
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА
И ИНДУСТРИЯТА
СТАНОВИЩЕ
от Мая Манолова – Председател на Гражданска платформа „Изправи се.БГ”
адрес: гр. София, пл. П.Р. Славейков №4А ет. 3, еmail:[email protected]
относно – проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори
Уважаема госпожо министър,
Във връзка с провежданата процедура на обществени консултации относно проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори /ЗСВПД/ от гражданска платформа Изправи се.БГ изразяваме следното становище:
Представеният Закон за събиране на вземания по потребителски договори в този му вид не изпълнява поставените му основни цели за въвеждане на правила и контрол върху колекторските фирми и прекратяване на злоупотребите им по отношение на потребителите. От регулацията на закона е изключена дейността на колекторските фирми по събиране на дългове към банки и небанкови финансови институции. Дълговете към банки и фирми за бързи кредити представляват над 70% от стойността на всички вземания, събирани от колекторски фирми. По този начин най-многобройните и най-големите по размер задължения се изключват от обхвата на закона. За потребителите, към които се претендират дългове към банки и фирми за бързи кредити, не се предвижда никаква защита, а текстовете на закона се отнасят основно до събирането на задължения към дружества предоставящи обществени услуги (топлофикации, ЕРП-та, ВиК-та, мобилни оператори). В този смисъл проектозаконът вместо в защита на потребителите е в услуга на банките и фирмите за бързи кредити, които и след приемането му ще продължат да не се подчиняват на никакви правила.
Обяснението, че изключването на събирането на дългове към банки и небанкови финансови институции е заради приетата Директива (EС)2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити и купувачи на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС е абсолютно неприемливо. Напротив, с приемането на тази директива и Европейският парламент, и Съветът акцентират върху необходимостта от създаване на регулация относно лицата, обслужващи кредити и купувачи на кредити и задължава държавите – членки да приведат в съответствие с директивата националното си законодателство. От друга страна цитираната директива определя минимални стандарти за регулация на колекторските фирми, което дава възможност на държавите – членки да въведат и допълнителни регулации в защита на потребителите. Това задължава правителството да започне процедура по транспониране на директивата, за което настояваме и от Изправи се.БГ. В противен случай, колекторски фирми, когато събират дългове, например, към телекоми и ВиК-та ще трябва да следват ограниченията на закона, а когато събират дългове към банки и фирми за бързи кредити ще работят без никакви ограничения.
По данни на Асоциацията за управление на вземания /АУВ/ в България през 2018 г. колекторите са събирали вземания от граждани на обща стойност 1 418 млн. лева при среден размер на дълга 1161 лева, като това са общо общо 1 221 227 случая. През 2019 г. средният размер на изкупения дълг е бил 767 лева, а през 2020 г. се е увеличил на 792 лева. През 2020 г. най-голям е делът, измерен на база стойност на възложения дълг, на АУВ от банките в размер на 44%, след това от небанковите финансови институции 28%, мобилните оператори 16%, застрахователните компании 4%, търговските дружества извършващи комунални услуги 2 %, лизингови компании 1% и други 5%.
От друга страна намираме за нецелесъобразно и в ущърб на интереса на потребителите да бъде разрешено на доставчици на обществени услуги да прибягват до колекторски фирми като им продават или предават за управление вземания на своите потребители. Доставчиците на обществени услуги – топлофикации, ВиК-та, ЕРП-та, телекоми са в позиция на естествени монополи и работят при ограничена или липсваща конкуренция.
Обръщаме внимание, че за конкретни разпоредби за спиране произвола на колекторските фирми могат да се използват още по-активно внесените законопроекти в три последователни Народни събрания:
- На 1 юни 2020 г. от гражданската платформа Изправи се.БГ внесохме в 44-тото Народно събрание и в Министерски съвет писмо с приложен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с цел регламентиране дейността на дружествата за събиране на вземания по потребителски договори и спиране на тормоза, който осъществяват върху потребителите.
- На 20 април 2021 г. с вх. № 154-01-35/20.04.2021 г. народни представители от Парламентарната група „Изправи се! Мутри вън!“ внесоха в 45-то Народно събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с цел регламентиране дейността на дружествата за събиране на вземания по потребителски договори и спиране на тормоза, който осъществяват върху потребителите.
- На 6 август 2021 г. с вх. № 46- 154-01-29/06.08.2021г. народни представители от Парламентарната група „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ отново внесоха в 46-то Народно събрание същия ЗИД на ЗЗП, посочен в т.1 от настоящото становище.
Към трите законопроекта има приложени мотиви и предварителна оценка за въздействие, каквито са изискванията на нормативната уредба. Законопроектите, внесени в 45-ия и 46-ия парламент, са публично достъпни на интернет страницата на Народното събрание и всяка заинтересована страна може да се запознае с тях.
От гражданска платформа Изправи се.БГ сме категорични, че е крайно наложително приемането на закон, който да защити правата и интересите на потребителите при събирането на вземания от колекторски фирми и да наложи ясни правила в дейността на събирачите на дългове.
В предложения законопроект намираме съществени пропуски по отношение ефективната защита на потребителите. В допълнение към вече посочените по отношение обхвата на закона критики за изключването на банките, небанковите финансови институции, както и регламентирането на възможността колекторски фирми да се използват за събиране на вземания за обществени услуги, считаме, че:
- Изкупуването на дълг или прехвърляне обслужването на вземане на друг кредитор следва да се случва само след изричното писмено съгласие на потребителя в потребителския договор.
- Считаме, че съгласието следва да включва и конкретния колектор, по отношение на който потребителят се съгласява да бъде прехвалено задължението му в случай на неизпълнение на договора.
- Последващо препродаване на дълг или ново прехвърляне на задължение към трети, четвърти, пети колектор следва да бъде забранено.
- Преди прехвърляне на вземането към колектор, на потребителя трябва да му бъде дадена възможност да изплати доброволно задължението си на стойността, на която то се продава на новия кредитор.
- Възражението на потребител по отношение на размера или основанието на вземане, спиращо изпълнението, трябва да бъде разгледано от съд, а не само от посочен (създаден) от колектора орган за алтернативно решаване на потребителски спорове.
- При системни нарушения от страна на колекторска фирма заличаването ѝ от регистъра, респективно отнемане на възможността същата да събира вземания от потребители, следва да се случва служебно и да се изпълнява в регламентирани кратки, оперативни срокове.
- За съществени нарушения от колекторска фирма (например неспазване на забраната за притесняване на потребителя и на неговите близки или продължаващи действия по събиране въпреки заявено възражение от потребителя) санкцията следва да бъде съществена и определена като процент от оборота на колекторската фирма за предходната година, за да има възпиращ ефект.
Като съществен пропуск на настоящата процедура за обществени консултации отчитаме, че не е публично представена цялостна предварителна оценка за въздействие, съгласно изискванията на чл.20 ал.3 т.1 от Закона за нормативните актове, както и че не са посочени мотиви, защо срокът за предложения и становища е съкратен на 14 дни, а не е 30 дни /чл.26 ал.4 от Закона за нормативните актове/.
В допълнение на изложеното правим следните бележки и предложения към проекта на ЗСВПД, по-голямата част от които, са посочени в ЗИД към ЗЗП в 44-то, 45-то и 46-то Народно събрание:
- Към чл. 4 ал. 1 предлагаме към задължителните реквизити към уведомлението към потребителя да се добави и разписването на информация за последиците от изтекла давност, неравноправни клаузи в договора с първоначалния кредитор и възможностите за съдебна защита.
- Предлагаме да се създаде нов член към ЗСВПД, в който да се посочи, че е недействително по отношение на потребителя прехвърлянето на вземане към лице, което не е вписано в регистъра по чл.15 от проекта на ЗСВПД и за което потребителят не е дал съгласието си. Предлагаме да се обяви и за недействително по отношение на потребителя прехвърляне на вземане при съгласие на същия, изразено в общите условия или други принадлежности към договора, както и при уведомление за прехвърлянето, извършено от новия кредитор, включително като пълномощник на първоначалния кредитор, както и прехвърлянето на следващи кредитори.
- В чл.7 ал.2 настояваме да отпадне ограничението в срока, в който потребителят има право да оспори вземането.
- В общите условия на договори за доставка на обществени услуги с потребители и при публично известни общи условия / чл. 98а ал.1 , чл. 104а ал.1, чл.150 ал., чл. 183а ал.1, чл.183б ал.1 от Закона за енергетиката/ да има изрична забрана за прехвърляне на вземанията на доставчици на обществени услуги на трети лица. Обръщаме внимание, че при ползването на услуги чрез публично известни общи условия, потребителите нямат сключени потребителски договори с доставчиците на съответната услуга. Считаме, че този въпрос трябва изрично да бъде уреден в новия закон, за да не се допуска тълкуването му във вреда на интересите на потребителите.
- В чл. 11 ал.1 предлагаме да се направи изменение, като се посочи, че вътрешните процедури на вписаните лица по чл.15 от проекта на ЗСВПД предварително се одобряват от Комисията за защита на потребителите и се представят пред Министерството на икономиката и индустрията при тяхната регистрация. Всяка последваща промяна на вътрешните процедури трябва предварително да се одобрява от Комисията за защита на потребителите и да се вписва в регистъра.
- Към чл.15 да се създаде нова алинея като се включи изискване към лицата, които се вписват, да имат интернет страница, като на нея да има информация за пощенски и електронен адрес за кореспонденция и контакти, обявено работно време, адреси и телефони на офисите си в страната, номера на безплатни телефони и други.
- Предлагаме да се създаде нов член, в който да се определят правилата за достъп на лицата вписани в регистъра по чл.15 от ЗСВПД, до Централния кредитен регистър.
- Предлагаме в Допълнителните разпоредби на законада се дадат определения за:
- „потребителски договор“ – когато една от страните по договора е физическо лице;
- „обществени услуги“ - това са образователна, здравна, социална, водоснабдителна, канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска и телекомуникационна за задоволяване на обществени потребности.
- Предлагаме в Преходните и Заключителни разпоредби да се създаде нов параграф, като се определи в какъв срок и по каква процедура ще бъдат приключени заварените производства по събиране на вземанията по потребителски договори след датата на влизане в сила на закона. Настояваме правилата в закона да бъдат приложими и към незавършените производства.
От гражданската платформа Изправи се.БГ подкрепяме предложените текстове относно:
- Забрана да се събират публични вземания по реда на чл.162 от ДПК (по чл.16 ал.1 от проекта на ЗСВПД).
- Създаването на регистър към Министерството на икономиката за вписване на колекторските фирми (чл.15 от проекта на ЗСВПД)
- Лицата, които ще се вписват в регистъра да са само юридически лица, и да имат внесен паричен капитал в размер на 500 хил. лева (чл. 15 ал. 3 от проекта на ЗСВПД)
- Забрана физически лица да извършват дейност по събиране на вземания, включително от банкови и небанкови финансови институции.
- Изискванията към лицата, които управляват и работят в колекторски фирми, да нямат дела по наказателно производство, да не са осъждани (чл.15 ал.5 от проекта на ЗСВПД)
- Лицата, които се вписват в регистъра да имат сключена застраховка „Професионална отговорност“(чл.15 ал.4 от проекта на ЗСВПД)
- Забрана за тормоз, принуда на потребителите (чл. 8 ал.3 от проекта на ЗСВПД)
- Уведомяване на потребителя при прехвърляне на дълга (чл.4 ал.1 от проекта на ЗСВПД)
Уважаемa г-жо министър,
Във връзка с изложеното, очакваме действия за незабавно транспониране на изискванията на Директива (EС)2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 г. с оглед въвеждане на ясни и ефективни правила към колекторските фирми и техните действия за събиране на видове задължения, включително към банкови и небанкови финансови институции, както и да бъдат обсъдени и приети предложенията ни за допълнителни законови разпоредби, които да защитават потребителите в условията на тежка икономическа и социална криза.
14.02.2022г. С уважение,
гр. София /Мая Манолова – Председател/