работят с различни софтуери и отчитат водомерите на различни дати, което със сигурност ще доведе до голям хаос, ако проблемът не бъде решен в Закона за ВиК услугите.

 

Уважаема госпожо Министър,

 

Считаме, че предложеният проект за обществено обсъждане на Закон за ВиК не защитава правата и интересите на потребителите на ВиК-услуги, затова настояваме да бъде оттеглен или да предприемите действия да бъдат направени в него такива изменения  и допълнения, които да съответстват на предложенията, които по-горе сме направили.

 

 

 

 

 

 

19.11.2020г.                                                                                               С уважение,

гр. София                                                                                                /Мая Манолова – Председател/

 

 

 

 

 

Тагове: Новини